Джанго - таралянго

1. Гледах последният на Тарантино - Обезвериженият Джанго. Наистина, държи те до края, но след това имаш странното усещане, че са ти напълнили главата с памук и мозъкът ти генерира мисли, но са някак приглушени, заради изолацията.

2. Ди Каприо бил направил блестяща роля? Ама тя не е нова, folks - с външността си на красиво момиче да възбужда латентния хомосексуализъм на дамите от нула до сто. Това не е малко, но не е всичко.

3. И както си мислех, разбрах какво не ми достига. Пичът се е отказал да пише диалози. Действието е толкова много, че не остава време за думите. Очевидно жанрът го изисква - екшън си е. А аз си искам безумните диалози от  "Пълп фикшън".

Ето,  Кристофър Уокън посещава семейството на загиналия си във Виетнам другар:

"Той знаеше, че ако тия с дръпнатите очи намерят часовника у него, ще му го конфискуват. Но баща ти считаше, че този часовник ти принадлежи. И той не искаше, тези твари да пипат с мръсните си лапи, нещо, което принадлежи на сина му. Затова, той намери сигурно място, където да го скрие - в задника си. Пет дълги години той го носеше там. Но после умря от дизентерия. А часовникът предаде на мен. И аз крих това ъгловато парче метал в своя задник още две години. И сега, след седем години, аз се върнах вкъщи при семейството си. И сега, млади човече, предавам този часовник на теб."

4. Ако ми се гледат такива филми, /сполучливо наречени "revenge porn"/, но с любимите ми налудни разговори, минавам на Коените братя. Извън това, паркирам на Джармуш. Да не ми е зле?

на сн.:  Кристофър Уокън предава заветния часовник. На Борко Колев благодаря за корекцията.

История с Хамсун

1. Като гимназисти, с приятеля ми И., случайно напипахме пълното издание на Кнут Хамсун на български - 12 тома, датирани хиляда деветстотин двайсет и някоя година. Зарадвахме се много - той клетникът забранен след 1944, защото се бил кефел на фашистите като окупирали Норвегия и т.н.

2. При тези обстоятелства, за нас беше очевидно, че трябва да намерим пари, да си го купим, да го прочетем и да видим какви забранени ги е писал.

3. Книгите бяха в лошо състояние, с меки корици, вързани с канап. Това беше в онази антикварна книжарница на Витошка - тесен коридор между две сгради и в дъното къщичка - самата книжарничка. 

4. Малко ни беше шубе поради две причини, романтична: подозирахме, че някой от Службите следи кой ще си купи точно този автор и след това ще шибат нас и родителите ни и по-малко романтична:  страхувах се да се появявам там, защото година-две преди това с един друг приятел - С., си купихме оттам без да ни видят "Симба" на Петър Бобев и книжарят /възрастен, сръдлив човек/, би могъл да ме разпознае.

5. И. пръв намери 20 кинта /приблизително/ и си ги взе, с обещанието, че ще дава да ги чета. Започна ги и каза, че това е нещо ужасно, такова мрачно-прелестно нещо не бил чел. И откъде да е чел, нали тогава пускахме сълза на лимоновите резанки /именно "резанки" пишеше на кутията/ на Селинджър, Фитцджералд, "To kill the mockingbird", "Нагоре по стълбата, която..."/ etc.

6. Дойде ми редът и започнах с "Глад". Веднага усетих, че това е правилния човек. Ужас, не е за разказване. Безжалостен. Великолепен.

7. А скоро си говорихме с Н., как току що се е опитал да прочете отново "Златният храм" на Голдмън и спрял навреме, за да не се изповръща. А "Глад" си се чете и сега, оо, чете се отлично!

* на сн.: Кнут Хамсун /1859 - 1952/

Виетнамецът

1. През 90-те, в един китайски ресторант в София работел виетнамец. Той вършел черната работа. Оказва се, че китайците презират виетнамците и ги смятат за глупави и лениви. Знаем, че всяка нация си има друга нация-жертва /или малцинство/, върху която проектира своите страхове, комплекси, етц.

2. По типа на самосбъдващите се пророчества или по друг механизъм, виетнамецът се държал точно така, както изисквали от него - по цели дни спял в склада, върху чували с кълнове или с черни китайски гъби, няма значение. Също така, той не ебавал да учи български /както и китайски и романски езици/. За добро или за лошо, все пак знаел две славянски речеви форми, с които вече десетина години се оправял чудесно, при едно скромно ниво на претенции. Виетнамецът знаел думата: "Здрасти" и фонемата-възглас: "Ееееейй!", която произнасял със силно подигравателни, скептично-възходящи интонации, т. е. - така, както я е чул от местните мошеници и чейнджаджии.

3. Били годините, в които организираната престъпност разцъфтявала като триста хиляди юлски мака. Във връзка с това, собственикът на ресторанта плащал на локална мафиотска структура, да го пази от други подобни структури. Неочаквано за китайския труженик, настъпила реструктуризация /едни мафиоти изтребили други/ и в ресторанта дошли пратеници на новите бандити, за да предоговорират условията на рекета. Изплашените, но мъдри китайци се изпокрили, а виетнамецът си спял в уютния склад и не усетил опасността.

4. Суровите момчета не мернали никакъв персонал и директно попаднали на виетнамеца. Събудили го със зловещ въпрос къде са другите китайци /тънките дистинкции на азиатския фенотип им убягвали/, но той запазил хладнокръвие и подобно виетнамски Левски, няколко пъти сърдечно ги поздравил с дума номер едно от лексикона си /"здрасти"/. Това малко изнервило бичетата и те му казали: "Ей с'а те убихме!", на което той им пуснал втората си фонема-възглас, като се постарал да интонира изключително богато. Те мигновено го набили и пак го попитали къде са другите. Той пак реагирал с гореспоменатата фонема и те, убедени, че келеша им се подиграва, продължили да го бият. След като това се повторило няколко пъти, виетнамецът, заподозрял, че нещо в тази дума ги подтиква към нетолерантно отношение към него и решил да мине към първата. Работната му хипотеза била, че тя е може би по-малко натоварена с негативни конотации.

5. И наистина, боят престанал, антропоидите просто решили, че са попаднали на луд китаец и повече не го докоснали. Така виетнамецът, наследник на древна, хилядолетна култура, успял да надхитри враговете си.

* на сн.: бамбукови кълнове на фона на звездния безкрай

Странни мечти

1. Понякога получавам  силен импулс да съм куче-водач на тъжна, сляпа девойка. Но това е невъзможно - женен съм, каква девойка! Но как искам да съм куче и да им помагам!

2. Друг път си мечтая да съм военен летец. Защо военен? За да мога да се катапултирам. Седя си ей така в кабината, чета си нашумяла книжка и хоп - катапултирам. После сигурно ще ме глобят, ще трябва да плащам самолета и т.н.

3. Близко до това е и мечтата ми да реша сложно диференциално уравнение /с прекъсната функция, най-добре/ и след това, да приземя  Боинг 747NG с пътниците на летище Варна. Гледах доста клипове в Ютуб как се управлява именно този модел на Боинг. Общо взето, всичко сам си прави, но аз се научих да го приземявам и ръчно.

4. Или пък, искам да се кача на един доста скъп джип /Волво предполагам не е евтин/ и с все сила да се забия в някаква стена. На мен нищо ми няма, а джипът - целия сплескан. И после да застана до него и да му кажа: "Умри, куче!" /на джипа/.

5. Сега - връщаме се към външната реалност. Отсреща, до мола има едни трима улични музиканти. Свирят толкова кофти, че искам да ги убия. Реших и как - с отровена двулевка. Отивам, усмихвам им се /демек - "браво момчета!"/ и им пускам в шапката отровена банкнота от 2 лева. Накрая, те си преброяват парите и пипват отровената двулевка, и умират на стълбите на подлеза. Напомня отношенията между Борджиите.

Нови ръжди

Новата ми колекция ръжди

Странни открития в Жарден дьо Борис

1. Хипопотам закусва с костенурка

2. Лаокооново дърво

3. Драконови зъби

4. Срам и болка

5. Змии напредват

6. Психеделични дървета

7. Въртележка дава измамен пример за свобода

8. Змия се вие - извива, в зимния период

Две бръснарски истории

1. Илф и Петров: "Изтезание чрез лукс"/1932/

.......Но сега започва нова мъка: изтезание чрез лукс.

- Косата препоръчвам да измием с къна - тихо шепне бръснарят.

Клиентът хвърля кос поглед на ценоразписа /миене на глава с къна - 2 рубли 50 копейки/ и започва да лъже, че съвсем скоро е ходил на баня.

- Много пърхут! - заплашително казва майсторът - да ви измия с "Пиксапо"? 

Но клиентът се отказва и от "Пиксапо" /1р. 50 коп./. Тогава, на лицето на бръснаря се появява изражение, което трябва да се разбира така: "Добре, а ла гер ком а ла гер - на война като на война. Има ранени, а има и убити".

След това, обезвереният майстор започва бръсненето, стараейки се заедно с космите да свали и кожата.

Към средата на операцията, клиентът осъзнава каква смъртоносна грешка е извършил и казва с треперещ глас:

- А може би наистина, да измием главата с "Пиксапо"?

- Ще я измием с къна - сурово промълвява майсторът.

Клиентът е готов на всичко. Мъчението чрез лукс  започва.

2. Гогол:  "Нос"

Иван Яковлевич, като всеки почтен руски занаятчия, беше страшен пияница. И макар, че всеки ден бръснеше чуждите бради, неговата собствена винаги беше небръсната. Фракът на Иван Яковлевич (Иван Яковлевич никога не ходеше в сюртук) беше пъстър, тоест беше черен, но целият в кафяво-жълти и сиви петна, яката му бе омазана, а вместо три копчета висяха само конците. Иван Яковлевич беше голям циник и когато колежкият асесор Ковальов, обикновено, по време на бръсненето му казваше: „Ръцете ти, Иван Яковлевич, вечно миришат!“, Иван Яковлевич отговаряше на това с въпрос: „Че защо пък да миришат?“ „Не знам, братко, само че миришат“ — думаше колежкият асесор и Иван Яковлевич смръквайки емфие, заради тия думи го насапунисваше и по бузите, и под носа, и зад ухото, и под брадата, с една дума, където му душа поиска.

* на сн.: болка и студ