петък, 3 август 2012 г.

Оправдание на метода


1. Например, аз съм убеден, че ако отида на полуостров Пилион, където според гръцката митология са живели кентаврите, при упоритост и спазване на известни условия, ще мога да ги видя, а ако имам късмет - и да ги снимам.
2. Аргументация: ако това е античен мит, чрез който древните гърци са си обяснявали някакъв сегмент от реалността си, с какво той е по-лош от мита "бозон на Хигс", с който ние си обясняваме сегмент от сегашната реалност?
3. И в двата случая, някой ни разказва история, и в двата случая, за да я удостоверим, трябва да отидем на определено място и да извършим определени действия:
- при кентаврите - отивам в планината на Пилион, местните ми показват "Пътеката на кентаврите" /има такава/, дни наред дебна из гората /може би и вечер - с фенерче/, сигурно още някакви ритуали, за които не знам и на седмия ден - изтощен, мръсен и гладен - мервам през дърветата сянка на кентавър, който бързо се скрива.
- при бозона на Хигс - отивам в Цюрих, местните ми показват на коя улица е входът към колайдъра, дни наред навивам служителите да ме пуснат вътре, после ги навивам да ми го включат и да задействат реакцията /това вече е малко вероятно/ и ако се навият - виждам на някакъв екран трековете - нещо се сблъсква с друго нещо и там някъде е бозонът. И понеже сме се събрали малка квантова компания - знаем - ако го видим/измерим, ще го променим и вече няма да е той, така че - ще трябва да повярвам на авторитетите до мен. Видях ли го? Не, разбира се.
4. Въпрос на личен избор е, кой от двата мита ще си избера, за да си обясня нещо, свързано с личната ми картина на света. Абе, на вяра е всичко, мамсиджейс. 
5. А за съществуването на Австралия - просто си мълча.

* на сн.: Едно дърво ни изпраща хиляди малки целувчици!

Няма коментари:

Публикуване на коментар