вторник, 2 октомври 2012 г.

Трамваят в мен


1. Или в миналия си живот съм бил контрольор в градския транспорт или в сегашния имам проблеми с контрола (хаха, кой българин няма?), защото адски обичам да наблюдавам лелките-контролки в трамвая, а понякога даже и в тролея.
2. Тъкмо си въобразя, че мога да ги разпознавам с красивия ум на човек с карта и хоп! току успеят да ме заблудят. Тези акули на мимикрията, тези шейтани на камуфлажа.
3. Една сутрин гледам - седят си в трамвая две весели приятелки  - блондинка и брюнетка и оживено си разказват истории. Едната в светлосин тайор, другата в индигов блейзер, отдолу - блузки в спокойните пастели на следклимакса. Привлекателни доминатриси, в позиция на околопенсионен дефанс.
4. Чудех се - тях ли да разглеждам или огнената деколтирана ватманка, яростно натискаща газта /или волтметъра, знам ли с какво ускорява/, от което трамвая, подобно нечий живот, се люшкаше диво, в търсене на Големия Бял Кит.
5. Тъкмо се умилих окончателно и се фиксирах на двете кобалтови пеперуди, когато внезапно те скочиха като един /в Гуантанамо ги обучават, явно/, редислоцираха се в двата края на железния кон, заеха бойна стойка и започнаха проверка на билетите. Веднага погрозняха - нахлупиха маски на значимост.
6. Значи се оказаха контроли, все пак. Поредното убийство на детето в мен.

* на сн.: трамвайно колело

Няма коментари:

Публикуване на коментар