Политиките

1. Ораторите по времето на Сократ, преди да започнат, питали слушателите как искат да им се говори: като мит /т.е. разказ/ или с логически аргументи. За политика трябва да се говори сериозно и задълбочено, независимо, дали умираш от смях или от ужас, докато го правиш. Тоест, за политика трябва да се говори изключително като за серия от митове. Какво съвпадение - точно това го мога.

2. Във всяка псевдодемократична система, винаги има един-двама фрика, които се добират до властта, плещейки страшни глупости, но много картинни. Отсял съм два вида - "Перпетум мобилисти" и Клоуни. Първите изобретяват нещо, грубо нарушаващо всички закони на физиката едновременно, после омайват властимащи с ниска менталност и известно време хавата е ок. В Русия доскоро имаше един Петриков, създал воден филтър, който чисти всичко, вкл. и радиоактивност. Слагаш го на чучура и пиеш. В такива случаи, изобретателите не могат да обяснят как работи устройството им; страшно искат и дори започват, но стигат донякъде и не, не става. А хората пък, искат ЧУДО повече от всичко на света и ако може без сложности. Е, пичът почти успя да изнуди властите да си поръчат огромно количество филтри за училищата, но после разумът надделя и нещата се разсъхнаха.

3. Клоунският тип са недоучили личности, които влизат в една наука и почват да се чудят, защо са необходими толкова усилия, като може почти без хич. Например, археологията не може ли да се сведе до иманярство? Много по-лесно ще е - минаваш с един булдозер по могилите и при късмет - тракийско съкровище. А вместо да откриват останки от съдове, не може ли да открият направо скелет на вампир? Хората ще се зарадват, Родригес може да пристигне, Тарантино и др.

Всички те, обикновено имат научни титли от загадъчни Академии /за Холистична Онтология - АХО, за Свободно Космическо Знание - АСКЗ и други./.

4. Външнополитически анализ. Южнокорейците слагат високоговорители на границата със северните си братя и нещо им говорят, само да ги дразнят. Съответно, севернокорейците страшно им се нервират и тия дни стреляли с ракети по 3D-съраунда на гадните марионетки, и повредили един от говорителите. После, Ким Чен Уновците, мотивирани от този си успех, страшно се заканили на САЩ - че само да гъкнат и ще ги унищожат с ужасно, невиждано досега оръжие. Разбирам, че това е някакъв азиатски стил на изразяване /"нека разцъфтят триста хиляди цветя" и т.н./, но не може ли по-малко смешки да говорят и вършат тия хора. 

Между нас казано, ЮК е страната с най-много внедрени нови технологии годишно - средно 7 на месец.

* снимка на Дайън Арбъс - ежедневие в дом за специални деца

Травъл фото от Гърция-2.

Бутикови плажове на полуостров Пилио, заснети през юни. За познавачи.
1.

 2.

 3.

 4.

 5.

 6.

 7.

 8.

 9.

 10.

край

Припомняния

1. Първият ми досег с пещерите на Камен бряг беше през 1990. Тогава с Роси и един приятел спахме в една от тях. Там току що бяха снимали "Лагерът" на Дюлгеров и вътре имаше доста прясно сено и няколко свещи, които ни свършиха добра работа. По едно време през отвора надникна и пълната луна. Стараехме се всяка година около 24 май да сме там за цъфтенето на божурите, но с времето естетският ни драйв намаля и постепенно се нулира. Сега като гледам - май само там остана без мутри, огради и борби за справедливост. Защото на юг как е: отиваш на море и в пакета ти влиза участие в протест или друга проява на гражданин Кейн срещу местните клоуни. Обичам.

2. Внезапно ми се прииска да видя отново Джесика Ланг и дръпнах един от по-новите. Беше някакво амнестично порно /дето си в кома, после не помниш нищо и около това се прави филм/. По-добре да не бях я виждал - минало е време, на 66 е. Но във филма се черпеха с едни бонбони "руска рулетка" - взимаш си, но част от тях са с ужасен вкус, не знаеш на какъв ще попаднеш. Май ще трябва пак да гледам "Музикална кутийка" например. Но най-красива за мен, Джесика е в "Прекършени цветя" на Джармуш. Абсолютен блян е тая гад.

3. Дзенът, макар, че ми е приятен, всъщност е доста бездарна концепция, особено на фона на мощните си родители /будизъм, даоизъм, лайнизъм, етц./. И защо е толкова популярен? Да не би защото легализира неправенето на нищо, т.е., неправенето на избор? Изборът страшно стеснява спектъра на възможностите. Е, колко да е страшно - от безкраен брой ги свежда до една. Неправенето на избор - най-прекрасният начин да разгледаш цялата дъга, да я съзерцаеш. Това цветно богатство обаче, трепти и копнее да бъде избрано. Вероятно дзенът те учи да се съпротивляваш на това. Или както бих казал на поредния невротик, запътил се към нещо, припознато като "Голямата игра": "Влез в йерархията и замри!" Коан да не е това?

