четвъртък, 18 май 2017 г.

... на един фавн

1. Разбира се, веднага след връщането си, ми се наложи да изоставя идиотския си парижки навик сутрин да отскачам до кафенето за кроасан и кафе. Оказа се, че в Лидъл имат почти същите чудесни кроасани с нещо, което те наричат "нуга", а кафе си взимам почти същото от магазина за цигари и алкохол на ъгъла и след това, почти като там, закусвам на тротоара. Тоест, продължавам да поддържам един доста висок стандарт, добавяйки и стил с пластмасовата бъркалка от кафето.
2. Гледах една много красива котка на витрината - тъмносива, с особен поглед. Като всяка котка, не ми обръщаше внимание, защото беше заета - изкара някаква вълнена мишка от един процеп и я загледа замечтано. Не съм котешки фен /кучешки съм/, но не се сдържах и влязох да попитам каква е породата. Била "синя британка" и можело да е моя за 700 кинта. Нямах толкова, пък и - скъпо! Последният ми дакел - охреста виенчанка, струваше само 60 долара - отлично съчетание на качество и цена, но срокът на действие - 16 г. Тъжно ми е.
3. Все забравям, че транспортът в Пловдив е с кондуктор. Значи, теоретично е възможно, ако се запознаеш в автобуса с красива жена, да извикаш: "Кондуктор, бутилка шампанско с две чаши!"
В София това няма как да стане.

*на сн.: теснолинейката на Пилио както би я видял Дебюси

Няма коментари:

Публикуване на коментар