Какво спрях

1. Фукуяма получи усещането си за край на историята в началото на 90-те, а аз моето за край на литературата - само десет години по-късно. Тебе лъжа, мене истина - някъде към 2000-та спрях да чета худ(ини)-литер(ини), защото получих обсесията, че вече съм изчел всичко стойностно, т.е. всичко, що е belle etre. В залеза на интелектуалната си дейност, опитах няколко по-нови автори, мисля, че последно беше Амели Нютомб. Хареса ми несъмнено, но това беше краят. След това мотивацията ми пресъхна съвсем и минах изцяло на философско-психологически текстове, които са като водата - за разлика от бърбъна, много не можеш да изпиеш. Нито да изчетеш, особено пък, по стария начин - страница след страница.

2. Очевидно съм страдал, защото тогава ми хрумна защитната идея да си преведа книгите в дигитален формат и на освободилото се място да сложа нещо по-полезно - сервизите от баба ми, например. Купих си скенер, приготвих чашите, но скоро се разбра, че зодиакални и други причини не ми позволяват да престоя толкова човекодни неподвижен над луминесцентното чудо очаквайки Вонегът да ми се появи на монитора с веселото: "Здрасти, задник!"

3. Освен това почувствах и тревожно безмислие - ще ги сканирам и после? Не искам да чета Вонегът от екрана - нито имам търпение, нито съм си намерил безплатни очила. Книгите ми, милите, престанаха да бъдат книги - загубиха цвят, мирис и осезаемост - станаха черно-бели, плоски, недокосваеми /не броим мазният пръст на монитора/, т.е. превърнаха се в информация.

4. Организирани в този си формат, книгите-файлове заиграха по законите на софтуера - не можех вече да хвърля Хелър по кучето отсичайки му пътя към пържолата ми на масата, не можех да завра Доктъроу/книгата/ под възглавницата като ми се доспи и т.н. Не, изгряха два нови вида интелектуална дейност: каталогизиране и търсене. Каталог? Библиотека ли ще отварям? Да може леля Седефка да се наслади на идеята за екстаза у Розанов? Но няма да иска тя.

Търсене? Какво да им търся? Да не съм филолог-честотник /който прави честотни изследвания/?

5. Няма да мисля повече

* на сн.: улична балерина в Драма

Карикатурите

1. "Светото семейство" на Ханс Балдунг Грин/1480-1545/ - немски художник, ученик на Дюрер. Виждаме Богородица с малкия Христос, а вдясно - баба му /Св. Ана/, която си играе с пениса му. Отзад пък, наднича деди Йоаким. Последният се е хванал за главата, като вижда накъде са избили еротичните увлечения на домашните му.

Това не е карикатура. В иконографията по това време съществува /макар и рядко отразяван/ сюжет на обрязването на малкия Христос - Обрезание Господне, чества се на първи януари. 

Според Лойд Демос /"Основи на психоисторията", руският превод е от 2000 г./, тук ситуацията е по-различна. Приема се, че по това време подобни игрички с бебетата и пишчиците им, се считали за нормални и дори здравословни, което Грин най-чистосърдечно е отразил в гравюрата си. Той ни насърчава.

2. В Израел, в град Назарет пък, откриваме прекрасната скулптурна група "Благовещение". Тя е в леко авангардистки стил и е подарък на града от намибийската христианска общност. Изобразена е Дева Мария и архангел Гавраил, който току що и съобщава, че е заченала с малкия Христос.
Виждаме неприятната изненада, отразена на лицето и. Мисля, че е доста коварна ситуация за едно 16 годишно еврейско момиче, неомъжено и недокосвало мъж, да научи от случаен минувач с крила, че е бременна. Някои биха шизофренясали. Прави впечатление, че скулптурът - очевидно намибийски негър, е изобразил героите в съответния фенотип. Явно тук сме обслужили панафриканската хипотеза за произхода на човека и неговият бог.


3. Сега, ако дойдат някакви фундаментални християни да позвънят на вратата и да ме разстрелят, заради тези снимки-картуни-текстуни, хич не ме интересува. Първо - не са мои, второ - никакво настроение нямам за простотии точно тази вечер.

Вербална магия

1. Един приятел разказваше, че в Етиопия като се срещнат на улицата, започват ритуален диалог, в който е забранено да се споменават лоши неща. Чак след него могат да си съобщят реалните събития. Примерно:

- Здрасти, как си?

- О, прекрасно, всичко ми е наред, а ти?

- Много добре сме. А брат ти?

- О, много е добре и той, а при вас, децата добре ли са?