* на сн.: Лангедок в Music box

Кислороден глад

Юли ни беше планински месец. Кръстосахме три от петте главни - Заоблената /Родопи/, Високата /Рила/ и Агресивната /Пирин/. Не сме пипали Старата /Балкан/ и Средната /Средна гора/. Не сме докосвали и Странната /Странджа/ - шестата, но тя е много далече. Ето малко снимки; колко да са малко - шестнайсет са.

1. Родопи. Юндолски скак.

2. Родопи. Не знам защо са сложени така, но е доста ефектно

3. Родопи-Рила. Бели и седем-осем черни камъни на високопланинска поляна

4. Рила. Арсен Люпен на фона на яз. Белмекен

5. Пиринският Лас Вегас /Банско/

6. Пиринейски връх

7. Пирин. Баварски турист на х. Вихрен

8. Пирин. Паметен знак на алпинист, загинал в Хималаите

9. Пирин. Клеково окосмяване

10. Добринище. Градинка сякаш шопска салата

11. Разлог. Много любимо градче, заради реката - малка е, но се държи като възрастна.

12. Рила. Трещят гръмотевици, но това е логично - пътят към Трещеник /1695м/

13. Рила

14. Рила. Малко заснежено е към хижа Грънчар /2187м/

15. Хижа Грънчар. Красива и пуста като вселена.

16. Обичайното състояние в такива случаи

край

Светулки

Ето четири от по-сполучливите ми. Всяка съдържа десетки летящи фенерчета и неизвестно цвете за преден план.
1.

2.

3.

4.

Подходи към деконструкция на паметник

1. В средата на май тази година, един руски селянин се напил и какво го прихванало, взел голям чук и обезглавил паметника на Ленин в центъра на селото. Като изтрезнял, аграрният демон не могъл да обясни причините за тази странна постъпка, а и не си спомнял съвсем ясно за какво става дума. Завели наказателно дело за вандализъм и го осъдили на една година затвор. /снимката вляво/

2. Докато местната власт решавала откъде да вземе пари за възстановяване на паметника, на 19-ти юли друг абориген решил да си направи селфи на фона на обезглавения паметник, но докато се снимал, напред-назад, какво станало, отчупил му торса. Фотолюбителят бил хоспитализиран с травма. Сега на постамента са само краката на великия вожд. /снимката вляво долу/

3. Можем да си поиграем на психоанализа. Ето ги двата подхода към неясния обект на желанието. В първия случай, имаме мощен импулс от несъзнаваното, улеснен от интоксикацията /алкохол/ - следва мигновено удовлетворяване с помощта на огромен чук /фалос!/. За да се намали вината в резултат на това, случката се амнезира.

При втория имаме полуосъзнато желание - от една страна правиш така, че статуята да се дочупи, от друга страна, свръхазови влияния те правят толкова несръчен, че се нараняваш, което ще те оневини и ще ти създаде алиби - и пред себе си, и пред другите.

4. Това ми напомня примера на Вацлавик - за руснака и американеца, които искат да се чупят от работа. За целта, американецът казва, че го е заболяла глава и го пускат вкъщи, където той страда, че е излъгал шефа си. Руснакът пък, прави така, че наистина да го заболи глава и след това вкъщи си му е спокойно.

Примерът с ленин е оттук /рус./

Екзистенц максимум

1. Проблемът като ти починат родителите не е толкова в скръбта - тя се уталожва и остават хубавите спомени и някои досадни. По-скоро, нараства онзи егоистичен страх и нежелано осъзнаване, че ти си следващият. И то не е като "искам- не искам" или "не смятам, че е съвсем така", а просто - в естествения природен цикъл е дошъл твоят ред. Няма го повече онзи утешителен възрастов буфер, който тайничко те успокояваше. Започва едно обратно броене. Въпросите са от типа: "интересно, дали ще доживея да видя...?" Интересно си е.

2. Колко хубаво стана - прочетеш някоя новина и не и вярваш, трябва да я провериш. Ровичкаш в интернет и си мислиш: "добре де, това не трябваше ли да го свърши журналистът, той фантаст ли е, че ги пише такива?"

Или може би е в сила обратният процес: възможността за мигновена проверка кара журналистите да си казват: "ще пиша каквото ми дойде на ум - те все едно ще проверят как е в действителност." Да де, ама едни 96% вярват на написаното и няма да проверяват нищо. Или не вярват, но ги мързи. Или не искат и толкоз. А картинките? Дубриеее, приемаме, че това не е фалшификация на събитието, а една от версиите му. Много станаха бе, ще шизофренясаме.

3. Гръцки военен пилот на F-16, както си патрулирал границата в Егейско море, не издържал и на свръхмалка височина, следвайки релефа на местността /за да не го хванат радарите/, се приземил на изоставено турско летище. Там, той си повикал такси до близкото градче, откъдето изтеглил от банкомата 6000 турски лири /ок. 2000 евро/. После, по същия начин се прибрал инкогнито на родното летище. Патриотичният таксиметрон, съобщил в полицията инициалите на машината, а по данните от банкомата установили и името на човека.

Твърдят, че историята е измишльотина, но много ми харесва. Ако не беше теглил пари, щеше да е сюрреалистичен акт по дефиницията на Бунюел/Бретон. По-правилно е "Брьотон".

*на сн.: Марко Ристич /1902-1984/, сръбски поет-сюрреалист