четвъртък, 23 юни 2016 г.

Живот след смъртта

1. Хубаво би било, човек като умре и след много време, внуците /или правнуците/ му да изкопаят отнякъде тетрадка с нелоши стихове, писани от забравения старец през несъществуваща за младите хайвани, примерно 1977 година. Срокът отдавна е пропуснат и какво чакам, защо не седна да напиша малко лирика, /някви нежни стихове за любов/ докато не е късно?
2. Но като знам колко трудно ми се спира окото на стих, предполагам че /генетично/ и те няма да ги четат, значи е необходима някаква хубава проза /пак нежна, за любов/. Но прозата иска да и отделиш време за четене, това не ти е клип - три минути, гъгнив глас през аутотюн, текст "искам да те пипна/по дупето красиво,/но ти си вече друга" и т.н. Не, няма да го четат. 
3. И така, докато мислите се носят из простора на главата ми, стигам до идеята, че трябва да напиша някакво порно. Може би софт - "той прокара ръце по хладното и тяло" или хард  - "проникването беше странно и тя за момент...", но за да купирам пошлостта, трябва и малко психология - "...се замисли колко нищожен е бил животът и до този момент...", но за да се запази съспенсът /т.е. страстта/ - "...когато изведнъж..."
Това вече сигурно ще го четат, но какво ще си помислят за мен? Е, нали ще съм умрял, кой го е грижа.

сн.: Bjorn Iooss

1 коментар: