Лудите управници

0. Винаги ми е било много приятно да изследвам биографиите на управници, които се държат и властват така, сякаш като деца редовно са ги удряли  с чук по главата.

1. Сев. Корея - Ким Чен Ир

Всички знаят, че като се родил Ким Чен Ир /в партизанска колиба навръх планината Пектусан/, на небето се появила двойна дъга, а до нея - нова звезда засияла ярко на небосвода. Между другото, на тази планина е слязъл и митичният Хванун - син на Небесния цар, основател на древна Корея.

В действителност - Ким Чен Ир се е родил в СССР, в село Вятское до китайската граница и баща му Ким Ир Сен - офицер в Червената армия го кръстил Юрий Ирсенович Ким.

Когато пък умрял, /2011/, стотици врани са литнали и дълго и жално са кръжали над мавзолея на бащата, за да му съобщят скръбната вест. Разказват също и за мечки, които се събудили от зимен сън за да тъжат и те. Не, не си измислям.

Между другото, когато две години след наследяването на властта от тате, Ким Чен Ир започнал да прави глупости в областта на икономиката и населението се приготвило да гладува, се разбрало, че мумията на бащата съвсем закратко е оживяла, предала е на сина си, че върви по верен път, след което пак е умряла за вечни времена. Както винаги в подобни случаи - има очевидци.

2. Камбоджа

Пол Пот е учил в Сорбоната, изгонили го за слаб успех и той се върнал в родината, адски изнервен и с идеята да отмъсти на всички дето много му се правят. Градските жители били евакуирани на село да работят на полето, всеки, който показвал и най-малък признак за образованост - например носел очила, бил репресиран или убит. Учители, лекари, инженери - всички на нивата, а още по-добре - в лагер. Останали живи само тотални аграрии или тези, които се престрували на такива.

3. Туркмения

Вечният президент на Туркмения, Сапармурат Ниязов /вечен, колко да е вечен - умира през 2006, инфаркт/. Пичът загубва родителите си много рано и в противоречие с източната култура, никой роднина не го взима при себе си, а го пращат в приют. Завършва в Ленинград, става партиен функционер и се връща в родната Туркмения, а след разпада на СССР и става пожизнен президент. Е тогава започва лудешкият вихър - забранява операта, балета, библиотеките, селските болници, златните зъби, свиренето с уста. Построява си куп позлатени паметници /имат много нефт/, написва графомански трактат /"Рухнама"/ и заставя всички да го изучават ежедневно. 

4. Абе правят си каквото си искат, огорчен съм страшно.

* на сн.: река Нишава при Пирот