Фотография: Тимъти Арчибълд - 2

Тимъти Арчибълд, фотографът с интересната серия "Сексмашини",  тук в една по-различна подборка /19 снимки/
Сайт
1.

2.

 3.

 4.

 5.

 6.

   7.

 8.

 9.

 10.

 11.

 12.

 13.

 14.

 15.

 16.

 17.

 18.

 19.

Авторът

Обогатен от книгите и изкуството

1. Отношението ми към Кристо? Завист, плюс като Астрид Линдгрен в "Роня, дъщерята на...": "Малки сиви джуджета, хапете и щипете!"

2. "Борхес е джентълмен. Когато хората дойдат и започнат да му обясняват какво всъщност означават историите му – в края на краищата, той само ги е написал – той има най-великолепния отговор, който някога сте чували. „А, благодаря ви! Направихте ми великолепен подарък. Изминах целия път от Буенос Айрес до Х – да речем Лубок, Тексас – за да открия тази истина за себе си и своята история.“

От: "Да разбереш Борхес", В. Найпол

3. "За подобряване на храносмилането, аз пия бира, при липса на апетит, пия бяло вино, при ниско кръвно - червено, при високо - коняк, при ангина - водка.

- А вода?

- Такава болест още не съм имала."

Рита Леви-Монталчини /умира 2012, на 103 години/ - невроложка, 1986 - Нобел по медицина

4. "Мислите, че козлоногите сатири са изчезнали, когато бог Дионис е спрял да се показва пред хората? Не. Последният сатир заловили римските войници, когато пълководецът им Сула, трезв, жесток и невярващ в никакви сатири, воювал в Гърция с цар Митридат Понтийски. Сатирът бил вързан, докаран в лагера и разпитан чрез преводач на всички езици, но той - огромен, космат и мръсен, само изплашено се оглеждал и жално изблейвал. Сула се изплашил и заповядал да го освободят. Всичко това се случва петстотин години по-късно от времената, за които говорим, когато легендата би трябвало отдавна да е останала в миналото."

От: Л. Гаспаров "Занимательная Греция"

* сн.: не знам на кого е, но е чудесна

Живот след смъртта

1. Хубаво би било, човек като умре и след много време, внуците /или правнуците/ му да изкопаят отнякъде тетрадка с нелоши стихове, писани от забравения старец през несъществуваща за младите хайвани, примерно 1977 година. Срокът отдавна е пропуснат и какво чакам, защо не седна да напиша малко лирика, /някви нежни стихове за любов/ докато не е късно?

2. Но като знам колко трудно ми се спира окото на стих, предполагам че /генетично/ и те няма да ги четат, значи е необходима някаква хубава проза /пак нежна, за любов/. Но прозата иска да и отделиш време за четене, това не ти е клип - три минути, гъгнив глас през аутотюн, текст "искам да те пипна/по дупето красиво,/но ти си вече друга" и т.н. Не, няма да го четат. 

3. И така, докато мислите се носят из простора на главата ми, стигам до идеята, че трябва да напиша някакво порно. Може би софт - "той прокара ръце по хладното и тяло" или хард  - "проникването беше странно и тя за момент...", но за да купирам пошлостта, трябва и малко психология - "...се замисли колко нищожен е бил животът и до този момент...", но за да се запази съспенсът /т.е. страстта/ - "...когато изведнъж..."

Това вече сигурно ще го четат, но какво ще си помислят за мен? Е, нали ще съм умрял, кой го е грижа.

сн.: Bjorn Iooss

Релевантни истории

1. Някакви ще съдят Лед Цепелин, защото интрото на "Стълба към небето" било тяхно. Къмон, енъф! /хайде, стига!, англ./. Ако е да се вземе някой лев, имам друга хубава идея: "Giant Steps" на Колтрейн е построено върху един от симетричните ладове в Тезауруса на Слонимски. В такива случаи е най-добре да звъннем на Сал от Breaking bad.

