събота, 26 януари 2013 г.

Джанго - таралянго


1. Гледах последният на Тарантино - Обезвериженият Джанго. Наистина, държи те до края, но след това имаш странното усещане, че са ти напълнили главата с памук и мозъкът ти генерира мисли, но са някак приглушени, заради изолацията.
2. Ди Каприо бил направил блестяща роля? Ама тя не е нова, folks - с външността си на красиво момиче да възбужда латентния хомосексуализъм на дамите от нула до сто. Това не е малко, но не е всичко.
3. И както си мислех, разбрах какво не ми достига. Пичът се е отказал да пише диалози. Действието е толкова много, че не остава време за думите. Очевидно жанрът го изисква - екшън си е. А аз си искам безумните диалози от  "Пълп фикшън".
Ето,  Кристофър Уокън посещава семейството на загиналия си във Виетнам другар:
"Той знаеше, че ако тия с дръпнатите очи намерят часовника у него, ще му го конфискуват. Но баща ти считаше, че този часовник ти принадлежи. И той не искаше, тези твари да пипат с мръсните си лапи, нещо, което принадлежи на сина му. Затова, той намери сигурно място, където да го скрие - в задника си. Пет дълги години той го носеше там. Но после умря от дизентерия. А часовникът предаде на мен. И аз крих това ъгловато парче метал в своя задник още две години. И сега, след седем години, аз се върнах вкъщи при семейството си. И сега, млади човече, предавам този часовник на теб."
4. Ако ми се гледат такива филми, /сполучливо наречени "revenge porn"/, но с любимите ми налудни разговори, минавам на Коените братя. Извън това, паркирам на Джармуш. Да не ми е зле?

на сн.:  Кристофър Уокън предава заветния часовник. На Борко Колев благодаря за корекцията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар