Какво да снимам

1. Ходя си веднъж по брега на едно езеро в Трънско и си търся интересни места за снимане. Наоколо - палатки, огън, месни аромати и рибари, изпаднали в сладникава алкохолна нега. Що де имаше риболовец, всеки ми даде съвет "какво", а някои по-уверени в себе си и "как" да снимам. 

2. Хората са много интересни като видят някой да носи камера и статив. Всички са критично настроени. Винаги много добре знаят какво трябва да се снима, докато аз, явно хич не съм наясно. Често питат и защо снимам. Отде да знам, вие защо ловите риба, кретенчета мои, купете си в магазина.

3. Външността ми явно е търсеща и ги подвежда. "Какво толкова се оглеждаш - виж каква красота - това снимай" - и правят неопределен жест към хоризонта. Те са тук отдавна, ловят, похапват, пийват, познават района. 

"Не, казвам им, ще се поразходя още малко". "Добре, добре, разходи се", казват подигравателно. И после ела да ти кажем къде да снимаш".

4. Ако бях малко по-самоуверен, щях да ходя между тях и гадно да им се меся. "С какво ловите вие бе? Какъв е тоя спининг? Охо,трябва ви карбонов с титанова дръжка и с платинено връхче! Каква стръв използвате? Бял червей! Ами това е ГМО бе, хора, аз си развъждам червеите вкъщи, на балкона. Взимате личинки напролет от Женския пазар и в началото на май имате органични червеи. И т.н. Такива глупости ще им наговоря, че ще получат рак.

5. Веднъж се катеря по една пътека към някакво манастирче. Не беше сигурно, че това е пътя, щях да настъпя една змия, т.е., настроението ми беше говняно. Все пак излязох на билото и в една падина видях манастирчето. Около него полулежаха трима пияни пилигрими, явно от близкото село, които скучаеха и много ми се зарадваха. Защо бяха отишли да пият чак там, си остава загадка. Анонимни алкохолици, нарушили клетвата?

6. Както могат да се досетят тези, които ме познават, изобщо не им се зарадвах. Като знак, че ме приемат, помолиха да ги снимам. Хаха, това ми е дежавю, знам какво се отговаря в такива случаи. "Добре, казвам - дайте си мейловете". Не ме разбраха, но посърнаха и повече не ме закачаха. Може би ме гледаха малко злобно, но сигурно си внушавам.

Сик транзит

1. 1989-та. Режимът пада, комунистите масово започват да се появяват в църквите, телевизията ги снима. Добри Джуров със запалена свещ в св. Александър Невски. Това е по-голям сюр от картина на Магрит. Какво ли си е мислел? Сигурно следното: "бубббхррмг, ааа, ррлдбубхгрр, мамицата ви!"

2. А може пък, те през цялото време да са били дълбоко вярващи. Проведат поредния шизофренен пленум и след това беж в църквата да се причастят. Тайно, никой да не разбере.

3. А ако преобладаващата религия в България беше ислям? Бившите комунисти надупени в джамията, правят намаз. В ръцете им джобни коранчета, сричат сури /на кирилица/. БНТ ги снима за новините. Камерата е отпред, в много нисък ракурс, за да хване лицата. Втора камера снима отзад, защото повечето задници са идентични с лицата си.

4. Изнуреният от Промяната зрител, седи на масата, налял си е ракийка, гледа телевизийка и чака салатката. Жена му е затруднена, защото съпругът току изкрещява: "ела, ела да видиш, това е задникът на Добри Джуров, ела!

- Не бе мило, този е на Луканов! - меко възразява тя.

- Стига ма - ето това е на Джуров, този до него е на генерал Семерджиев, ква си тъпа!

5. Сик транзит...

* на сн.: окуцял коловоз

Титанът в изкуството

1. Говорихме си с един приятел стоматолог за имплантите и той ми обясняваше какви са показанията, как става номера, какви са предимствата и т.н. Спомена, че вече са доста по-евтини отпреди.