- О, да, всички се чувстват чудесно.

И след предпазващата магия:

- Нещо съм болен, много са скъпи лекарствата, нямам пари, абе гадно. А ти, семейството ти?

- Ами те емигрираха, като започна гладът, не знам нищо за тях от година. А брат ти?

- Е, той умря, не си ли чул?

- А чух, що да не съм чул.

И така нататък.

2. Леви-Брюл в "Свръхестественото в първобитното мислене" /1931г./, разказва, как навсякъде по света, диваците си обясняват всичко случващо се, с магия. На един изследовател обаче, му писнало от толкова много магия и се опитал да им обърне внимание, че хубу де, нека повечето неща са магия, но все има едно-две събития, дължащи се на други причини. "Ето например, казал той - вчера един от вашите се качи на дървото да бере кокоски, падна и се уби, но не поради магия. Просто беше валяло, стъблото беше хлъзгаво и той не се задържа. Случайно стана, хора!

- Еее, казали туземците - какъв пример само избра! И как пък така точно вчера се хлъзна, а? Друг път също е валяло, тогава защо не падна? Как не виждаш, че са му направили магия за да тупне отгоре!

3. Шпренгер и Крамер в "Чукът на вещиците", 1486г. /дали няма да ми стане настолна?/, изброяват важни признаци, по които да познаем кога едно дете не е твоето собствено, а ти е подхвърлено от Дявола: "тези деца винаги плачат най-жално от всички, никога не порастват, даже да бозаят от четири или пет майки едновременно, а когато ядат или отделят - сякаш пред теб не е едно дете, а десет". Доста точно е описано, смятам.

4. Монтанари в "Глад и изобилие" /2009/ цитира разговор между Лутер и учениците му през 1536 г.

- Утре ще чета лекция за пиянството на Ной - споделил един от учениците - та мисля тази вечер да се напия, за да мога компетентно да разкажа за тази скверна.

Лютер казал:

- Всеки народ си има своите пороци, към тях трябва да се отнасяме снизходително. Чехите например, много плюскат, а немците се напиват като обущари. А как иначе, драги Кордато ще разпознаеш немеца, особено след като не обича нито музиката, нито жените, ако не по навикът му да се напива?

* на сн.: язовир Искър, върбите през зимата

Засягам различни проблеми

1. Прочитам поредната безмислена лекция в Полицейска академия и решавам да поема към вкъщи. Понякога се питам: да не би пък, този път да не е била безмислена? Я да видим. Питам ги:

- Момчета, тази лекция дали е безмислена за вас?"

- О, да Месир, безмислена е.

Е, казвам - поне ще ви е за обща култура. 

Гледат ме обезпокоено. Анимирано си представям раждането на конструкта "обща култура" в главите им. Първо се появява "култура" и те започват да му търсят съответствие, но не намират. Излиза им само "комисия по културата" и "Слави Бинев". Потърсват връзка с "обща". Излиза им основното значение - "нещо принадлежащо на всички", плюс някаква слаба конотация със "Софийска община". Така и не успяват да изградят смисловата връзка, затова гледат така.

2. На спирката съм. Рядко използваният от мен 111-ти, пристига неправомерно пълен в този час. Не стига това, ами на следващата спирка се натъпкват и ято млади циганки облечени в елегантни нано-шушлеци и ухаещи на новата линия Рефан. Викат, весело обсъждат някакви свои проблеми /етнически, предполагам/, а пътниците наоколо дискретно се хващат за входните отвърстия на джобовете си.

3. На по-следващата се опитва да се качи огромен бял мъж с красива интелектуална спътничка. Като истински джентълмен, той мило заплашва циганките, че ще ги "насмете", ако не им сторят място, а пъстроперите колибрита, вместо да се уплашат, страшно се веселят. Уплътняваме се.

4. Стоя си в транс, нежно пулсирам с тълпата на завоите, край мен се носят нетривиалните простори на Околовръстното - ей, майката си трака, животът е хубав! 

После обаче, започват слизанията и, както казват англичаните: "shit just got real".

Мушмулката

1. За трети път отивам да зазимявам вилата този сезон и все не успявам. А е толкова просто - сипва се антифриз в кенефа и се спира водата от един трап в двора. И все нещо не съм направил, все мъчителни въпроси - сипах ли от синия флуид навсякъде където трябваше, за водата кой кран въртях левият или десният /те били два/ и т.н.

2. При всичките идвания в студа, мушмулката ми си стои отрупана и чака. Дръвчето е малко, веселичко, плодовете му са твърди, кисели и отблизо сякаш гледат иронично. Попитах съседа - аграрий, каква тактика да приложа. Той каза, че самият е учуден от поведението на това дърво тази година. После размисли и ме посъветва да го обера сега. Беше ми студено и ме болеше глава от сутринта. Не бях готов за мушмулинг и рационализирах съвета. 

3. Обясних му, че според мен, това е един плод, създаден от природата с идеална цел. Яде се трудно /десет костилки вътре!/, трябва да е гнил, гурме-качествата му са адски съмнителни, не става ни за компот, ни за сладко, ни за тарталетка. Просто е създаден да му се любуваш, като при това не е и особено красив.

- Ти вариш ли ракия? - попита. 

- Така като ме гледаш... отговорих.

Е, каза, нали имаш приятели, ще им раздадеш. 

4. Всъщност, нямам толкова близки приятели, а тези които имам са малко и не искам да ги загубя така левашки - отрупвайки ги с безброй от меките кафяви творения.

* на сн.: тя

Психиатрията на о-в Лерос

Психиатричната болница на остров Лерос - Гърция функционира от 1959 г. Използвани са сгради, останали от италианската военна база от Втората световна война. Към 1980 г. болните там са 4000, обитават в ужасяващи условия, с много висока смъртност. Западноевропейците научават за случая през 1994. На острова пристигат психиатри и социални работници, за да помогнат за деинституционализирането на пациентите и закриването на болницата.

Заедно с тях идва и фотографът Алекс Майоли от Магнум-прес, за да документира ситуацията. Болницата е закрита през 1997.

Изглед от остров Лерос

Снимките на Майоли

 

Книгите

1. От "Физика на невъзможното" на Мичио Каку

Пол Дирак който смаял физиците през 1928 г., посягайки на великото E=mc2 на Айнщайн, като чисто математически обосновал съществуването на антиматерията, обичал нещата да стават красиво. Той писал: "По-важно е да има красота в уравнението на учения, отколкото да има експерименти, които да потвърждават правотата му."

Дирак бил болезнено срамежлив и на събирания винаги мълчал, освен, ако не се обърнат директно към него. Но, ако въпросът не касаел физически проблем, отговарял само с "Да", "Не" и "Не знам". Когато разбрал, че ще получи Нобелова награда, Дирак решил да я откаже, заради известността и безпокойствата, които тя ще му накачули. Убедили го все пак, след като му обяснили, че отказът ще е такава сензация, че ще го направи още по-известен.

2. От "Зов за завръщане" на Арни Шварценегер

За да се яви на изборите за губернатор на Калифорния, Шварценегер събрал необходимите 65 подписа и платил 3500$ такса. В листата имало 135 кандидати, сред които порномодели, ловци на диви животни и всякакви откачени фрикове. Изборната процедура обаче, коригирала всичко това, вследствие на което Калифорния получила успешен губернатор управлявал два мандата.

3. От "Проблемът Спиноза" на Ъ. Ялом

Двете кутийки, /тфилин/, които ортодоксалните евреи вързват - на челото и на лявата си ръка /съдържат листчета със стихове от Тората/ се слагат така: 

за ръката - поставяш кутийката в горната част на лявата си ръка, обърната към сърцето, после увиваш кожените и ремъци седем пъти около ръката си, свършвайки на китката, след което се произнася молитвен текст.

После единият ремък се увива около средния пръст три пъти, но така, че да изобрази буквата "шин" - първата буква на "шадай" - "всемогъщ". 

За главата: слага се на челото, непосредствено над линията на косата и точно по средата, между очите. После се наглася стегнат възел в ямката на тила. След това левият ремък се спуска надолу пред раменете и трябва да стигне до пъпа, а десният до пениса.

4. От "Гастрономическият разум" на Мишел Онфре. За алкохолното опиянение:

 "В естествено състояние жизнените сили са словоохотливи и диви, опиянението прибавя хаотичната дионисиева гимнопедия /ритуален танц/, то смущава, многократно увеличава вълшебното зрелище и разпалеността; то отлага ефекта на съразмерността. Един нормален разум ще схване яснотата в цялото, докато в отделните части ще потвърди наличието единствено на неясни възприятия; замъгленият от опиянението ум ще удесетори способностите си. Звуците се сгъстяват, разсейват, пречупват, отразяват и звучат с нов тембър, получават повече изящност или красота, образите претърпяват същите изменения. Докосванията са звънливи, благоуханията са обемни. Въодушевлението представлява онази благодатна паника, която по неочаквани пътища води към самата сърцевина на нещата."

* на сн.: две ябълки и лампова луна