петък, 20 март 2015 г.

Фрагм. от март - 2

1. Скоро един студент, като си разсъждавахме, че самоубийствата най-често ги извършват психично здрави хора, ми каза: "Не, не мога да си представя, че нормален човек ще стане сутрин и вместо да си изпие кафето, ще си каже: "дали пък да не се самоубия?"  
Ех, пич, мисля си. На 19 години си, изчакай малко; ще си представиш. Всичко ще си представиш.
2. В Калининград, бивш Кьонигсберг, на лятната къща на Кант, местните дебили написали със спрей: "Кант е глупак" /"Кант - лох"/. Нима не е прекрасно? Михаил Булгаков, разбира се е предсказал отдавна тази реакция. В М&M, Воланд споделя пред ужасените си събеседници /Берлиоз и поета Бездомни/, за разговора си с Кант:
"Казвах му аз тогава на закуска: Вие, професоре, воля ваша, но нещо неразбираемо сте измислили. То, може и да е умно, но е много объркано. Ще ви се надсмиват."
3. Прочетох тези дни, че Джек Никълсън казал: "Хората, които обичат да говорят с метафори, да дойдат да ми сапунисат чатала". Хубаво е. И понеже обичам да говоря с метафори, веднага си представих как чакам на опашка пред банята му за да го сапунисам. "На теория съм съгласен" - както  казваше един приятел през 1988-ма, като го молех за съдействие да свием ръководството по Роршах на Бом от една библиотека.
4. В един второразряден крими-сериал, психиатърът е силно разтревожен и съобщава на детектива: 
- От сейфа ми е изчезнало силнодействащо лекарство!
- Какъв е ефектът му?
- Изтрива паметта. Но също така, разрушава личността!
Явно копелетата са спестили от консултант.


* на сн.: снежнозахарна вълна /на Копитото/

неделя, 15 март 2015 г.

Доктор Магийко

1. Един от най-големите недостатъци на повечето български лекари не е, че като те видят по-слаб, веднага ти предписват ненужни процедури за да източат клиничната пътека, а този, че не ебават да ти обясняват. Правят му разни неща на търпилото /patientes - търпелив/, плашат го с недомлъвки и тъп черен хумор, но нещо да му обяснят - забравете.
2. Знам защо е така. Магията, баенето, лечителските практики, са специални знания, достъпни само за посветени и защитени с традиционна възбрана да се говори за тях. Иначе - човек си губи дара.
3. В предговора на "Баяния и магии" /Ивета Тодорова-Пиргова, 2004/ прекрасно е описано как магьосниците и баячите хитруват, когато фолклористът ги изнудва да си казват:
- шепти се в най-отдалечения край на къщата или на необичайни места
- разказва, но иска в замяна и той/тя да научи някоя техника от изследователя
- предава знания, но не и техники /"без басмата, за да не хване"/
- баячката не вярва, че някой искрено иска да продължи традицията - значи е безопасно да се говори
- баячката смята, че забраната и тайната вече е отпаднала, защото някой вече е разказал, написал и т.н.
- съзнателно изкривява информацията - умишлено скрива определени детайли, заклинанието не се говори, а се пише, произнася се много тихо и неразбрано и др./
4. По-наблюдателните вече са забелязали: същите техники използват и много български лекари. Добре, мисля си, а неприятният навик на западняците да обясняват всичко с подробности, не е ли опасен за тях? Няма ли те да си загубят дара? Не, няма, само нашата медицина е на ниво магии.

* на сн.: Пред кабинета, в стил филм-ноар

събота, 14 март 2015 г.

Снимки - впечатления

Какви истории, какво чудо! Толкова се радвам.

1. Гробище в Гватемала /село Чичикастенанго/

2. Съвременен севернокорейски плакат. Ким Чен Ун каца на слънцето.

