Инкубаторът

1. Не чета редовно мъжките списания и ето, че пропускам важни неща. Насочиха ме към интересен текст в GQ  за спецификите на оксфордското образование, ето:

"... веднага отхвърляме аспирантите - те не принадлежат към оксфордския микрокосмос. Животът на аспиранта в Оксфорд слабо се различава от живота на събратята му по света и се състои от самота, мастурбиране и сизифов труд върху болезнено специфична тема, чийто плодове ще прочетат по диагонал преподавател и половина, след пет години. Основната маса оксфордски аспиранти са чужденци, натикани в резерват и плътно друсащи се с антидепресанти. В кафетата, те се скупчват в унили, лошо облечени групички и се хранят отделно... студент, желаещ след бакалавриат да продължи да учи, се възприема като фрик. Някой би попитал защо, нали именно аспирантите, а не студентите са авангардът на научното общество? Въпреки безспорните научни заслуги, истинската мисия на оксфордското образование не е академична, а политическа и създава не учени, а кадри. Оксфорд преди всичко е инкубатор за възпроизвеждане на английския елит, окончателно адаптиран през 19 век за безотказно обезпечаване на Британската империя с администрация и претърпял от викторианските времена досега, само козметични промени..."

2. Освен това, научавам, че за последните сто години, десет от седемнайсет премиери на GB са завършили Оксфорд. Дали не съм сгрешил, че навремето не се насочих към този университет, а към Първи московски медицински, където цъфнах, вързах и дадох скромен плод? Скромен, но затова пък отровен, хаха.

* сн.: Paddy Summerfield, The Oxford pictures, 1968 - 78

Тарковски - полароиди

Петнайсет снимки правени от А. Тарковски на Полароид /края на 70-те/
1.

2.

3.

4.

 5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14,

15.

Организации

1. Сашо /на 5/ получи в Детската "Скаутска диплома". Там имаше "скаутски закон", в който: "скаутът е полезен и помага на другите", "скаутът уважава родителите, учителите и водачите си", "скаутът е пестелив и опазва личната и обществена собственост" и т.н.

2. Това ми припомни за чавдарчетата, но там ценните указания се даваха с малоумен стих:

"Чавдарчето е весело дете – играе, пее, учи се, чете", 

"Малките чавдарчета са добри другарчета", 

"Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава" и др. 

Все същият старозаветен декалог, разбит на микроправила. 

3. Въпросът е, да не трябва, както беше при чавдарите, после автоматично да ставаш пионерче и след това плавно - комсомолче, без излишни въпроси искаш-не искаш. Ако много силно не щеш - уелкъм, но аре да те видим после в кое училище отиваш, каква казарма караш и какво точно висше образование получаваш.

4. А в Италия при Мусолини, е било още по-изчистено - от шест нататък всички са били обхванати от задължителни, приятни фашистки организации, ето:

• от 6 до 8 г. - "Деца на Вълчицата" /"Figli della Lupa"/ - нещо като вълчи чавдарчета, верни синове и дъщери на Ромул и Рем
• от 8 до 14 г. - "Балила" /"Opera Nazionale Balilla"/ и за момичета - "Малки италианки" /"Piccole Italiane"/ - нещо като оперни национални пионерчета, респ. малки италиански пионерки
• от 14 до 18 г. - "Младежки фашистки авангард" /"Avanguardisti e Giovani Italiane"/ - нещо като авангардни млади комсомолчета
• от 18 до 22 г. -  "Млади фашистки борчета" /"Fasci Giovanili di Combattimento"/
• студентите отиват в "Gioventu Universitaria Fascista", т.е., нещо като млади университетски фашистчета
• след 21 г. е желателно да си в младежката секция /"Gioventu Italiana del Littorio"/ на Националната фашистка партия /Partito Nazionale Fascista, PNF/, т.е. ставаш нещо като млад фашист, кандидат-член на Партията

После вече - обикновен фашист-партиец ставаш.

Готино, а?

Проби

До Атон да си пробвам новия обектив. Ето малко.
1. Усукана масленка

2. Невъзможно реже очите

3. Улоф Палме

4. Куче рибар

5. Донесох малко чам и с един приятел /той знаеше как/, си сглобихме кораб

6. Кора и ядро

7. Делфин зловещо ни преследва с измамен танец

8. Versace /2017/ meets St. Gregory monastery /1345/

кр.

Фрагм. 05-17

1. Защо в сайтовете за покупко-продажба на разни дребни неща, всички говорят как ще си "закупят" нещото? Защо просто не го "купят"? По-тържествено ли им звучи? Тогава да добавят и други тържествени думи: "товарителница", "франко гарата", "спедиция", "логистичен". "Кетъринг" също не е лоша дума. 

Дразни ме всичко това

2. Преди, доста внимавах да не ставам член на никакви организации, сега ми е по-спокойно, защото вече не ми предлагат. Преимуществата на членството в която и да е организация, както знаем е едно - член си. В този смисъл, мисля че нямам нужда от организация.
3. Легендарният шахматист Капабланка през 1919 г. дал сеанс на едновременна игра в британския парламент, като разбира се, победил всички. Попитали го за мнение и той казал: "Не забелязах някакви дълбоки стратегии, но в тактически план, те имаха интересни хрумвания. Едни опитваха забранени ходове, други връщаха на дъската вече снета фигура, надявайки се, че няма да забележа, трети правеха зад гърба ми известни размествания на фигурите. Като цяло, ако бих бил на мястото на избирателите, насочили тези джентълмени към Парламента, бих ги наглеждал постоянно;

... на един фавн

1. Разбира се, веднага след връщането си, ми се наложи да изоставя идиотския си парижки навик сутрин да отскачам до кафенето за кроасан и кафе. Оказа се, че в Лидъл имат почти същите чудесни кроасани с нещо, което те наричат "нуга", а кафе си взимам почти същото от магазина за цигари и алкохол на ъгъла и след това, почти като там, закусвам на тротоара. Тоест, продължавам да поддържам един доста висок стандарт, добавяйки и стил с пластмасовата бъркалка от кафето.

2. Гледах една много красива котка на витрината - тъмносива, с особен поглед. Като всяка котка, не ми обръщаше внимание, защото беше заета - изкара някаква вълнена мишка от един процеп и я загледа замечтано. Не съм котешки фен /кучешки съм/, но не се сдържах и влязох да попитам каква е породата. Била "синя британка" и можело да е моя за 700 кинта. Нямах толкова, пък и - скъпо! Последният ми дакел - охреста виенчанка, струваше само 60 долара - отлично съчетание на качество и цена, но срокът на действие - 16 г. Тъжно ми е.

3. Все забравям, че транспортът в Пловдив е с кондуктор. Значи, теоретично е възможно, ако се запознаеш в автобуса с красива жена, да извикаш: "Кондуктор, бутилка шампанско с две чаши!"

В София това няма как да стане.

*на сн.: теснолинейката на Пилио както би я видял Дебюси

Зловещата долина

1. Разбираемо е, че момичетата няма-няма и периодично си плесват по едно-две /а понякога и 42/ селфита във ФБ. Обяснимо е - при толкова много бликащи красота, грация и финес как се издържа? То мъжете не винаги издържат и се снимат, че момичетата ли?

2. Обаче, има едни много гадни филтри антибръчкови ли са, що ли, не знам в коя система телефони, но правят лицата на девойките като пластмасови андроиди, което ми реже удоволствието и всъщност, доста ме плаши.

3. А те чували ли са нещо за ефекта на "зловещата долина" /"uncanny valley"/? Описан е от един японец през 1978 г. Става дума, че роботите, наподобяващи външно хора, са ни симпатични до един предел, в който заприличват прекалено много на хора, но все пак не са, което предизвиква отвращение и уплаха у наблюдателя. Прочее, кинаджиите са абсолютно наясно с този ефект и яко го използват, особено в компютърната анимация.

4. Ако всичко това се покаже графично, получаваме кривата на картинката. Зловещата долина е в черния квадрат. Интересна е дистинкцията за движещи се /червената крива/ и неподвижни обекти /синята/

5. Така че, много молим - нека триста хиляди красиви селфита разцъфнат във ФБ, /че даже и мъжки/, пределът е небето, но без разкрасяващи филтри, плийз.

p.s. Някои слагат долу до зомбито и Майкъл Джексън, но това предполагам, е обидно.