неделя, 19 юни 2016 г.

Релевантни истории

1. Някакви ще съдят Лед Цепелин, защото интрото на "Стълба към небето" било тяхно. Къмон, енъф! /хайде, стига!, англ./. Ако е да се вземе някой лев, имам друга хубава идея: "Giant Steps" на Колтрейн е построено върху един от симетричните ладове в Тезауруса на Слонимски. В такива случаи е най-добре да звъннем на Сал от Breaking bad.
2. През Средновековието, когато скакалци, плъхове и всякакви гадни буби, унищожавали посевите, обикновено ги призовавали на съд. Това си били истински процеси, със съдии, обвинител и адвокат, защитаващ обвиняемите. Веднъж градините в Лозана били нападнати от гъсеници. Възмутените граждани веднага дали гъсениците под съд. Управата три пъти ги призовавала да се явят с камбанен звън, но обвиняемите не идвали. Гражданите за всеки случай трикратно прочели и "Отче наш", пак без ефект. Въпреки това, процесът се провел  и гъсениците били квалифицирани като помощници на дявола и анатемосани. Също така, съдът отсъдил гъсениците да напуснат землището на Лозана в тридневен срок. 
Предполагам, че и тогава, както и сега е имало фенове на здравия смисъл, които са си казали: "Баси, властите съвсем са изкукуригали!", но само са си го помислили, защото кладата...
3. Двама приятели обичали да ходят заедно за риба. Поради известни характерови особености, единият (по-спокоен и умерен в схващанията си за живота), предпочитал да лови с въдица, а другият (по-емоционален, нетърпелив и с по-криминална визия за света) - с динамит. Като стигнели до реката, се разделяли. Въдичарят казвал на приятеля си: "мистър Дайнъмайт, отиди по надалеч, че миналият път ми изплаши всичката риба. Отиди зад някой меандър". Взривният не знаел какво точно е "меандър", но предполагал, че е старинна английска мярка за обем, (около 459.02 куб. м). Така че, никога не се отдалечавал достатъчно и обикновено след експлозията се появявал с две кофи риба асорти, а въдичарят, пазейки се от взривната вълна, не успявал да хване и една мренка. А Детонаторът винаги го утешавал с хайку:
Днес бра лозови листа,
утре никъде няма да отидеш.*

* двустишието е на познато дете - Аспасия, 5г.
** сн: двоен бъфало солджър

Няма коментари:

Публикуване на коментар