Мечти прекрасни

1. Винаги съм си мечтал, на преглед да ми дойде някой, който да започне така:

"Може би, ще настъпи ден, когато ще престанат да разбират що е лудост. Тази фигура ще се затвори в себе си, непозволявайки повече да се отгатват следите, които би оставила. А за неизкушения поглед, дали тези следи ще са нещо друго, освен обикновени черни резки?

Най-вероятно, те ще са вписани в конфигурации, които днес ние по никакъв начин не можем да нарисуваме, но които в бъдеще ще станат необходими координати за разчитане на нашето битие, на културата ни и на нас самите. Тогава неврозите ще бъдат конституиращи форми на обществото ни, а не отклонение от тях. И всичко това, което днес преживяваме като нещо пределно или странно, или непоносимо, ще достигне една безметежна позитивност. И всичко Надпределно, Непозволено, всичко, което днес обозначава нашите граници, ще започне изведнъж да обозначава нас самите."

/от "Лудостта - отсъствие на дело" на М. Фуко/

2. Или пък, да започне да ми описва проблемите си така:

"...тези чудовищни състояния на физически притиснатия мозък, празнотата, толкова потискаща, че и висшата работа на мисълта и нейните терзания се процеждат навън само като безкрайна лъжа."

/А. Арто, в писмо до Анаис Нин, 1933 г./

3. Или пък, да подслушам, как колеги ме обсъждат в коридора по следния начин:

"Него го довежда до ужас неавтентичността на собствения аз, вечната обреченост да говориш на езика на другия, гнусната необходимост ежеминутно да разрушаваш изплъзващата се цялост, фалшифицирайки я в безполезни и нелепи образи."

/С. Зонтаг за Арто/

4. И накрая на работния ден, да поспорим с някой пациент, например за Фуко:

"...не история на психиатрията, казва Фуко, а на самата лудост, с целия и плам, до пленяването и от знанието. Става дума да се избегне капанът или наивността на обективизма, които очевидно се състоят в това, да се пише на езика на класическия разум, използвайки понятия, които исторически служат като инструменти за пленяването на лудостта; на шлифования и полицейски език на разума да се пише история на най-дивата лудост, която живее и диша, все още непленена и необездвижена от пипалата на същия този класически разум."

/Ж. Дерида в "Cogito и история на лудостта"/.

5. Вместо това, идват безметежно позитивни старци 80+ да ми съобщят, че сутрин като станат им се вие свят. Накъде отива този свят, накъде се вие?

* на сн.: Анаис Нин в комиксов вариант

Пъзелите в психиатрията

1. Хистерията е царицата на символа. И как няма да я приласкаят лингвоцентричните французи, като тя, почти в пряк текст им разкрива важни тайни, стига малко да се напрегнат и да превърнат симптомите в раз/мисъл (конверсия) и оттам в реч. И това в една абсолютно жизнерадостна атмосфера, защото има театър и защото стърчи маркер колкото Айфеловата кула, показващ дали си на прав път - мигновеното излекуване. Щрак! и човекът е като нов. До следващия път, естествено. Тогава, тялото отново ще се опита да те надхитри, а ти него, но пък на края на месеца ти се полага заплата.

2. Учебникарски пример. Една жена получава "ужасни кризи" и се успокоява само, ако вдиша дълбоко 32 пъти. Защо точно 32? Търсим. Година на раждане? 87-ма - не става. Възраст? На 28 е, отпада. Съпругът? Роден е 77-ма /38/- отпада. Децата - едноцифрени, бабите - трицифрени. Кофти. Опа, има тука един харизматичен семеен приятел. Роден е 82-ра - не става. Възраст? На 32 е пича. Оляля! - както би възкликнал Шарко.

Какъв красив пъзел - дишане, кризи, съпруг, приятел, 28, 32, 38. Наместваме парчетата: кога дишаме учестено? Като изкачваме стълби. Глупости. Отново - кога дишаме учестено! При възбуда, сексуална, в това число. И кой толкова ни възбуди с 32 вдишвания, а не ни успокои с 38? Ами един там. Простете за елементалния пример /с "л", няма грешка.

3. Шизофренията е царицата на психиатрията. Там символиката е дълбоко завоалирана и хамелеонска. Тъкмо интерпретираш "брилянтно" някоя болестна теза и човекът ти каже: "еее, не е така." Защо бе, нали уж се нави да е така? О, казва шизофренният, получих нови данни току-що. И ти смига съзаклятнически. Ясно - питал е сетивата си, а те са му казали: "Как смееш да ни задаваш точно такъв въпрос сега, махай се, заети сме с друг!".

4. Да сглобиш смисли при шизофренията е истински кошмар и обикновено не води до особен лечебен ефект. Освен терапевтът да блесне в компания или за кратка литературна форма, за друго - найн. Там ти предлагат едновременно три пъзела /минимум/ от трима различни производители, хубаво разбъркани /за по-весело, някои части липсват/ и хайде, нареди ми картинка, например море. Тъкмо почнеш и цоп - някой отгоре пуска в купа части от друг, по-стар пъзел, т.е., пациентът внезапно е проумял още важни неща от пейзажа си. Но, както вече някъде  намекнах - на края на месеца дават заплата. Понякога споменават морално удовлетворение. Не го знам това, чувал съм за сексуално.

