Край златното езеро

1. В четвъртък следобед, стоях край едно езеро и наблюдавах странни водни кончета. Много приличаха на хеликоптерите Сикорски, от "Апокалипсис сега", само че без Вагнер - тумбеста двуместна кабинка и тънка, дълга, синьозелена опашчица

2. Докато ги гледах, изведнъж усетих, че светът се управлява от две неща - страх и желание. Предприех вътрешно обсъждане, потърсих слабите места на тезата си, но нищо не намерих. Значи е така, значи съм прав. После си тръгнах

*на сн.: гръцка каменарска работилница

Фотография - Грег Милър

Грег Милър /ам., р.1967/ - стрийт от този тип, който ти разказва истории. И някак много американски ли, що ли.
16 цветни и 9 ч/б.
сайт: Greg Miller.

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

Авторът

Медицинска градина

1.Съботата започна интересно. В 4 сутринта ме събудиха да прегледам мърлява червенокоса наркоманка, която се гърчеше в абстиненция точно както го описват в худ. лит. - опитвайки се да се качи на стената. Водеше я приятелят и, който твърдеше, че е чист, т.е. не е наркоман. Животът с наркоманка би трябвало да е наистина вълнуващ, не знам мотивите на пича, възможно отработва кармични грешки;

2. После, от пет нататък легнах да си доспивам, и щях да си доспя, но към девет от градинката се донесе йерихонът на "бабата с внук Митко". Той винаги прави нещо, което я вбесява и тя задейства мощния си неразпят баритон: "Миткоо!"

3. В просъница си представям този прост механизъм: орловият старчески бинокуляр забелязва нередност в поведението на Митко - мозъкът дава сигнал тип "възмутен съм от поведението на Митко" - огромният бабешки дроб стремително поема четири литра въздух - после гръдните мускули рязко се свиват -  въздушният стълб, стеснявайки се в трахеята, достига скорост достатъчна да победи гравитацията /засега земната/ - разтрептява яко закрепените /за ларинкса с дюбели/ гласни връзки - бабата отваря паст - оттам излита мощният, 150-децибелов индиански възглас. Не е сложно.

4. Очевидно е, че деца е забранено да се убиват, но бабички, мисля че можеше, някъде в закона се разрешаваше, трябва да видя къде го гледах.

5. Любовта е навсякъде

*сн.: Дейв Мозер

Фотография: Тимъти Арчибълд - 2

Тимъти Арчибълд, фотографът с интересната серия "Сексмашини",  тук в една по-различна подборка /19 снимки/
Сайт
1.

2.

 3.

 4.

 5.

 6.

   7.

 8.

 9.

 10.

 11.

 12.

 13.

 14.

 15.

 16.

 17.

 18.

 19.

Авторът

Обогатен от книгите и изкуството

1. Отношението ми към Кристо? Завист, плюс като Астрид Линдгрен в "Роня, дъщерята на...": "Малки сиви джуджета, хапете и щипете!"

2. "Борхес е джентълмен. Когато хората дойдат и започнат да му обясняват какво всъщност означават историите му – в края на краищата, той само ги е написал – той има най-великолепния отговор, който някога сте чували. „А, благодаря ви! Направихте ми великолепен подарък. Изминах целия път от Буенос Айрес до Х – да речем Лубок, Тексас – за да открия тази истина за себе си и своята история.“

От: "Да разбереш Борхес", В. Найпол

3. "За подобряване на храносмилането, аз пия бира, при липса на апетит, пия бяло вино, при ниско кръвно - червено, при високо - коняк, при ангина - водка.

- А вода?

- Такава болест още не съм имала."

Рита Леви-Монталчини /умира 2012, на 103 години/ - невроложка, 1986 - Нобел по медицина

4. "Мислите, че козлоногите сатири са изчезнали, когато бог Дионис е спрял да се показва пред хората? Не. Последният сатир заловили римските войници, когато пълководецът им Сула, трезв, жесток и невярващ в никакви сатири, воювал в Гърция с цар Митридат Понтийски. Сатирът бил вързан, докаран в лагера и разпитан чрез преводач на всички езици, но той - огромен, космат и мръсен, само изплашено се оглеждал и жално изблейвал. Сула се изплашил и заповядал да го освободят. Всичко това се случва петстотин години по-късно от времената, за които говорим, когато легендата би трябвало отдавна да е останала в миналото."

От: Л. Гаспаров "Занимательная Греция"

* сн.: не знам на кого е, но е чудесна

Живот след смъртта

1. Хубаво би било, човек като умре и след много време, внуците /или правнуците/ му да изкопаят отнякъде тетрадка с нелоши стихове, писани от забравения старец през несъществуваща за младите хайвани, примерно 1977 година. Срокът отдавна е пропуснат и какво чакам, защо не седна да напиша малко лирика, /някви нежни стихове за любов/ докато не е късно?

2. Но като знам колко трудно ми се спира окото на стих, предполагам че /генетично/ и те няма да ги четат, значи е необходима някаква хубава проза /пак нежна, за любов/. Но прозата иска да и отделиш време за четене, това не ти е клип - три минути, гъгнив глас през аутотюн, текст "искам да те пипна/по дупето красиво,/но ти си вече друга" и т.н. Не, няма да го четат. 

3. И така, докато мислите се носят из простора на главата ми, стигам до идеята, че трябва да напиша някакво порно. Може би софт - "той прокара ръце по хладното и тяло" или хард  - "проникването беше странно и тя за момент...", но за да купирам пошлостта, трябва и малко психология - "...се замисли колко нищожен е бил животът и до този момент...", но за да се запази съспенсът /т.е. страстта/ - "...когато изведнъж..."

Това вече сигурно ще го четат, но какво ще си помислят за мен? Е, нали ще съм умрял, кой го е грижа.

сн.: Bjorn Iooss