Малта-1

1. На идване още не знаеш къде ще живееш, но после научаваш и слагаш стрелчица.

2. Движението е левостранно и ако не внимаваш, още първият ден могат да те ликвидират. После свикваш - като пресичаш се оглеждаш в шест посоки /4 основни + две факултативни, за всеобхватност/ и всичко е наред.

3. В средата на април, плажът е добре посетен, но във водата влизат само най-смелите малтийки, след дълъг размисъл /17 градуса/

4. Страната може да няма армия, но има вековен опит в отбраната, цялата е в крепости и очевидно няма да се остави просто така, ако враг я нападне в черна нощ.

 5. Веднъж посетил дворец, човек започва да се чувства като благородник - жестовете стават плавни и удължени, на лицето се появява всеопрощаваща усмивка, речта става витиевато-резоньорска: "Видите ли, млади приятелю...", "Боя се, че е време да се оттегля в покоите си", "Поврага!", етц.

6. Вратите до една са арт-обекти.

7. Всяка къща си има отделно име, написано на табелка, което явно отразява някакви фантазии на собственика.

 8. Много обичат кучета, но нито едно не е малтийска болонка или каквато и да е общоприета порода. Предполагам, че морето изхвърля най-различни и хората си ги взимат.

9. Все пак, видях една болонка, пазеше оранжерията в един дворец.

10. Растения, които у нас са в саксийки или най-много в тенекии от маслини, тук са огромни, сенчести дървета.
Чемширът отгоре хвърля чудесна сянка.

11. Кактус хвърля чудесна сянка.

12. Фикус хвърля чудесна сянка.

13. Една архитектурна особеност - няма да те уважават, ако домът ти е без еркерен прозорец.

14. Не може без малтийски кръст.

Спирам, поради пресищане. Следва: Малта, морето и нейните трудови хора. Stay tuned.

Илф и Петров, за познавачи

Откъс от "Страница от албума", 1933г.

Най-страшният персонаж в лоша съвременна пиеса, е така нареченият "възрастен работник". Зрителите с трепет очакват появяването му. И ето - той излиза на сцената. И ето, под гръмовната кашлица на публиката, започва да се очертава образът.

О, това е сложна фигура. В сравнение с нея, шекспировият венециански търговец е груба провинциална схема.

Разбира се, възрастният работник, вече не е млад /на 56 е/. Непременно носи ботуши на висока подметка. Разбира се, носи очила със стоманени рамки като на Калинин, сатенена риза под сакото и мустаци, за които ценоразписът в театралния магазин съобщава кратко и някак нагло: "Мустаци колхозни - 80 копейки"/.

Възрастният работник винаги и без изключение, се казва Иван Тимофеевич, Кузма Егорич или Василий Фомич.

Той е безпартиен, но притежава свръхестествено класово чувство, въпреки, че в някаква степен е в менгемето на миналото /маха иконата от стената чак в трето действие/. Като правило, възрастният работник обожава струга си. Често мърмори и се оплаква от кооперацията, но кого ще излъже? - под грубата външност на мърморко се крие вярно сърце.

Драматурзите не си позволяват никакви отклонения от образа. И само като проблеснат стоманените очила в светлините на рампата  - суфльорът спокойно може да се оттегли в бюфета - публиката сама ще подскаже на Кузма Егорич репликата му, ако той я забрави.

* на сн. : Ленин на ски. На мотора - Лев Троцки, на калника - вуду на Инеса Арманд, отзад - Ленин на ски. Началото на ХХ век. Забавлявали са се здравата.

Антишпионски плакати от WWII - руски и немски

Руски плакати
1. Класика

2. Редникът е очарован от големината на ракетите в поделението, но на ефрейтора му става тъпо, защото врагът може да екстраполира жеста и да узнае истинският им размер.

3. Работникът е изпростял и съобщава на приятелката си къде са базирани подводниците. Вдясно в полупрофил - избръснат, подстриган, със скъпи рамки на очилата и професионално деформирано ухо гражданин. Очевидно шпионин.

4. Никъде няма спокойствие - пийват си водка, замезват си с долнокачествено саламче, говорят си за далекобойност на новите балистични ракети, а отзад - грозникът-разузнавач слухти.

5. Две прекрасни приятелки си споделят за типа въоръжение на новите Миг-27, а минаващ наблизо американски агент даже си записва. Отдолу - същият специалист в друга ситуация.

 6. Вдясно - ужасяващо зомби-половин съветски служител, половин Щирлиц, а лековерният чиновник му описва как току що са сменили шифъра на Генералния щаб.

7. Обичайното желание на врага да ти направи мръсно - искат да взривят ВЕЦ в центъра на града /на заден план/, но мечът...

8. Веднага си личи, тоя с туберкулозния крайник току що е пипал долар /значи ще взриви нещо/, но работникът го хваща точно навреме.

9. Всичко е ясно - закръглената блондинка научава за възможностите на зенитния комплекс "Искандер" и след миг ще тича в кокошарника, където е скрита радиостанцията, за да се свърже с Центъра.

10. Артритната ръка с неизрязани нокти явно ще се опитва да предизвика някаква епидемия в завода, ама хайде да не и се получи.

Немски плакати /серия "Врагът е сред нас"/

1. Келнерът е подозрително мазен, но не е той.

2. Войникът е съвсем искрен пред милото си гадже: "В началото тръгна добре, но после ни разгониха фамилията". Отзад гадният шпионин ще предаде тези данни на руснаците.

3. Шпионинът уж чете "Франкфуртер алгемайне цайтунг", но слуша хвалбите на двамата хауптщурмбанфюрери отзад, кой повече хора е застрелял.

4. Служител в концлагер се връща на работа след кратък отпуск. Не трябваше да споменава пред жена си, кога е следващият влак с трупове /Truppentransporte uber.../. Тя веднага ще изтича в Гестапо.

5. Оберщумбанфюрерът се е напил и си е хванал не много скъпа проститутка, пред която плещи каквото му дойде, в това число и за числеността на дивизията им. Фройлайн ще го изпорти практически веднага - тя сътрудничи с Гестапо от януари 1936 година.

6. Заводи "Фолксваген-Костенуркен". След смяната. Тъкмо се релаксираш и споделиш с главния счетоводител, че войната продължава вече 3 години седем месеца и дванайсет дни, и оня вляво е чул и запомнил всичко.

 7. Жената: "Ханс пише, че дивизията му няма скоро да се върне, така че, Ви каня у дома, да Ви покажа колекцията си от абажури".


8. Шпионинът цяла вечер разнася една бира без да я пие и това би могло да е подозрително, но той си знае най-добре, нали са го обучавали как да не предизвиква подозрение.

9. Така приятно е да се изповядаш на непознат във влака, но ако той се окаже шпионин - кофти.

Ким Ир Сен във фолклора

15 април 1912 г. - роден Ким Ир Сен /съвпада и с празника "Ден на слънцето"/

Из Севкор. фолклор:

1. Слънчевото дете 

В едно ранно утро, в средата на април, дядо Ким Бо Хуин се изкачи в планината Манген за да събере малко дръвца за печицата си. Гората беше обвита в мъгла и тъма, но той смело крачеше по познатата пътека. В средата на пътя, изведнъж стана необичайно светло. Ким Бо се огледа очудено - върхът на планината грееше с ярка светлина,  но не слънчева, а сякаш бе намазан с еко-флуоресцент. Удивен, сбръчканият кореец ускори крачка и изведнъж Го видя. Всред широка поляна, на златна възглавница седеше момченце и усмихнато се любуваше на селото в долината - Мангенде. От небето се беше спуснал скъп пратеник.

2. Пиринчената чиния

Жителите на село Мангенде вече няколко дни се чудеха как най-достойно да отпразнуват първата годишнина на малкия красавец Сон Чжу. Ким Ир Сен, като всеки велик вожд, имаше няколко имена за да внася благоговеен смут сред последователите си. Предлагаха се различни идеи: да му купят учебник по корейска граматика, да му изковат меч от неръждавейка, да му дарят покълнали семена на пет корейски полски култури, да му ушият национална носийка от свръхтънка коприна. Накрая решиха, че юбилярът трябва да получи нещо, символизиращо светлото бъдеще на страната. Това  беше пиринчена чиния с капак, на която са гравирани три букви: "ЧРД", което на корейски означава "Честит рожден ден", а около тях - три прекрасни корейски пеперуди /от вида Anopheles/ и две прекрасни корейски хризантеми. Това изразяваше пожеланията и увереността на простите селяни със златни сърца, че Ким ще стане велик ръководител с твърда като бамбук воля и непреклонен като сребърен бор дух.