P.S. Малко или много съм опростил нещата, за което се извинявам.

*на сн.: до село Боснек. Загинал воин

Дмитрий Музальов - фотограф

Има един руски фотограф - Дмитрий Музальов, снима много интересно. Твърди, че това се наричало "метафизична фотография", но въпреки това много ми харесва. Ако непременно трябва да го брандирам, ще си го нарека "супрематист". И най-важното - от вдъхновяващия тип творци е. Ето какво прави /30 снимки/.
1.

2.

3.

4.

5.

 6.

 7.

 8.

 9.

 10.

 11.

 12.

 13.

 14.

 15.

 16.

 17.

 18.

 19.

 20.

 21.

 22.

 23.

 24.

 25.

 26.

 27.

28.

 29.

 30.

край

Интересни човешки творения

1. След откриването на рентгеновите лъчи /1895/, както обикновено, хората решават, че най-после са получили универсално средство, което ще им реши всички проблеми в бита и извън него. Доктор Алберт Гейзер от Корнелския университет, /професор по електротерапия/ изобретява прекрасен прибор за обезкосмяване - без болка, бързо и с вечен ефект. Това е рентгенова тръба, клиентът си опира главата във фокуса на лъчите, получава си дозата радиация и наистина - след няколко сеанса, главата му става гладка като яйце. След 16 години успешно използване, явно завистници, започват да публикуват статии за отдалечените последствия на козметичния уред - атрофия на кожата, съдова дегенерация, язви и тумори, т.е. лъчева болест и нейните последствия.

Статив за покойник

Открийте седем разлики

2. Във Викторианската епоха, малко след изобретяването на фотографията, станало много популярно да се снимат току що починали хора. Някак си, като отказ да повярваш, че човекът е умрял, не, той се е превърнал в голяма неподвижна спяща кукла. Фотоателиетата създаващи подобни сантиментални сувенири били оборудвани със специални стативи, които да поддържат покойника прав пред обектива, когато композицията го изисква. На снимката вдясно - виждаме по-различно композиционно решение.

3. Много интересна тематична подборка от разкази на руски класици: "Жените и водката". Чехов, Достоевски, Куприн - дълбочината на желанието в джобен формат.

4. Подобаващ, приятен гроб на руска мутра от деветдесетте. Като не е внимавал, сега щеше да си кара Майбаха безгрижно, а тук, битието му е застинало на Мерцедес SL 500. Тъжа.

5. Фото: Уте Малер /Ute Mahler/

6. Фото: Питър Ърл Маккълъх /Peter Earl McCollough/

7. Ако в детството ми бяха показали тази картинка, щях за цял живот да запомня разликите между "See u later, alligator!"и "After awhile, crocodile!

8. Тъжна карикатура

Край.

Описания

1. Сашо е вече на три, но е крайно дискретен в изказа си. Като се опитам да си взема от неговите пуканки, той ми казва "ноу, ноу!" /Сашо е американски гражданин/ и ми сочи към кухнята, т.е. да си отида там откъдето съм дошъл. Няма много уважение това момче към ветераните.

2. Тия дни нещо ме боля гърбът и си влях малко Кетонал за да ми мине. Една колежка ме посъветва да добавя и Оксиконтин. Опа! Това е морфинов дериват, който би трябвало да ме обезболи. Е, от себе си мушнах и една ампула диазепам в коктейла. Почувствах се като истински наркоман. Болката почти не намаля, но усетих какво е декапитация. Хем те боли, хем главата ти е някак си отделена от тялото и не и пука какво става в него. А какви яки сънища започнаха! Едни сложни, развити сюжети, като започне една история, продължава цялата нощ, цикли без да спре и без да преминава в друга. На сутринта - абстиненция, както си му е редът - все едно са ме били по тялото с пръчки. Интересни усещания са това, не повтаряйте този експеримент в домашни условия.

3. Гледах два филма на един швед - Рой Андершон. Великолепно, особено "Вие, живите"/2007/. Ето монологът на един от героите:

"Аз съм психиатър от 27 години. Изхабен съм напълно. Година след година, слушайки пациенти, които не са удовлетворени от живота си, които искат да се забавляват, които искат аз да им помогна за това. Това износва, мога да ви кажа.

И моят живот съвсем не е много забавен. Хората искат толкова много. Това е изводът, до който съм стигнал след всичките тези години. Те искат да бъдат щастливи като същевременно са егоцентрични, себични и стиснати.

Е, бих искал да бъда честен. Бих искал да кажа, че те са просто зли, повечето от тях. Пропилявам часове наред в терапия, опитвайки се да направя злия щастлив. Няма смисъл.

Не можете да го направите. Престанал съм да го правя. Сега просто предписвам хапчета. Колкото по-силни, толкова по-добре. Това е положението."

Явно Андершон работи с перфектни консултанти.

