Сократ и др.

1. Мислех, че във вижданията си съм досократик, но не, оказа се, че съм използвал без да знам, сократовия метод и сократовата ирония в общуването си с кого ли не. В есето на Айзък Азимов "Относителността на грешното" /'88/, чета: "В дискусиите на тема "Що е справедливост" и "Що е добродетел?", той /Сократ/ си давал вид, че нищо не знае за тези понятия и молел другите да му ги обяснят. Правейки се на невеж, Сократ подмамвал опонентите си да опишат възгледите си, като им задавал нелепи въпроси и ги отвеждал в такива дебри на противоречия, че те се отказвали да спорят и признавали, че не знаят за какво говорят. И каква необикновена толерантност проявили атиняните, позволявайки му десетилетия наред да говори така и чак когато станал на седемдесет, не издържали и го помолили да изпие малко отрова."

2. Класиката на Агата Кристи "Десет малки негърчета" /"Ten Little Niggers"/ излиза в Англия през 1939-та. В Щатите, нежната гилотинка на политкоректността вече работи и романът там се нарича "И никой не остана" /And Then There Were None/. В зловещата броилка негърчетата са заменени с индианчета. Пиесата, чиято премиера на Бродуей е през 1944, се казва "Десет малки индианчета". Интересно, че с индианчета през 44-та все още е можело. По-късно ги заменят и тях с "десет малки войничета". В компютърната игра по романа пък, работим с "десет малки морячета". В края на краищата, за мен е ясно, че се касае за десет и те са малки. Другото не ми е важно, защо да увеличаваме същностите.

Въпреки, че "малки" изглежда доста съмнително. Кое им е малко? Дали няма да се обиди пак някой?

3. Понякога си мечтая да съм старинна английска поетеса и да съм написала, например това:

Firefly, Firefly

Golden night of serenity, yeah

show us the light naturally.

/"Firefly" на Темптейшънс, втори куплет/.

Това щеше да ми е за прехраната - продавам го на Темптейшънс и получавам звонк. А за душата щях да напиша:

"...и дървото, наречено живот, което 

расте колкото се надяваш. 

Това, което го подхранва 

е чудото, което държи 

звездите разделени."

Щях да се казвам Е. Е. Е. Къмингс-Дикинсън, андрогинка ниедна.

Солунски импресии

С един приятел /Николай/ отидохме замалко до Солун /по работа - да подпишем съгласия за евтаназия/. Практически, не ни остана време за културно развлечение /полет с делтаплан от Бялата кула и др./. Но не съвсем: в покрайнините попаднах на красиво бунище за плодове. Ето малка серия отпътували ябълки. Естетика на гниенето.

1. Абанос и плът

2. Червената шапчица и кафявият вълк

3. Дупедавка

4. Fleurs d’orange

5. Годишни кръгове

6. Горе - шушлеково яке, долу - Шуслерова сол N. 7

7. Сладостта на напредналото гниене

8. Типичното възпаление /calor-rubor-tumor-dolor/

τέλος

Гняв ме е за древните

1. Малко ми е неудобно, но не знаех нищо за Палмира и храмовете и, докато религиозните откачалки не започнаха методично да ги взривяват. Тогава отново съжалих, че англичаните или французите не са могли навреме /а и физически/ да ги свият и да ги сложат на сигурно в Бритиш мюзиъм или Лувъра, или където там ги слагат. Така щяха да могат да ги видят всички желаещи, без да е необходимо да минават нелегално сирийската граница за да се запишат в ISIS. Същото стана и с двете големи Буденброкови, които талибани взривиха през 2001 /Бамианските Буди/. Не знаех за тях и след като гадните англ. колонизатори не са успели да ги краднат и пренесат навреме, сега ще си ги гледаме само на пощенска марка, евентуално напоена с LSD.

2. А с Венера Милоска ни е провървяло. През 1820 френски кораб акостирал на остров Милос /Цикладите/, тогава турско владение. Простият, но любознателен моряк Оливие Вутие слязъл, да потърси нещо антично за свиване. Тогава все още е имало какво. Както си ходкал безгрижно, бил надушен от местния селянин с археологически нагласи Йоргос Кентротас, който му намекнал, че ще му помогне, ако дойде с него в обора. Там, заровена в говното, храбрият моряк видял статуята на Афродита/Венера. Била с ръце и даже с ябълка в едната от тях /нали Парис и я дал, а после баси и проблемите/. 

3. Оливие тъкмо да си я купи за вкъщи, но Йоргос му поискал такава сума, че французинът се обидил и не му говорел. Оплакал се обаче, на командира си - офицер Дюмон-Дюрвил, който решил да я откупи за Лувъра. Помолил агрария да им я пази, докато изтичат за парите в Константинопол.