* на сн.: Утро в Щаба. /худ. Ким Хю Хак, 91-ва година чучхе/

Хипократова клетва за фотографи

Преведено е от западноевропейски езици.
1. Никога не съм правил и при никакви обстоятелства няма да направя снимка на гол модел, държащ в ръцете си прозрачeн съд.
2. Няма да снимам куче играещо с котка и котка, играеща с кълбо прежда.
3. Няма да снимам грозде в едър план, така че, гроздовете да са с размер на ябълки и няма да снимам ябълка така, че да изглежда като диня.
4. Няма да снимам кърмеща майка и старица с плетка в инвалидна количка, озаглавявайки последната "Залезът на живота"
5. Няма да снимам симпатични стари скитници с безнадеждно заплетени бради и блестящи носове.
6. Няма да снимам девойки на Бали, въпреки тяхното безстрашие пред камерата.
7. Няма да снимам гол модел, който в падащата през венецианска щора светлина, изглежда като тигър.
8. Няма да снимам стари хамбари в Кънектикът /възхитителна текстура на дървото, издържало на бурите/ или тексаски кактуси, нищо че там ги наричат "какти", или абориген, катерещ се на палма в Хаити.
9. Няма да снимам спящи бездомници в Бауъри, завити с неделен брой на Ню Йорк Таймс вместо одеало, под залепен на оградата постер с Марлен Дитрих.
10. Никога няма да снимам гипсово копие на гръцка статуя или кочан зеле разрязан надве, или листа салата с капки роса по нея.
11. Няма да наричам снимката на момче на фона на стена "Момче", а снимката на дете, прегърнало козле "Две дечица".
12. Няма да снимам площада Сан Марко във Венеция през балконската решетка на Двореца на дожите.
13. Няма да снимам родео, слагайки камерата между задните крака на коня.
14. И в края на краищата, ако по силата на обстоятелствата бъда принуден да снимам мексиканско дете, ще отпъдя всички мухи от лицето му преди това, въпреки небесният тътен, който ще се раздаде.
15. И въобще, ако успея, ще се въздържа да снимам каквито и да са кадри, с каквото и да е съдържание, под какъвто и да е предлог.

* на сн.: птичето не е споменато, значи може.

Внезапно застигнат

1. Купих си от подлеза едно кебапче и едно кюфте, нося се към къщи, предвкусвайки самотен нискобюджетен пир, но по пътя, не щеш ли /в тунела!/ свирят пак ония музиканти, заради които ще поискам еутаназия и които съм опоетизирал вече веднъж. Приключиха с една отвратителна версия на "Смоук он дъ уотър" и започнаха "Бяла роза". Това ме обърка и като се прибрах, къде оставих месото, не усетих. Търсих го озверял около половин час и тъкмо започнах да се оглеждам за отрова и то се показа.

2. Абе тия музиканти, защо така свирят? На вид са около 30 годишни. Наследници на какво толкова ужасно са те, за да свирят така? Хайде, аз за себе си знам - наследник съм на тежко социалистическо минало, несвободен съм бил и няма как да не съм останал такъв, Партията и Политбюро са ме изтезавали  и прочее тъпотии. А те? Какви отровни буби са им влезли под кожата и сега прокарват неприятни тунели и отлагат личинките си там?

3. При едно чисто минало и настояще, най-вероятно контекстът е това, което ги кара да свирят така. Дали споменах, че кларинетиста им докато свири се криви по ужасен начин, напомнящ Булгаковския Полиграф Полиграфович с балалайката си.

4. Е добре де, какво толкова му е на контекста? Отваряме Фасмер, етимологичния: 

"кон" - от лат. "с", от руски "он" - "той", от староеврейски - "кон", в бълг. - калка от староевр.

"текст" - от лат. "тек" - единица за либидност, "ст" в славянската езикова група - суфикс - императивно междуметие за тишина, най-често се използва за табуиране значението на предишната дума. Получава се: кон, отричащ либидото си.

Ето - нищо толкова ужасно.

5. При Булгаков, първата дума, която произнесе кучето, след като стана човек беше "Абирвалг" - прочетена наобратно табела от магазин - "Главриба". 

В руския, това напомня звукоподражание при повръщане. Какво съвпадение - напоследък искам непрекъснато да повтарям "абирвалг". Нещо съм се натъжил, явно.