* на сн.: кадър от филма

Дивата мисъл

1. Колко по-просто би било мъжете, вместо да обличат първичното си желание и необходимост да си мерят пишките, в сложни заобикалки и ритуали, да го правят директно. Срещат се двама познати на улицата и вместо да си показват кой е с по-лъскава и по-голяма кола, директно отиват в специална стая, там ги чака арбитър-фалометрист с еталонна линийка /стават грешки, знайш/, измерват пишоците, записват се в книгата /за похвали и оплаквания/ и се разотиват по живо, по здраво. Така е и по-честно.

2. Като става дума за митологично мислене, Бронислав Малиновски /да, онзи с "картата не е местността"/, има интересни наблюдения над жителите на Тробриандските острови /Нова Гвинея/. Те например, отричат каквато и да е връзка между половия акт и забременяването, като представят на антрополога солидни аргументи /1922/:

- казват му, че далеч не всеки полов акт води до зачеване - повечето не стигат до такива девиации.

- разказват му за жени "толкова грозни, че едва ли някой би правил секс с тях", но въпреки това те имат деца, а някои даже помного

- предоставят му и примери за жени, чиито мъже отсъствали дълго /година-две/ и въпреки това те забременявали и раждали

3. Всичко това води до интересни следствия. Тробрианците смятат, че децата имат роднинска връзка само с майката, бащата е просто мъж, живеещ с нея. Той участва в домакинството и в отглеждането на децата, но не е кръвен роднина. 

Собствеността на мъжа се наследява не от децата му, а от децата на сестра му - племенниците му. Докато е жив, той може само да подарява разни неща на синовете и дъщерите си, но истинските наследници - алчните племенници, следят тези подаръци, след смъртта му, да им бъдат предадени. Ако все пак, съпругът иска да даде нещо на племенниците си преживе, той може само да им го продаде.

4. Има обаче, едни правила, които Малиновски нарича компенсаторни механизми, явно целящи малко да омекотят презрителното отношение към бащинството.

В племенния социум е прието да се подчертава, че децата адски приличат на баща си и да се хвали тази прилика. Приликата с майката или с нейни роднини се счита за срамна и не се обсъжда. Да кажеш, че двама братя си приличат също е сериозна грешка - хората се обиждат. Възпитанието изисква да твърдиш, че всеки от тях е просто копие на бащата.

5. А за великолепния ритуал "кула" и други интригуващи неща за Малиновски - в текста на Орлин.

*на сн.: Ситуацията на Тробриандските острови днес. /фото: Ерик Лафорг/

Лудите управници

0. Винаги ми е било много приятно да изследвам биографиите на управници, които се държат и властват така, сякаш като деца редовно са ги удряли  с чук по главата.

1. Сев. Корея - Ким Чен Ир

Всички знаят, че като се родил Ким Чен Ир /в партизанска колиба навръх планината Пектусан/, на небето се появила двойна дъга, а до нея - нова звезда засияла ярко на небосвода. Между другото, на тази планина е слязъл и митичният Хванун - син на Небесния цар, основател на древна Корея.

В действителност - Ким Чен Ир се е родил в СССР, в село Вятское до китайската граница и баща му Ким Ир Сен - офицер в Червената армия го кръстил Юрий Ирсенович Ким.

Когато пък умрял, /2011/, стотици врани са литнали и дълго и жално са кръжали над мавзолея на бащата, за да му съобщят скръбната вест. Разказват също и за мечки, които се събудили от зимен сън за да тъжат и те. Не, не си измислям.

Между другото, когато две години след наследяването на властта от тате, Ким Чен Ир започнал да прави глупости в областта на икономиката и населението се приготвило да гладува, се разбрало, че мумията на бащата съвсем закратко е оживяла, предала е на сина си, че върви по верен път, след което пак е умряла за вечни времена. Както винаги в подобни случаи - има очевидци.

2. Камбоджа

Пол Пот е учил в Сорбоната, изгонили го за слаб успех и той се върнал в родината, адски изнервен и с идеята да отмъсти на всички дето много му се правят. Градските жители били евакуирани на село да работят на полето, всеки, който показвал и най-малък признак за образованост - например носел очила, бил репресиран или убит. Учители, лекари, инженери - всички на нивата, а още по-добре - в лагер. Останали живи само тотални аграрии или тези, които се престрували на такива.

3. Туркмения

Вечният президент на Туркмения, Сапармурат Ниязов /вечен, колко да е вечен - умира през 2006, инфаркт/. Пичът загубва родителите си много рано и в противоречие с източната култура, никой роднина не го взима при себе си, а го пращат в приют. Завършва в Ленинград, става партиен функционер и се връща в родната Туркмения, а след разпада на СССР и става пожизнен президент. Е тогава започва лудешкият вихър - забранява операта, балета, библиотеките, селските болници, златните зъби, свиренето с уста. Построява си куп позлатени паметници /имат много нефт/, написва графомански трактат /"Рухнама"/ и заставя всички да го изучават ежедневно. 

4. Абе правят си каквото си искат, огорчен съм страшно.

* на сн.: река Нишава при Пирот