4. Като се върнали, какво да видят - кир Кентротас направил ритейл и богат турски чиновник, бавно се отдалечавал по кея със съмнителен сандък на гръб. Французите скочили и веднага влезли в неравен бой с турците. В процеса на арт-скандала, статуята няколко пъти минавала от мусюлмански в католически ръце и обратно. Накрая назаряните все пак победили и успели бързо да отплават от острова. По време на тази неприятност, ръцете на статуята се отчупили и повече не се намерили.

5. Сега е в Лувъра, в специална галерия на първия етаж. Късмет.

* на сн.: остров Милос. Мястото, където е открита Венера Милоска

Стивън Едсън - фотография

21 снимки на Стивън Едсън, род. 1954, Ню Йорк. Абсолютно вдъхновяващ за мен /Steven Edson/.

 

крайкен /нем./

Малко празничен цвят

Колко прекрасни фотографи има на този свят! Ето трима от тях.

Маркос Лопес /Marcos Lopez/

1.

2.

3.

4. 

Дейвид Стюърт /David Stewart/

5.

6.

7. 

8.

Жан-Даниел Лоре /Jean-Daniel Lorieux/

9.

10.

11.

12.

край

Фрагм. в края на авг.

1. Едни хора си купили климатик, а вътре имало указание, което дословно гласяло: "Да се монтира на най-студената стена в жилището (южната)". На майсторите им се сторило странно, защо точно южната стена да е най-студената, но решили, че производителят разполага със специални знания по въпроса и изпълнили инструкцията - плеснали тялото на южната стена. Климатикът, разбира се, бил произведен в Бразилия;

2. За познавачи:

Игор Северянин 

("Ананасы в шампанском! Ананасы в шампанском!/

Удивительно вкусно, искристо и остро!/

Весь я в чем-то норвежском! Весь я в чем-то испанском!/

Вдохновляюсь порывно! И берусь за перо!"), 

срещнал Маяковски и нещо си говорили за жени, туй-онуй, и по едно време Маяковски казал: 

- А сега, ще ти рецитиркам новото си стихотворение.

- О, казал Северянин - нека не си разваляме вечерта!

3. Пространствен критерий, че се връщаш вкъщи страшно пиян: паркетът радостно скача на гърдите ти;

4. - Мамо, научи ме да говоря на виетнамски!

- Е, не мога, не го знам.

- Че ти постоянно ме учиш на неща, които не знаеш, помислих си, че и с виетнамския ще стане.

5. Мисля, че децата на всички хора са пели:

"Едночко, двечки, трички, да,

това са моите деца."

Това е съкровено свидетелство за предразбиране и грижа (Vorverstandnis und Sorge, вж. "Sein und Zeit"). Винаги ме е измъчвалa тази презрително неуточнена гендерност. Oбаче:

Richter - съдия

Scharfrichter - палач

* на сн.: о, колко ми пука, о колко съм загрижен.

Случай с Буковски и др.

1. Сега, ако пътувах с влак толкова често колкото преди и щях да си чета книга за да минава по-бързо времето, и както си чета, на някоя междинна гара, например Термен, се качва старец дъхтящ на вино и пикня, и колкото и да ми е неприятно все пак го поглеждам, за да си го класифицирам, т.е. обезвредя. И виждам, че е точно толкова отбльскващ, колкото съм очаквал; безнадежден е, дано слезе по-бързо. Отгоре на всичко се опитва да ме заговаря, но аз тъпо мълча, гледам си книгата, но вече не мога да чета, а само трупам гняв. Слиза съвсем скоро, слава Богу, отдъхвам си, но само след минута, в сърцето ми се забива  страшно подозрение: "Това дали не беше Буковски?" По спомени от снимки точно така изглеждаше, а вероятно и така се е държал, когато пътува с влак. После се успокоявам: добре де, не е бил Буковски. Обаче идва още по-мъчителна мисъл: ако се появи, ще изглежда точно така - неприятен, миризлив гений и ще го изпусна със сигурност. А досега колко такива отблъскващи са минали! Майко мила, много са! И всичките съм ги изпуснал.

2. Генис: "Какво представлява синтаксисът? Това е връзка с помощта на логически вериги, съединяващи мислите с белезниците на съюзите. Само малко да се подведеш по безобидното "тъй като" и в текста се самозаражда независим от автора сюжет. Но колкото и изкусно да е изплетена граматическата мрежа, животът изтича през нея."

3. Набоков: "Ако знаех, че Лолита ще ме направи толкова популярен, щях да избера крава или велосипед за главен герой."

4. Мария Дегтярьова: "Всяка система се стреми към равновесие. Към намаляване на ентропията. Организмът също е система. И вариант като: "Заминавам за Камбоджа, за да се оженя на място за пристанищен докер", подозирам, че не е предвиден. Но, кой знае защо, постоянно се случва именно това. Сякаш от самосебе си."

* на сн.: детайл от редосеялка