Пепелник отдясно

1. Българският шофьор е лошо прецакан. Пепелникът в колата му е отдясно, за дясна ръка - производителят не се е сетил, че той ще иска да тръска и изхвърля фасовете си през прозореца вляво. Очакванията на българския шофьор са, че има някаква общинска служба, която минава след него и измита платното. Не, няма такава.

2. Като излезеш в гората, виждаш страшно много боклук, оставен от хора, които явно са си прекарали добре и са оставили отпадъците си на полянките със същото очакване - някоя горска институция да мине из шубраците и да почисти. Не, няма такава институция.

3. Мнозинството не се асоциира с държавата по никакъв начин. Някакви крайно неприятни чичковци, по стечение на обстоятелствата, са започнали да управляват страната и града. Те имат огромен чувал с мангизи, който никога не свършва. Но: това са едни много алчни и корумпирани хора. Ако имаха добрата воля, те можеха да направят всичко да е безплатно, да построят чудни болници и училища, да създадат райски кътчета, но вместо това те постоянно крадат и крадат.
4. Обаче, какво се оказва? Бюджетът, това са нашите пари. Те имат свършване. Управляват ги не хора, спуснати от небето, а такива, които сами сме си избрали. При добро функциониране на системата биха станали някои нелоши неща. Но поради множество причини, повечето от които надпартийни, тя работи лошо.

5. Изводът за обикновения човек: нищо не мога да направя, освен да се опитам да крадна от чувала някоя стотинка. Как? Пряко едва ли - не съм в политиката, не съм и бандит. Значи косвено - няма да спазвам правилата, няма да си платя осигуровките, няма да си платя глобата, абе - ще прецакам системата по някакъв начин. Ще ме разберат, никой няма да каже: "Педераст! Заради тебе живея лошо и в свинарник!" Не, по-скоро ще кажат: "Баси колко мъжествено прецаква системата този! Искам и аз така".
6. Я тогава да изгрухтим пак. Ама силно и ясно, да чуя.

*на сн.: след като не чистим, нека поне естетизираме боклука. Естетска бутилка в Южен парк - Сф.

Крушунка детайлно

Интересно, че като снимаш туристически неща, се стараеш да хванеш всичко по-интересно, а после, докато триеш обичайните 97% процента брак, виждаш, че си снимал по следите на някакви свои мисли, логики и странни зависимости. Хубаво е така.
Ето - милата ми неводопадна Крушунка в детайли.

Фрагменти от 1 май

1. Вчера в Ловеч, едни родители наричаха детето си "Дисислава". "Дисислава това, Дисислава онова" и т.н. Да кръстиш детето си Десислава, само за да му окепазят името с източните си говори - не бива така, не е хубава постъпката. Колко по-просто щеше да бъде, примерно на изток от Пловдив да забранят имена съдържащи "е". Това "Емилия, Елена" - строго забранено, хора. Все едно ще ги наричате Имилия, Илиена, така че - строго забранено, както вече някъде споменах. Не ви трябва тази буква и толкова. Използвайте Иридия, Тимон, някакви такива. Пак са гръцки, пак са красиви. /Да не забравя - в Перник, съответно да забранят "л"-то. Все едно произнасят нещо съвсем друго/.

2. Ако в България садяха всички ниви с рапица, щяхме да сме страната с най-красиви ниви в света. Или - 70% рапица, 30% овес - той също се гледа ефектно. Може и лалета, но тогава ще заприличаме на Холандия, което е тъпо - всяка страна трябва да има своя индивидуалност. Нашата може да е боклук и рапица.

3. От един приятел грък си купихме два вида мед - портокалов и от едно растение, наречено Аrbutus - плодовете приличат на малки, разноцветни, бодливи ташачета. Този втория е много интересен, защото горчи. Но е адски вкусен и ти се иска да го излапаш целия сик ет нунк. Но след половин лъжичка, се отказваш. Но след известно време, като го гледаш и лакомията ти шепне: е, колко пък да е горчив, ако си бърз, ще се натъпчеш преди да ти е загорчал. Нищо подобно - загорчава моменталически и човек спира вбесен - медът пак те е надхитрил.

4. Андре Жид е великолепен: "Всичко, което е трябвало да бъде казано, вече е казано. Но тъй като никой не е слушал, всичко трябва да бъде повторено отново".

*на сн.: Из Крушуна - баща, майка и дъщеря

12 озадачаващи и вдъхновяващи снимки

...изискващи малко особен вид рефлексивност, но все някак ще го подредим.

1. Bharat Sikka

2. 

3. Arthur Meyerson

4.

5. Helmut Newton

6. Henri Dauman

7. John Collier

8. Jone Reed

9.

10. Junku Nishimura

11. Алексей Мякишев

12.

Пет Барселонски врати

Крайст воскрайст!

1. Дойде втората ясно очертана област на патетично функциониране - Великден /първата е Коледата/. Хората, които и така не правят нищо значимо освен да споделят зле прикрити желания, около този ден стават особено натрапливи. Ежедневно практикуваното бягство закратко променя вектора си, карайки ги на тълпи да напускат Кивота - бръм-бръм към Божественото. Но тези, които остават, жестоко им отмъщават.

2. Едно донякъде човешко събитие се опита да пробие дилайлата на дядо Хр./близнакът на дядо Коледа/ - смъртта на Маркес. Но не - и то бе помрачено от невидимата режисура на Фейсбук. Символичният гигантски лайк ми се стовари на главата във вид на хиляди Маркес-цитати, повечето откровено налудни, но показващи, че той е обхванал цялото битие. Като Маркс, прочее.

3. Най-адекватно за мен, подходи Боби Ламбер - тя пусна снимка на козунака си, придружен от фиктивен цитат на Маркес (казал/неказал нещо за козунаците). Срещна шевната машина с чадъра по правилния начин, тази Лотреамонка прекрасна.

* на сн.: вчера на път към Сереския манастир

Две идеи, тъжна и весела

1. Знам, че не съм прав, но избягвам да посещавам концерти на легендарни минали групи, които вече практически не съществуват. Шоуто обикновено се получава, нали лайвът е преди всичко емоция и не толкова техничарство или други чисто музикантски хави. Някак си ме дразни и ми става тъжно като гледам орязани версии на Пърпъл, Хийп, Назарет, защото лидерите им са умрели или от двайсет години се занимават с пласмент на кафе-машини, етц. Несъмнено, като се разположа в креслото и дъртите чудовища забият старите парчета, усещам топлата вълна в малкия таз, пулсациите в корема и други оргазмични усети. И въпреки това - защо ми е Стийв Морз, какъв е тоя Дон Еъри? Искам си Джон Лорда. EWF без Морис Уайт? Хаа-хаа-хаа.

Както казваше един приятел - трамваят пак ще мине оттук, но хората на спирката вече ще са други.

2. Колко хубаво би било, в телефоните, вместо фотокамера, да вграждаха музикален инструмент. Роял едва ли, но една малка флейтичка, като нищо. Разбира се, по-скъпите модели може би ще имат малък клавир - самосвирка. И така, вместо да си правим дупки в главите един-друг с инстаграми, селфита и "това е мусаката ми в една кръчма на Самотраки", хората щяха да си ходят по улиците и като се вдъхновят, току да изсвирват нещо - свое или на Перголезе, например. Някой иска да си снима котката и да я качи в интернет? Нямаш апарат, пич, имаш телефонно кларинетче. Ще трябва да и изсвириш сонатка, да я озаглавиш "My Cat" и да си я качиш при другите сто двайсет и седем хиляди сонатки "My Cat". Знам, че тогава Фейсбук, ще се изпълни с ужасни музикални форми, но някои ще станат добри и ще качват твърде приятни неща в различни стилове, а други ще станат направо профи-музиканти. От по-евтините модели ще има комбинации телефон със саксофон, тромпет, китарка /по-рядко обой/. По-скъпите модели ще са с пианце, арфичка, виолончелце. Неприятното е, че по-богатите, подведени от престижност и мода, ще си купуват телефони с доста сложни за ресурса им инструменти. Ще имаме тежки вогонски утрини, но от страх, ще ги слушаме. Но след някоя и друга година, ще се появят интересни формации, например - бароков оркестър от мутрони /"Формация Мутробарок"/ или "Четри китари от митничари" /етноджаз/, етц. И така, от нота на нота - ето ти едно облагородено общество. О, много са възможностите!

* на сн.: не знам кой е художникът, за съжаление