2. През Средновековието, когато скакалци, плъхове и всякакви гадни буби, унищожавали посевите, обикновено ги призовавали на съд. Това си били истински процеси, със съдии, обвинител и адвокат, защитаващ обвиняемите. Веднъж градините в Лозана били нападнати от гъсеници. Възмутените граждани веднага дали гъсениците под съд. Управата три пъти ги призовавала да се явят с камбанен звън, но обвиняемите не идвали. Гражданите за всеки случай трикратно прочели и "Отче наш", пак без ефект. Въпреки това, процесът се провел  и гъсениците били квалифицирани като помощници на дявола и анатемосани. Също така, съдът отсъдил гъсениците да напуснат землището на Лозана в тридневен срок. 

Предполагам, че и тогава, както и сега е имало фенове на здравия смисъл, които са си казали: "Баси, властите съвсем са изкукуригали!", но само са си го помислили, защото кладата...

3. Двама приятели обичали да ходят заедно за риба. Поради известни характерови особености, единият (по-спокоен и умерен в схващанията си за живота), предпочитал да лови с въдица, а другият (по-емоционален, нетърпелив и с по-криминална визия за света) - с динамит. Като стигнели до реката, се разделяли. Въдичарят казвал на приятеля си: "мистър Дайнъмайт, отиди по надалеч, че миналият път ми изплаши всичката риба. Отиди зад някой меандър". Взривният не знаел какво точно е "меандър", но предполагал, че е старинна английска мярка за обем, (около 459.02 куб. м). Така че, никога не се отдалечавал достатъчно и обикновено след експлозията се появявал с две кофи риба асорти, а въдичарят, пазейки се от взривната вълна, не успявал да хване и една мренка. А Детонаторът винаги го утешавал с хайку:

Днес бра лозови листа,

утре никъде няма да отидеш.*

* двустишието е на познато дете - Аспасия, 5г.

** сн: двоен бъфало солджър

Фотография: Майк Броуди

Майк Броуди, род. 1985, Аризона.
Известен още като The Polaroid Kidd, работи с Полароид.
Сайт: http://mikebrodie.net/
Прекрасно снима това копеле пънкарско.
37 фотографии от серията "A Period of juvenile prosperity", 2006 - 2009

1.

2.

3.

.4.

 5.

 6.

 7.

 8.

 9.

 10.

 11.

 12.

 13.

14.

 15.

 16.

 17.

 18.

 19.

 20.

 21.

 22,

 23.

 24.

 25.

 26.

 27.

 28.

 29.

 30.

 31.

 32.

 33.

 34.

 35.

 36.

 37.

Тотстелрефлекс-сън-Кетцалкоатл-Атууд

1. Тотстелрефлекс

Ежът на снимката пъргаво пресече пътеката в Борисовата и като му казах да спре да го снимам в лице, се закова в бръшляна и започна да се прави на умрял. Как ли не го молих, хвърлях му и дребни клечки - само потръпваше нервно, но не помръдна. Явно знаеше, че търпението ми не е безкрайно и си тръгнах без портрет, но и той;

2. Скоро сънувах, че хората се делят на два вида: такива, които са чели Хобс и такива, които не са. В съня си давах сметка, че това е доста тъпа дистинкция, затова въведох и раздел "хора, които само са отваряли Хобс, без да го четат". Веднага попаднах там. 

3. Кетцалкоатл

Разказвал ми е, че обича да разговаря с "умни хора". Смяташе, че такива са обикновено учени, писатели, музиканти, философи и други. Но казваше, че това е свързано с определени проблеми, защото умните хора са малко, имат много натоварен график и не им е интересно да разговарят със случайни типажи, но той някак си успявал да се вреди.

4. Канадската писателка Маргарет Атууд /не съм я чел, нито чул/ дава интересен съвет към писателите: "Единственият начин да пишеш истината, е ако допуснеш, че всичко написано няма да бъде прочетено никога, от никого. В противен случай, ще започнеш да се оправдаваш. Пиши така, сякаш пишеш с дясната ръка, а с лявата веднага го изтриваш."

Но си мисля, че не е права - цялата интересантност идва именно от оправданията. Иначе писателите щяха да бумкат едни нечетивни декларации, ама честни - мамсиджейс. Щеше да е "молим те, Божко, молим те", както се казваше в един безсмъртен сериал.