2. Бях скептичен, докато специалистът не каза, че основата е от титан. Веднага се възбудих. Много харесвам този метал. Рядък, тайнствен, скъп, много як, става за самолети и човешкото тяло го приема много добре. И най-важното - красив е. Излъчва една страхотна интелигентна сивота.

3. Лошото е, че титанът ще е скрит във венеца, а отгоре ще има най-обикновен бял зъб. Това малко ме дистанцира, защото искам красотата да е видима. Омръзнало ми е от хора, които правят грозни жестове, но имали вътрешна красота, която трябвало да се разкрие и тогава да си правим заключенията. Имам ли търпение за това? А желание да я търся? Май вече не. Я по-добре покажете веднага най-доброто, ако не - гудбай. Човек трябва да е повърхностен, стига дълбали.

4. Но нека изсъхнат сълзите ми. По-нататък. Разбра се, че един зъб ще струва около 1400 кинта. Това е долната граница на една добра фотокамера. Подобно на мита за ранения лечител, ми се привидя мит за беззъбия фотограф. Срещаш някого на улицата, който снима с телефон или сапунерка. Молиш го да си покаже зъбите. Както се и очаква - снежнобели импланти открай-докрай. После срещаш друг, развяващ на каишка Никон D3s /минимум 8000 кинта/. С уважение го молиш да си отвори устата и там ужас - ни един имплант, тук-таме стърчи самотен зъб, абе грозна картина.

5. Е как снимаш с тия зъби бе, човек! Същият въпрос вероятно са задавали и на Ван Гог: "Е как рисуваш с едно ухо бе, приятел?"

- Амиии, така реших, пич - отговарял той и се усмихвал тайнствено.

Путин - "Първа среща"

1. В един руски град /както и в много други/ се провежда конкурс за детски рисунки по случай юбилея на Путин. Всичко е в най-добрите соц. традиции. Рисунката е на Таня Горелова от гр. Барнаул и се нарича "В. В. Путин. Първа среща"

Виждаме Путин в гръб, прегърнал блондинка в мрежести чорапи. Детето явно е от по-ниските класи, щом си представя така приятелката на президента. Вляво - бутилка шампанско с излитаща тапа и стичаща се пяна с мехурчета. Чашите са налети, очевидно заради драматургията. Интерес предизвиква и чорапът на Путин - това на петата дали е дупка или е някаква украса?

2. Рисунката не е кой знае какво, но еротичния подход е супер. Ако някое дете нарисуваше Брежнев или Тошо навремето в подобна очовечена сцена, родителите щяха да бъдат привикани веднага където трябва.

3. Въпреки че, не съм съвсем прав - определени човешки сюжети бяха разрешени, напр. "Тошо храни катеричка", "Тошо пощипва пионерче по бузките" и др. подобни. Но там еротизмът бе скрит много дълбоко, докато тук е явен. Абе има напредък, има. Ама е в баси странната посока.

Трамваят в мен

1. Или в миналия си живот съм бил контрольор в градския транспорт или в сегашния имам проблеми с контрола (хаха, кой българин няма?), защото адски обичам да наблюдавам лелките-контролки в трамвая, а понякога даже и в тролея.

2. Тъкмо си въобразя, че мога да ги разпознавам с красивия ум на човек с карта и хоп! току успеят да ме заблудят. Тези акули на мимикрията, тези шейтани на камуфлажа.

3. Една сутрин гледам - седят си в трамвая две весели приятелки  - блондинка и брюнетка и оживено си разказват истории. Едната в светлосин тайор, другата в индигов блейзер, отдолу - блузки в спокойните пастели на следклимакса. Привлекателни доминатриси, в позиция на околопенсионен дефанс.

4. Чудех се - тях ли да разглеждам или огнената деколтирана ватманка, яростно натискаща газта /или волтметъра, знам ли с какво ускорява/, от което трамвая, подобно нечий живот, се люшкаше диво, в търсене на Големия Бял Кит.

5. Тъкмо се умилих окончателно и се фиксирах на двете кобалтови пеперуди, когато внезапно те скочиха като един /в Гуантанамо ги обучават, явно/, редислоцираха се в двата края на железния кон, заеха бойна стойка и започнаха проверка на билетите. Веднага погрозняха - нахлупиха маски на значимост.

6. Значи се оказаха контроли, все пак. Поредното убийство на детето в мен.

* на сн.: трамвайно колело

История на наркотиците в картинки

Историите около наркотичните вещества са много и все вълнуващи. Преди да ги забранят, всички те са били използвани в медицината. Както можем да се досетим - били са адски ефективни при много заболявания. Например, когато Байер синтезира хероина, /краят на 19 в./, веднага става ясно, че при простуда, той е просто незаменим. Ето реклама от това време: "Хероинът предизвиква емоционален подем, позволяващ на пациентите да забравят за простудата, както и за други заболявания". 

Все пак, в западния медицински модел, целта не е да забравиш всичко, предполагам. За аюрведата не знам.

Кокаин

За децата, да не ги безпокоят зъбките /1885/

 За майките, да не ги безпокоят децата

 Много популярното кокаиново вино на химика Анджело Мариани /1863/. От етикета виждаме, че даже Папата се е повлиял добре. Текстът е:
"His Holiness THE POPE writes that he has fully appreciated the beneficient effects of this Tonic Wine
and has forwarded to Mr. Mariani as a token of his gratitude a gold medal bearing his august effigy."

Има и други пациенти, показали пълно възстановяване

Две витални французойки на кокаин, в стил Ар нуво.

Морфин

Пак за дечица, но вече с морфин

Сиропчето на мис Уинслоу с морфин - приятел на всички майки по света

Убиец на кашлицата. Кученцето обаче, изглежда абстинентно.

Хероин

Байер пуска хероина заедно с аспирина през 1898 г. като средство срещу кашлица, също толкова ефективно като морфина, но не създавало зависимост. Да де, но създава и то по-зловеща. Спират го през 1913 г.

"Откъде тази сигурност, че е ефективен?" пита загрижено рекламата. Е, как откъде? От научните изследвания, проведени в болници, клиники и санаториуми и от индивидуални изследвания на изтъкнати учени.

Амфетамини

Малко амфетки и ставаш оптимист? Кой би отрекъл.

 Ако пък по цял ден седиш пред телевизора и само се тъпчеш - малко амфетамин и ще забръмчиш като пчеличка. Рекламата си го е казала.

"Бенито" /Бензедрина на Глаксо-Смит и Клайн/, което американските шофьори на камиони друсат по дългите маршрути - вече десет години /1928 - 38/ помага на всички хора. От 1965 само с рецепта /САЩ/.

ЛСД

Това е смешка.

Фрагменти от септември

1. Днес денят не е много слънчев. Тежки сивуши са надвиснали, капе от тях, етц. Готиката се подсилва от интернета - научавам за стар славянски ритуал - при смяна на сезона се погребва умряла буболечка.

2. В момента вкъщи няма нито хлебарки, нито мравки, така че излизам отпред да търся умряла живинка, за да я погреба. Една баба храни уличните котки и аз поглеждам към тях с надежда, но нравственият императив ми отговаря по американски: "Не си го и помисляй!"

3. "Светът е създаден от простаци за простаци и те непрекъснато се стремят да го опростят още повече", учеше ме Я. на чаша бърбън. "Поради това, има малка група хора, със задача да го усложняват. Те си плащат за това, разбира се".

4. Седемгодишно момче отива да хвърли боклука и най-после разбира каква е тази "вълшебна страна", в която се е пренесъл да живее хамстерът му.

5. Двама приятели, богат и беден се срещат на улицата:

- Как си? - пита богатият

- Как да съм, не съм ял от три дни...

- Ее, трябва да се насилваш, казва богаташът.

* на сн.: конструкция 99