3. Убийствен дизайн - норвежка противокорабна ракета /фото: zialt/

4. Нелегален емигрант току що е пристигнал със самоделна лодка и пълзи по плажа на Гран Тарахан - Канарските острови /фото: Ройтерс, 2006г./

5. Щатите, Чарлстаун, 1769 г. Пристигнал е поредният товар роби /39 мъже, 24 жени, 15 момчета, 16 момичета, родом от Сиера Леоне/, ще бъдат продавани на 3 август

6. Египет. Паметник от 90-те по случай конференция по арабско-израелския конфликт. При смяната на властта през 2012, оттам е изтрито лицето на Мубарак. При новата смяна на властта наскоро, /ген. Сиси/, Мубарак отново е залепен, но се е получил някак синкав. Интелигенти.
/фото: Александр Беленкий/

7. Бутилка рядко сингъл-малц уиски Glenfiddich Janet Sheed 55 Years Old. Струва 123 734 англ. лири /341 857 лева/. В света има 11 такива бутилки. /фото: zialt/

8. Английска карта на света в перуански хотел. Виждаме кой е ползвал стаята: аржентинците - не са издЪржали и с химикалка са поправяли Фолклендските острови както е "правилно" - Малвински. После в стаята са идвали англичани - също корекция, после пак аржентинци и т.н. /фото: alexcheban/

9. Пьотр Ловигин на тема м. Тереза

10. Уте Малер. Охрана на изкуството

11. От колекцията ми странни киноплакати. "Приключенията на Присила, кралицата на пустинята", 1994г.

12. Една на Вивиан Майер
13. Ето ме и мен /на снимката - вдясно/, сниман от Кърт Сталерт /Kurt Stallaert/

четвъртък, 12 март 2015 г.

Фрагм. от март

1. Възраст ли е, кво е, но въпросите стават все повече, при все по-намаляващ брой отговори. Дано поне въпросите да са станали по-качествени /качествен въпрос=нещото, което движи света/, защото отговорите са майкаплаче. Но едва ли - количеството обикновено влошава качеството. Но става по-объркано, което пък на мен ми харесва.
2. Човек по различен начин обича лятото. По един начин го обича зиме, по друг през есента, по трети през пролетта. Мартенското снежно недоволство /"е какви са тия снегове точно сега!"/ е онази нетърпеливост, която някои наричат "вектор на свободата" - усещането, което кара затворниците малко преди освобождаването си да избягат, след което им добавят нова присъда.
Освен това, не се оправдавам, но мисля, че зимен оргазъм не съществува. Това е летен феномен, все пак, нали?
3. Не си падам по "Киндзадза" на Данелия, но си спомням една кристална реплика оттам. Героят на Леонов /глюканинът Би/ казваше: "Когато обществото няма цветова диференциация на панталоните, то няма и цел. А когато няма цел, няма и бъдеще."
Мисля, че е прав.
4. От "Deep survival" на Гонзалес:
"Обикновено определението "опитен" присвояват на човек, който по-често от другите прави грешки, но те, по някаква щастлива случайност не му навреждат."

* на сн.: "Амстердам" на Петер Геритсен /Peter Gerritsen/

събота, 7 март 2015 г.

Смешкен

1. Mакар и рядко, фундаменталната наука произвежда и полезни предмети, подобряващи качеството на живот тук и сега, а не в неопределено бъдеще. Например, японците от Neurowear са пуснали опашка за хора, управлявана с емоции през блутут. Опашката /"Shippo"/ се закрепва на кръста и е с датчици, следящи емоционалното състояние /предполагам, на принципа на полиграфа/. Когато човек е спокоен или весел, опашката бавно и величествено се поклаща. Ако някой го нервира, опашката започва да се движи активно нагоре-надолу. Смята се, че подобни модели са полезни за по-добрата комуникация между хората и домашните животни.
2. От една биография на Пастернак. На Лев Толстой му пращали много стихове за рецензиране, но той никога не ги четял - на секретарите му било разпоредено да ги връщат обратно. По-късно, Толстой въвел гумен печат със следния текст:
"Уважаеми .....
Лев Николаевич прочете стиховете Ви и ги намира за много лоши.
Секретар:...."
3. От многото правила в интернет за по-пестелив живот, си записах три, като подчертано по-практични:
- Залагайте в казиното малки суми, но често и само на печеливши числа;
- В магазина се постарайте да не плащате - вдигнете скандал като бавно се отдалечавате към изхода с пълната количка;
- Купувайте всичко на борсата, на едро, било то билети за трамвая или Мерцедес;
4. Обява: "Тъжен клоун ще оживи празника за 30-годишния рожден ден на детето ви"

събота, 28 февруари 2015 г.

