събота, 12 януари 2013 г.

Две бръснарски истории


1. Илф и Петров: "Изтезание чрез лукс"/1932/
.......Но сега започва нова мъка: изтезание чрез лукс.
- Косата препоръчвам да измием с къна - тихо шепне бръснарят.
Клиентът хвърля кос поглед на ценоразписа /миене на глава с къна - 2 рубли 50 копейки/ и започва да лъже, че съвсем скоро е ходил на баня.
- Много пърхут! - заплашително казва майсторът - да ви измия с "Пиксапо"? 
Но клиентът се отказва и от "Пиксапо" /1р. 50 коп./. Тогава, на лицето на бръснаря се появява изражение, което трябва да се разбира така: "Добре, а ла гер ком а ла гер - на война като на война. Има ранени, а има и убити".
След това, обезвереният майстор започва бръсненето, стараейки се заедно с космите да свали и кожата.
Към средата на операцията, клиентът осъзнава каква смъртоносна грешка е извършил и казва с треперещ глас:
- А може би наистина, да измием главата с "Пиксапо"?
- Ще я измием с къна - сурово промълвява майсторът.
Клиентът е готов на всичко. Мъчението чрез лукс  започва.
2. Гогол:  "Нос"
Иван Яковлевич, като всеки почтен руски занаятчия, беше страшен пияница. И макар, че всеки ден бръснеше чуждите бради, неговата собствена винаги беше небръсната. Фракът на Иван Яковлевич (Иван Яковлевич никога не ходеше в сюртук) беше пъстър, тоест беше черен, но целият в кафяво-жълти и сиви петна, яката му бе омазана, а вместо три копчета висяха само конците. Иван Яковлевич беше голям циник и когато колежкият асесор Ковальов, обикновено, по време на бръсненето му казваше: „Ръцете ти, Иван Яковлевич, вечно миришат!“, Иван Яковлевич отговаряше на това с въпрос: „Че защо пък да миришат?“ „Не знам, братко, само че миришат“ — думаше колежкият асесор и Иван Яковлевич смръквайки емфие, заради тия думи го насапунисваше и по бузите, и под носа, и зад ухото, и под брадата, с една дума, където му душа поиска.

* на сн.: болка и студ

Няма коментари:

Публикуване на коментар