*на сн.: клони затискат трепереща твар

Държавата като стационарен бандит

1. Според Мансър Олсън /1932 - 1998 - американски икономист/ и концепцията му за "Държавата като стационарен бандит" /stationary bandit/, държавата е вид банда, която властва над даден народ, живеещ на определена територия. Бандата е открила, че не може повече да разширява владенията си /пречат и съседните банди/, затова започва да експлоатира собствения си народ. Скоро става ясно, че ако го прави грубо, хората ще измрат или ще се разбунтуват. Експериментално се определя някаква разумна степен на експлоатация, при която бандата отнема само част от принадената стойност, оставяйки на народа достатъчно средства за възпроизводство.

2. Когато бандитският лидер стане достатъчно могъщ, за да контролира и пази територията си, той получава стимул да уседне и да стане автократор -  единствен доставчик на публични блага за населението. След като местните криминални авторитети, преминат от бандитски контрол над регионите към квазиформален, те стават кметове и регионални управители на различни нива. Капо-ди-тути-капи, /главният бандит/ на дадена административна единица, за да е ефективен, въвежда принципа "всичко на едно гише" /"one window principle"/ - т.е. бизнесмените, освен формалните плащания, дават подкупи централизирано - само на един бандит. Много по-лошо е, когато рекетьорите се нареждат на опашка, правейки бизнеса нерентабилен.

3. Неефективността на централната власт се състои в това, че за разлика от главния регионален бандит, тя не може да защити гражданите си, от които събира данъци и с които дели рентата, получена от другите бандити. Ефективният стационарен бандит, според Олсън - забранява убийство или осакатяване на поданиците си, тъй като те са източникът му на доходи. Той забранява и кражбите - на всеки, освен на себе си. 

4. Олсън даже се опитва да изчисли математически, размера на данъка, който се полага на стационарния бандит - не може да е твърде нисък, но не трябва и да е твърде висок. Властта е в постоянно търсене на разходно-приходен баланс. При това, тя поддържа минимално възможното ниво на бедност - управляващият клан не бива да позволява на хората да забогатеят. Бедността дава възможност на стационарния бандит да стимулира гласуването при избори с покупка на гласове, обещания, повишаване на социалните помощи и пенсиите и т.н. Богатият не се нуждае от такива помощи и затова има риск, той да не потвърди легитимността на бандита, самообявил се за бос на босовете.

5. Държавата в такава система е заинтересована хората да са бедни и да цари хаос, за да може да демонстрира способността си да "преодолее хаоса", "да създаде стабилност" в безпорядъка, който сама генерира. Тя не създава независими институции, работещи на конституционен принцип, защото извън корупцията, стационарният бандит не може да просъществува. Разбира се, стационарният бандит не се нуждае от демокрация и обратна връзка. Всичко, което го интересува, е колко пари са нужни за да се откупи от бедните, заставяйки ги да гласуват за него. Политиката спира да е обмен на обществени блага срещу данъци и започва да напомня грабеж.

* на сн.: пребоядисан лежащ полицай

Барт, почерпка, кеч

1. Преди доста време, търсех "Митологии" на Барт и видях в интернет странно издание: "Нулева степен на почерпка" и "Митологии" в едно. Добре, казвам си, той е писал за какво ли не, за бифтека, за червеното вино, защо да не е написал и някое чекиджийско /структуралистко/ есе за почерпката. Това заглавие абсолютно ми превзе ума. Каква ли ще е тезата му, мислех си - очакваш някой да те почерпи нещо, а той си трае - това ще да е нулевата степен. 

2. Но автор като Барт не би оставил проблема неразнищен - очевидно ще разгледа и други, ненулеви степени на събитието. Например,  отрицателна - очакваш някой да те почерпи, а той се оказва такъв манипулант, че след половин час си му поръчал прасенце /теленце, ако е мусюлманин/ и го наливаш с отбран алкохол. 

Положителната степен на почерпка, от своя страна, ще е нормативна - очакваш някой да те почерпи и така и става. Да, но има и един по-екзотичен вариант, в който изобщо не очакваш някой да те почерпи, а той вземе, че ти поръча печено прасенце /или теленце, ако си мусюлманин/. Какъв ли ще е терминът на Барт, в този случай? За всеки случай сложих работен вариант "имагинерна степен на почерпка".