Шведското метро-Пипилота-Елин Пелин-неврозата

 1. Бях замалко в Швеция преди време, ама съвсем замалко. Разгледах наоколо, чух разни истории. Скоро разбрах обаче, че не всичко е толкова хубаво - от съображения за политкоректност, имало опасност да преименуват някои персонажи в Пипи и да премахнат други. Помислих си дали да не се възмутя, но после се сетих как изглежда метрото в Стокхолм и си казах - нека преименуват, нека махат. Тия имат право.
После се попитах, дали и тук да не преименуваме някой герой, пак от съображения за коректност. Примерно, се окаже, че "Андрешко", на старославянски означава "неприятен ром, неплащащ ток, биещ лекари" и поради това ще бъде преименуван на "Ендрю Лойд Уебър". Донякъде в чест на композитора и донякъде защото според версията на вестник Шок, бабата на първата му жена е била родом от село Плана. Имаме ли право на това ние? А защо не? - Метрото ни също не е лошо, паметник интересен имаме пред НДК, други неща. Мисля, че можем да си го позволим.
2. Като някакъв злокачествен гуру, сто пъти ги помолих: "Хора, харесайте си живота и то веднага. Този е вашият и друг не ви се очертава."
Но те: "Ааа не, има друг, по-добър; ей там в един филм го видяхме - стоеше и ни чакаше. Него заслужаваме, него ще вземем."
Е добре, зимай го, стремежко мой, но да няма после: "ауу, откриха ми невроза!"
Откриха ти грънци. Сам си я засади, сам си я поля, сам си я натори. Градинарчо малък, Мисли когато искаш, Алчо! /пояснение: Алчо - от алчен/

* Снимки на метрото в Стокхолм /от интернет/


вторник, 24 февруари 2015 г.

Вивиан Майер - фотографката

1. Гледах един доста хубав документален за Вивиан Майер /1926-2009/ - "Finding Vivian Maier", 2013.
Да видим сега. През зимата на 2007, на някакъв пич в Чикаго му потрябвали малко стари снимки, да си илюстрира текст за родната махала, който пишел. Не щеш ли, точно отсреща вървял търг за употребявани неща. Там Джон /казвал се Джон Малуф/, купил няколко кутии с негативи на някоя си Вивиан Майер, която спряла да плаща таксата за багажен сейф и вещите и се разпродавали.
2. Вкъщи прегледал част от негативите, видял, че не са му по темата, но били толкова интересни, че изтичал отново и купил останалите. Всъщност, купил десет хиляди негатива, малка част от които проявени, останалите само заснети и грижливо навити в кутийки. Платил всичко 380 долара.
3. Малуф качил снимки в блога си и хората изпаднали във възторг - това било стрийт на нивото на Картие-Бресон, ако не и отгоре. В Гугъл нямало нищо за тази жена и Малуф захвърлил важните си дела, наметнал шлифер и подобно млад, интелектуален Марлоу се впуснал по следите и. В крайна сметка се разбира, че Вивиан цял живот е била гувернантка в Чикаго и Ню Йорк, по произход е французо-австрийка, но е родена в Ябълката. Навсякъде е ходела с камерата си /доста скъп Ролейфлекс/ и в периода 1950 - 70 е правела по 200 снимки месечно, което си е професионално поведение, но само малка част е проявила и още по-малка е печатала на хартия.
4. Била е малко или много странна, затворена, избягвала е роднини, мъже и каквото и да било афиширане. Всичко това е показано във филма, даже ми се правят и на психолози - прокарват някаква патографична линия, няма да преразказвам.
5. Питат се хората: тя явно е криела увлеченията си, а дали би искала сега да я експонират по целия свят, наричайки я "най-големият американски фотограф на 20-ти век" и т.н.? Е, не би, разбира се, що за въпрос, но кой кого може да спре в днешно време.
6. Не, не, това изобщо не ми е проблем. Вивиан по-скоро ми се изплъзва от смисъла ето защо: складирала си е 360 000 непроявени снимки. Защо не ги проявява тази жена, не е ли искала да ги види? Не е ли тя любопитна поне малко? 
Нещо се опитва да ни каже и дано не е това, което си мисля.

Ето десет от стоте ми любими:
1.
 2.
 3.
 4.
 5.
 6.
 7.
 8.
 9.

10. И малко в цвят е работила:

Самата Вивиан - автопортрет