Мостчетата на Медисън

Серия мелодраматични медисънови мостчета из България /10 броя/

Апартаментът

1. Нали като правиш ремонт и се пренасяш, използваш да изхвърлиш някои неща, които в друго време не смееш - свива ти се сърцето. Табуретка от баба ти, енигматични детайли от стар лампион, кичозен самовар, намерил покой в забутан шкаф, други вещи-спомени, прибрани в пристъп на вехтошарски драйв.

2. И така - двайсетина пъти до кофите. А там кипи живот - различни екипи цигани ме гледат въпросително, някои ми искат прогнозни данни за количеството на боклука ми, други желаят да си дружим и т.н. При поредния рейд, най-харизматичният от тях - Боби, ме сломява и след кратък контакт, за 30 кинта се навивам да дойде и да отнесе всичко, което му предложа.

3. Насочвам го към Роси, сумата веднага пада на 25 и операцията започва. От ужас, тя първоначално загубва ключа си, после го намира; после матовият харизмат и споделя, че съм се бил уговорил и за мазето, което не е възможно, защото не знам, че имаме мазе и ангажиментът отпада; после блокират асансьора.

4. Слизам долу и виждам, че пред входа има паркирани две каруци и доста цигани. Припламва ми надежда, че този бенефис някак си, не е свързан с мен и с моя ремонт. За всеки случай си придавам вид на случайно минаващ през София датски турист, но пичовете безпогрешно ме разпознават. Усмихват ми се приятелски, един ме нарича "деде" /за "бате" вече не мечтая, но поне "чиче" можеше!/, имат уточняващи въпроси. Малко съм уплашен от тази популярност и с метален тон ги пренасочвам към "госпожата". Матерналистичният ход ги успокоява и те се откопчват от мен.

5. Изфирясвам с колата към старата бърлога, подобно мимоза пудика. Ентропията намалява.

* на сн.: когото виждате, той е /в Трън/

Фрагментини от окт.

1. Четох някъде, че в Япония, в кръчмите не било прието да оставяш бакшиш. Не само това, ами и се обиждал адски келнерът, ако му дадеш. Приемал го като намек, че не си доволен от него и искаш да си доплатиш, за да те обслужи още по-добре. Тия хора, как обръщат логиката! Извратеняци са, явно. Нали бакшишът означава, че неочаквано за всички, си обслужен добре. Толкова си изненадан, че добавяш още пари, само и само да не ти направят някой номер в последния момент.
2. През 1953 Чърчил получава Нобелова награда. Когато му позвънили да го информират, той казал: "Надявам се не за мир?"

Не за мир, "за високо майсторство на произведения от исторически и биографичен характер и за блестящо ораторско изкуство", както е дефинирано в решението.

3. Марк Захаров, важен руски режисьор за юбилея си: "осемдесет години е възраст, в която се замисляш - някой, поради неизвестни причини ти е продължил живота. Трябва да се разбере защо."

4. От интервю с професор Георги Фотев /2008/:

"...Разказвал съм вече този епизод, ще го спомена и сега. Става дума за деня, в който бе обявена кончината на Сталин. Помня, че биха даже камбаните за него. В училище една от учителките, която много ме обичаше, обяви точно така: ученици, починал е Бащата на всички ви... Помня, че едно дете някъде от първите редове се провикна: е, не е моят баща, той е жив и ме доведе до училище сутринта. И започна да се смее. Смехът му зарази останалите. След малко целият ни клас хихикаше вече. Учителката, която беше много мила и добра, започна да ни умолява да спрем. А аз изпитвах голяма жалост към нейния объркан и умолителен вид..."

5. Две млади, гъвкави риби срещат две възрастни. Рибабичките питат: Госпожици, как е водата там откъдето идвате, да не е много студена?

Младите риби отминават без да отговорят. След малко едната казва: "Какво питаха тия бе, какво е това вода?"