3. Е, аз практически го пренаписах есето, няма смисъл да го купувам. Но пък исках да чета "Митологиите". Тях по-трудно бих пренаписал, а имам и други задължения. Купих си книженцията. Отворих и веднага попаднах на блестящ текст:

"Кечът е сума от отделни зрелища... задачата на бореца тук вече не е в това да победи, а в това, точно да изпълни очакваните от него жестове... Пред нас е истинска Човешка комедия, в която всеки конкретен оттенък на чувствата /надменност, увереност в правотата си, изтънчена жестокост, чувство за "възмездие"/, щастливо е снабден с ясен знак... на този етап вече не е важно автентични ли са чувствата или не. Публиката иска изобразяване на чувства, а не самите чувства. Проблемът за достоверността при кеча не е по-важен от този в театъра."

4. А заглавието, което ме озадачи - "Нулева степен на почерпка", съм го прочел грешно. Там е написано "Нулева степен на почерка". Барт ми смига, какво толкова.

* на сн.: самотно изправено дърво

Март - фрагментейшънс 2

1. Гледах в Ютуб много готин руски арт-хаус филм - "Прах" на Сергей Лобан /2005/. Там един от героите каза на друг: "Ти си прашинка във Вселената, това разбираш ли го? И как една прашинка може да има желания?"

Изобилстваха сцени от онези, на които се хилиш като надрусан, за да потиснеш неясен подтик за плач.

2. После четох интервю с една много интересна фотографка. Тя каза, че понастоящем, във фотографията има два проблема: първият: че всичко вече е заснето и втория - че всичко е заснето по няколко пъти. Оттук нататък, каза тя - всеки сам се оправя както може.

3. "И как, откъде да започнем работата над себе си, ако не знаем какво е добро, а какво - зло?"

Фьодор Михайлович /Дневник на писателя/

* на сн.: снимка на изоставен самолетен хангар обработена в стил Ван Гог.

"Вещица на войната" - потискащ филм

1. По съвет на приятеля ми Шеми, дръпнах /т.е. гледах/ "Вещица на войната" - War Witch, на китаеца Ким Нгуен, 2012. В една африканска страна /снимките са в Конго/ се стрелят непрекъснато - въстаниците срещу правителството. Всичко е през погледа на 12 годишно момиче, отвлечено от лошите и принудено да воюва с тях.

2. Впечатли ме, че точно така си представям нещата и аз, без да съм 12 годишно конгоанче. Живееш си в селото със семейството си, атмосферата е родово-племенна - помагат си там, туй-онуй. Никому лошо не сторваш. От джунглата излизат някакви олигофрени с автомати, изтребват всички жители и отвличат малко момчета, да ги направят свои бойци. 

3. От гл. точка на участника в бандата - някакви правителствени войници постоянно се опитват да те убият, а ти - тях. Не ти казват защо, а и не питаш. Има един тежко психопатен негър - Големият тигър, ръководещ всичко това. Той стои в една кула, говори на хората си безмислици с тайнствен глас /алюзия с Курц?/ и предпочита, автоматът му да е голям и защитен с магия. Някъде да видяхте идеология?

И така - гоните се из джунглата, в промеждутъците - пеете нетемперирани напеви тип "Q&A", търсите нещо за ядене и си милвате калашниците.

4. От гл. точка на човека пред телевизора, веднага си светнат, че управляващата хунта на тази страна е затънала в корупция и престъпления, поради което, съществуват пет вида въстанически групи, които се бият за да свалят генерал Мбундьо и да установят справедлив, /геваристко-кампучийски, най-често/ строй. При това, групировките се опитват да се избият и помежду си - по-приятно е да делиш на 1, отколкото на 5.

5. Потискащ филм, без съмнение.

* на сн.: джунгла

Март - фрагментейшънс

1. Струва ми се, че долових нови движения сред потребителките на луксозни джипове. Девойките са преминали на черни джипове, но интересно, че и косите им са станали черни. Това вече е намек за стил, баси! А днес видях мъж да кара "Порше - Кайен". Този човек явно беше силно депресивен - и баба знае, че Кайенът е джип, който много богати мутрони купуват на приятелките си, т.е. изключително дамски джип е. Мъж не кара "Порше - Кайен". Има да му се смеят приятелчетата. А може и да го застрелят на шега.

