четвъртък, 15 юни 2017 г.

Инкубаторът

1. Не чета редовно мъжките списания и ето, че пропускам важни неща. Насочиха ме към интересен текст в GQ  за спецификите на оксфордското образование, ето:
"... веднага отхвърляме аспирантите - те не принадлежат към оксфордския микрокосмос. Животът на аспиранта в Оксфорд слабо се различава от живота на събратята му по света и се състои от самота, мастурбиране и сизифов труд върху болезнено специфична тема, чийто плодове ще прочетат по диагонал преподавател и половина, след пет години. Основната маса оксфордски аспиранти са чужденци, натикани в резерват и плътно друсащи се с антидепресанти. В кафетата, те се скупчват в унили, лошо облечени групички и се хранят отделно... студент, желаещ след бакалавриат да продължи да учи, се възприема като фрик. Някой би попитал защо, нали именно аспирантите, а не студентите са авангардът на научното общество? Въпреки безспорните научни заслуги, истинската мисия на оксфордското образование не е академична, а политическа и създава не учени, а кадри. Оксфорд преди всичко е инкубатор за възпроизвеждане на английския елит, окончателно адаптиран през 19 век за безотказно обезпечаване на Британската империя с администрация и претърпял от викторианските времена досега, само козметични промени..."
2. Освен това, научавам, че за последните сто години, десет от седемнайсет премиери на GB са завършили Оксфорд. Дали не съм сгрешил, че навремето не се насочих към този университет, а към Първи московски медицински, където цъфнах, вързах и дадох скромен плод? Скромен, но затова пък отровен, хаха.

* сн.: Paddy Summerfield, The Oxford pictures, 1968 - 78

1 коментар:

  1. Ама нали ръководните кадри са максимум с магистър. Затам дохтур не требе, най-много жоив доктор да им потребе, и то с твойта тясна специалност. :-)

    ОтговорИзтриване