* на сн.: нечия кариера

Хран. добавки - сеанси на черна магия с пълното и разобличаване

1. Това, че не съм завършил медицина с отличие и благодарствено писмо от Президента /тогава генерален секретар на БКП/, не дава право на никого да ръси медикоидеални глупости в мое присъствие. Попадам на реклама за хранителна добавка: "пречиства черния дроб от всякакви токсини", "пречиства и възстановява клетките на черния дроб". Аре да видим.

2. Измамата при добавките е поне двойна:

- тъй като не са дефинирани като лекарства, не е необходимо да се провеждат клинични изследвания за ефективност и безопасност. Вместо това, виждаме крайно интересен подход: питате дали са ефективни? Сега ще ви покажем лелички, които са убедени, че са ефективни. Ако много ни досаждате, ще накараме тези лелички да доведат още лелички, които също мислят, че добавката е ефективна. Това си е метаанализ, брато!

- могат да ги рекламират свободно по медиите, което е забранено за лекарствата. Трикът е, да не споменават, че са добавки, за да си мислят хората, че се лекуват. А както знаем, по-възрастните и обладаните от някоя здравословна концепция или мултилевъл-зомбитата, си умират, боклуците, които употребяват, да са им на растителна основа.

3. И така: ще си чистим дроба. Който не е учил анатомия, да му светна: всичко, което изядем не отива в циркулиращия кръвоток, а първоначално, по вратната вена попада в черния дроб. А там дебне най-върховитият, измислен някога от природата филтър - хепатоцитите /специализирани ч. дробни клетки/. Те са създадени именно за това - да чистят кръвта от токсините. Освен това, се възстановяват много бързо - малко са клетките в организма ни, които регенерират така бързо и качествено.

4. При здрав черен дроб, хепатоцитите се справят с добавките отлично, разграждайки ги по общоприетия начин, стига някой да не си е купил хранителна добавка с тежки метали /жална му майка тогава/. Така че, нека не се опитваме да вършим работата на хепатоцитите, няма да стане.

* на сн.: приличат на хепатоцити под микроскоп, но всъщност са странни същества на гръцкия бряг

Кобилкина killing me softly

1. Като влязохме в някакъв магазин с Роси и аз останах пред един голям телевизор да гледам, докато тя се плъзгаше по артикулите. И какво гледам - първо хикс-фактор - един пее лошо и две мацки танцуват лошо. После внезапно - ужасен ужас - една жена се показа и взе да говори на странен език. В амок ли съм? - разбирам какво казва, а не мога да схвана на какъв език е. Аха, появи се и надпис - някаква Кобилкина- рускинче! - на ужасяющ български, в едно студио, те я питат и тя компетентно генерира страшни глупости.

2. Баааси, това ли гледат и слушат хората, бе? Че то тогава няма надежда никаква. Кобилкина каза, че хората са като магнити - излъчват вълни, но докато магнитът излъчвал еднопосочно, хората го правели многопосочно. Леле майко.

3. Стоя си обаче - един очарован фен на Захер-Мазох, е къде да отида - чакам Роси. И какво дочаках? След първите няколко въпроса, органично превключиха към секса. Но не да го правят по естествения начин в ефир, а чрез въпроси към Кобилкина. Ама наистина, какво интервю ще е това, ако липсва онанистичен компонент. Кобилкина да не ти е Кант, че да я питат за нравствения императив, не, тя давала интересни сексуални съвети и съответно я попитаха дали ги прилага и на себе си.

4. Не дочаках да им отговори, защото, ако пак кажеше нещо за магнити, щях да се хвърля в реката /наблизо има някаква река/. А тя това щеше да каже, сигурен съм. Уби ме нежно тая девойка.

* на сн.: Непреходни и непредадени ценности на касата

Думи за мечка

1. Всички знаят /който не знае, сега ще научи/, че названието на мечката, във всички култури е табуирано и вместо него се използва някакъв евфемизъм. Причини: митологични. Мечката е най-опасният звяр в Северното полукълбо и ако я назовеш по име, може да те чуе и да дойде на гости. В повечето култури се счита, че мечката разбира човешки език, съответно трябва да се внимава, ако например се скараш с жена си и я обидиш на мечка, да не дойде гореспоменатата да ти прави семейна терапия.

2. Попаднах на крайно интересна студия от Ървин Холоуел в American Anthropologist от 1926 г. със заглавие "Мечешки ритуали в Северното полукълбо". Изследователят групира думичките за мечка по следния начин:

а) описателни парафрази на реални или въображаеми характеристики на мечето /"Късоопашатия", "Черната лапа"/

б) метафорични изрази /"Стареца облечен в козина"/

в) термини по подобие

В много от случаите, мечето се назовава различно в бита, по време на лов и когато звярът е вече убит.

3. Ето ги названията, както са в текста: 

Той, Братовчеда, Дядото, Бабата, Черната стъпка, Късоопашатия, Великата стъпка, Нервния човек, Кавгаджията, Дъртото прасе, Котката, Коткоподобното създание, Животното, Стареца, Стареца облечен в козина, Сина на вожда, Старшия брат, Четирикракия човек, Великата баба, Влажната уста, Собственика на земята, Скъпото малко божество, обитаващо планината, Любимия чичо, Господина, Многоуважаемия, Горската ябълка, Ядящия мед, Златния приятел от блатото и гората, Гордостта на гората, Широката стъпка, Големия косматко, Малкия чичо, Знаещия къде е медът /медведь/. 

4. Както виждаме - голямо подмазване пада, явно шубето е значимо.

* на сн.: Дружелюбно гризли с децата на излет

Комуникация и нарцисизъм

1. Прочетох интересно обяснение за възникването на нарцисизма. Човек говорел средно със скорост 100-160 думи в минута, а мислел с 600-800 думи в минута. Представяме си ситуация с двама говорещи: докато единият фъфли с някакви си 100 думи в минута, слушащият го, с неговите 800, отдавна вече е уловил схемата, прогнозирал е /понякога обезпокоително точно - избирайте си приятелите/ какво ще каже оня по-нататък, съставил си е спектър от възможни отговори, преценил е последствията от тях, готов е с подходящата реплика и докато чака, за да не губи време, е минал на фоново слушане, мислейки си за нещо свое. А оня още бърбори - "виж сега", "дефакто", "в смисъл".... изяснява, копелето. Как в този случай да не получиш усещане за величие? Успокояващото е, че в усреднена ситуация, ролите се редуват - като му дойде редът и слушащия ще стане бърз и яростен, а говорещият - ще банализира.
2. Оттук вече може да не четете. А как точно измериха скоростта на мисълта? Вътрешният език е сложна амалгама от думи и образи, затова, предлагам нова единица за измерване - "мислун" (1 мислун =  100 думообраза/мин). Така че, нека сме коректни: човек говори със скорост 1 до 1.6 мислуна, а мисли с 6 - 8 мислуна. Приключвам с глупостите.
3. Някои твърдят /след лека концептуализация/, че мисълта е най-бързият акт във Вселената. Ако пак поискам доказателства, ще кажат: "Представи си мъглявината "Конска глава" в Орион. - Добре, представих си я. - Там ли си? - В известен смисъл, да. - Такаа, тя е отдалечена от теб на 1500 светлинни години. Нали бързичко пристигна?" Спорно е, но идеята е добра.
4. Ф. Достоевски, от любимата ми "Грозна история" /"Скверный анекдот"/: "Известно е, че цели сюжети минават понякога в главата ни мигновено, като някакви усещания, без превод на човешки език, още повече на литературен. Но ние ще се постараем да преведем всички тези усещания на героя ни и да представим на читателя поне същността им, така да се каже, най-необходимото и правдоподобното в тях. Защото, много от усещанията ни, преведени на обикновен език, ще ни се сторят съвършено неправдоподобни. Ето защо, те никога не се и появяват на бял свят, а ги има всеки."

* на сн.: flow по Чиксентмихали