2. Колко силна разделителна линия чертае агресията. Само като видя някаква агресивна проява на улицата и веднага се оказвам от другата страна. Но не от страната на жертвата, не. От друга страна ставам, не от България. Де да знам, англичанин ли ставам, холандец ли. Абе няма ме, изчезвам. От неудобство пред себе си, че ми се налага да съм свидетел на всичко това. 

3. Гледах "Късен квартет" на Йарън Зилбърман

/A Late quartet, 2012/. Там играе един мой любимец - Кристофър Уокън.

Много известен класически квартет се разпада, тъй като на водещия музикант му откриват болест на Паркинсон и той скоро няма да може да свири.

Страстта, която бе насочена към музиката /Бетховен/, внезапно се оказа безадресна и те я насочиха към личните си отношения. Това доведе до разрушителни експерименти и промени в личния им живот. Накрая - по американски - всичко свърши с ефектен, поучителен хепиенд. Филмът ми хареса.

4. Блок, "Незнакомка":

И медленно, пройдя меж пьяными,

Всегда без спутников, одна,

Дыша духами и туманами,

Она садится у окна.

5. В етимологичния речник на Фасмер, за думата "кретен", дават следната информация: "вероятно през нем. Kretin - същото (от 1880 г. вж. Шулц-Баслер 1, 404) от френ. crer'tin от лат. christirnus "христианин", защото слабоумните се считали за богоугодни същества". Тоест, кретен произлиза от христианин.

* на сн.: завиване на света

1935 - последният цветнокож напуска зоопарка

1. Първият европейски зоопарк е създаден през 1793 в Париж. Разбира се, китайците са си имали такъв още през 1150 пр. Хр., наричал се "Парк на интелигенцията", но това е друга тема.

2. Още със създаването си, в европейските зоологически градини задължително слагали и клетки с негри. Единични бройки имало и преди това - докарвали ги с кораби от новооткритите колонии, заедно с маймуни, лами и други екзотики. Те си живеели в дворците на богаташите и обикновените хора не можели да ги видят.

3. Очаровани от свежите идеи на дарвинизма, европейците до началото на 20 век, не правели разлика между негър и маймуна. Бисмарк посетил Берлинския зоопарк през 1909 г., за да види жив негър, но в клетката имало и горила. Наложило се пазачът да му покаже кое точно е негъра.

Американските биолози Бренфорд и Блум пишат: "Естественият подбор, ако не му се създават пречки, завършва с процес на измиране. Ако не съществуваше робството, чернокожите биха се конкурирали с белите в борбата за оцеляване. По-доброто приспособяване на белите в това състезание е несъмнено и изчезването на чернокожите като раса, би било само въпрос на време."

4. В началото на 20 век негри имало в зоопарковете на Базел, Берлин, Хамбург, Антверпен, Лондон и Варшава. Много често във волиерите се затваряли цели "етнографски села" - няколко семейства чернокожи, които били подтиквани да демонстрират традиционния си начин на живот - да копаят, да плетат рогозки, да палят огън, да си приготвят храна, етц. За съжаление, тези хора не издържали дълго на европейските зими. В Хамбургския зоопарк от 1908 до 1912 починали 27 чернокожи експоната.

5. В зоопарковете по това време имало не само негри, но и полинезийци, ескимоси, индианци от Патагония и даже прибалтийци /1920, Прусия/.

В САЩ, където негрите били всекидневие, в клетките затваряли пигмеи, за които се приемало, че са полумаймуни, стоящи на по-ниска степен на развитие дори от "обикновените чернокожи".

6. През 1935 - 1936 г. били ликвидирани последните клетки с чернокожи - в зоопарковете на Базел и Торино.

Летище Божурище

Летище Божурище - първото българско летище, построено 1912 г. 

Там е създаден първият български самолет, конструиран от Асен Йорданов (1896–1967). През 1921 той заминава за САЩ, където постепенно се превръща в централна фигура сред авиоконструкторите. През 1941 основава авиационно училище, което бързо става една от най-авторитетните авиошколи в Щатите.

Нийл Армстронг: "Както аз, така и всички останали пилоти сме се учили от Джорданоф на авиация". 

За него: тук 

Asen Jordanoff

От летище Божурище, на 20 декември 1943 излита и Димитър Списаревски, друга интересна личност, за да се опита да спре американската ескадрила от бомбардировачи, охранявани от 50 /!/ изтребителя, които идват откъм Панчарево за да бомбардират София. Списаревски сваля един самолет, след което прави таран на водещия изтребител. Българите успяват да принудят врага да пусне бомбите си в полето. Списаревски намира смъртта си около с. Пасарел.

