петък, 12 октомври 2012 г.

Какво да снимам


1. Ходя си веднъж по брега на едно езеро в Трънско и си търся интересни места за снимане. Наоколо - палатки, огън, месни аромати и рибари, изпаднали в сладникава алкохолна нега. Що де имаше риболовец, всеки ми даде съвет "какво", а някои по-уверени в себе си и "как" да снимам. 
2. Хората са много интересни като видят някой да носи камера и статив. Всички са критично настроени. Винаги много добре знаят какво трябва да се снима, докато аз, явно хич не съм наясно. Често питат и защо снимам. Отде да знам, вие защо ловите риба, кретенчета мои, купете си в магазина.
3. Външността ми явно е търсеща и ги подвежда. "Какво толкова се оглеждаш - виж каква красота - това снимай" - и правят неопределен жест към хоризонта. Те са тук отдавна, ловят, похапват, пийват, познават района. 
"Не, казвам им, ще се поразходя още малко". "Добре, добре, разходи се", казват подигравателно. И после ела да ти кажем къде да снимаш".
4. Ако бях малко по-самоуверен, щях да ходя между тях и гадно да им се меся. "С какво ловите вие бе? Какъв е тоя спининг? Охо,трябва ви карбонов с титанова дръжка и с платинено връхче! Каква стръв използвате? Бял червей! Ами това е ГМО бе, хора, аз си развъждам червеите вкъщи, на балкона. Взимате личинки напролет от Женския пазар и в началото на май имате органични червеи. И т.н. Такива глупости ще им наговоря, че ще получат рак.
5. Веднъж се катеря по една пътека към някакво манастирче. Не беше сигурно, че това е пътя, щях да настъпя една змия, т.е., настроението ми беше говняно. Все пак излязох на билото и в една падина видях манастирчето. Около него полулежаха трима пияни пилигрими, явно от близкото село, които скучаеха и много ми се зарадваха. Защо бяха отишли да пият чак там, си остава загадка. Анонимни алкохолици, нарушили клетвата?
6. Както могат да се досетят тези, които ме познават, изобщо не им се зарадвах. Като знак, че ме приемат, помолиха да ги снимам. Хаха, това ми е дежавю, знам какво се отговаря в такива случаи. "Добре, казвам - дайте си мейловете". Не ме разбраха, но посърнаха и повече не ме закачаха. Може би ме гледаха малко злобно, но сигурно си внушавам.

1 коментар:

  1. "Кретенчета мои", ох, ох, умирам от смях.

    Нямам търпение да си дойда и да се срещнем за да поснимаме заедно.

    ОтговорИзтриване