Сега летището е изоставено, сградите се разпадат, останала е пистата. Било частен имот, някакви старци го охраняват, /какво охраняват - дедовия си, предполагам/, дойдоха да ме пъдят, но аз съм свикнал.

Всичко това е добър аргумент за хипотезата ми, че се страхуваме от историята си. Не ни трябват и исторически паметници. Трябва ни да дуднем, да мрънкаме и отвреме-навреме да бълваме глупости за три морета, етц.

Архивните снимки са от сайта "Изгубената България", сегашните са си мои отпреди няколко дни.

1938 г. Изпращачи на летището

Сградата сега

30-те. Производство на български самолети ДАР

Един от хангарите сега

Пистата

Цар Борис III в дружеска беседа с Херман Гьоринг на летище Божурище

Нисък стил, постепенно става висок

1. Преди няколко месеца, едни хора, вероятно асансьорни техници ни заклеха да си ремонтираме асансьора, ако не искаме да умрем /те не се изразиха точно така, но смисълът съм запазил/, събраха ни пари, казаха, че следващата седмица асансьорът няма да работи и изчезнаха, като залепиха съответното съобщение. На следващата седмица асансьорът си работеше, както и на по-следващата и ние вече съвсем се зарадвахме, че наистина, може и някой да се убие, но затова пък си имаме асансьор!

2. След около месец, почувствахме неясна вина, загриза ни чувството, че сме измамени или несправедливо третирани и вече искахме наистина някой да оправи смъртоносната кутия за да разкараме поне един екзистенциален проблем от себе си.

3. Една съседка-въртокъщница им звъня да ги пита "к'во става бе, хора?" но получила успокояващи отговори и предложения за неформално приятелство извън асансьорната тема. Не се поддала. Значи играта окончателно е загрубяла, помислих си аз - време е да се намеся с по-специални техники.

4. Нямам секрети - работя с табели. Опитът ме е научил, че едно съобщение, може да преобърне ситуацията, но само при едно условие - да е парадоксално. В другите страни сигурно е иначе, но у нас е точно така.

5. Напрегнах се и мисля, че написах нещо добро:

"Асансьорът ви не работи вече една седмица. Във входа ви е тихо и спокойно.

Той няма и как да заработи, защото ние нищо не правим.

Моля търпете.

Фирма „Асансьорни строежи”, София"

5. Това послание, по мои изчисления би трябвало да стигне до очите или ушите на асансьорните профита и да децентрира мисълта им по нетърпим начин. Първо, защото е написано от тяхно име, което ще ги уплаши, това едва ли е техният диалогичен дискурс, второ - фирма "Асансьорни строежи" не съществува от ранните 70 години, когато те вероятно не са били родени. Тяхната сигурно се казва "Антарес 2010" или друга подобна безмислица.

6. И какво стана? Дойдоха мигом и за два дена оправиха асансьора. Почувствах се някак на мястото си.

Освен да е пошло съвпадение?

* на сн.: асансьорът в един пловдивски хотел

8 март, Клара Ц., Роза Л.

1. Клара Цеткин и Роза Люксембург. Предполага се, че са се запознали в Париж, на революционна сбирка. Клара е с 14 години по-възрастна от Роза, омъжена, има двама сина. Роза е заета с научна работа и има любовник-революционер. Клариният мъж умира, тя мизерства с двете малолетни деца. Роза се разделя с Тиша /революционерът/, прави фиктивен брак с немеца Густав и заминава с него за Германия.

2. Клара се омъжва за богатия художник Георг /по-млад с 18 години/. Роза става любовница на 22-годишния син на Клара - Константин /по-млад с 14 години/. Клара не одобрява това и се скарва с Роза. Практически едновременно, Георг скъсва с Клара, а Константин - с Роза.

3. Общата любовна мъка консолидира девойките. Клара и Роза се сприятеляват отново /"Всички мъже са гадини"/. На конгреса на жените-социалистки, те предлагат учредяване на международен ден за борба с мъжете, за извоюване на равни права.

Немкинята Клара е погребана в Москва, руско-полската еврейка Роза - в Берлин.

4. Зигмунд Фройд е техен съвременник.