Цитатник на хунвейбина

1. От Паси, "Смешното":

Казали на император Август, че в Рим отвреме-навреме се появява младеж, който удивително много прилича на него. Август се срещнал с човека и шегувайки се, го попитал дали майка му някога е идвала в Рим. Младежът разбрал намека и казал, че майка му никога не е била в Рим, но баща му идвал често.

2. От Уайт и Епстън "Narrative means to therapeutic ends":

"Някои отношения се строят не където има нужда, а където има място".

3. Не помня откъде:

"Ако нещо в думите му се окажеше истина, това не е защото спираше да лъже, а защото лъжеше за друго"

4. Илф без Петров, дневник:

"Всички талантливи хора пишат разнообразно, всички бездарни - пишат еднакво, даже с един и същи почерк".

5. Не помня откъде: "Той усети един приятен гъдел в стомаха, сякаш беше погълнал Червената шапчица, но без бабата"

6. У, К. Фийлдс: "Някои неща са по-добри от секса, някои са по-лоши, но нищо не е съвсем като него"

7. От прокълнат поет:

На ескалатора Вилина

видя лайно. Голямо, гадно.

Със нея бавно се размина,

направи се на непознато.

* сн.: Lori Vrba

Киркегорови дни

1. Киркегор не ми е хич лесен, този дофройдов психологизъм в комбинация с яка религиозност ми идва в повече. Обаче, в "Или - или" задава интересна дихотомия за двата вида начин на живот, от които човек трябвало да избере, ако искал да остане човек - естетически и етически. Признавам, това винаги ме е вълнувало. Според К., тези, които избират естетическия, живеят за свое удоволствие. Хубавото е, че в стремежа към постигането му, те неволно допринасяли и за благото на другите. Иначе - това не било много добър път - такъв човек не е способен да контролира съществуването си, живее с мига, мотивите му са хедонистични. Животът му е противоречив, пълен с нестабилност и неувереност, напомня "експеримент", доколкото удоволствието може да спре да е такова, в зависимост от това, как го възприемаш. Естетът е пасивен, ориентиран към външното и изпитва недостатък на свобода, зависим е от обстоятелствата, разчита на случайността, а не на необходимостта. Ако такъв човек започне да мисли за съществуването си, той бързо разбира, че не му достига смисъл, след което може да изпадне в отчаяние. Интересно, че според К. отчаянието може да се превърне в смисъл на живота и човек да реши, че това е единственото достоверно нещо на този свят, но това ще е само "очарователният фатализъм на самоизмамата". От друга страна, естетическият стил на живот може да бъде преход към етическия.

2. Говорейки за етическия човек, К. обещава хубави неща - той се изгражда чрез своите избори, съзиданието става цел на живота му. Ако "естетът" просто се приема такъв, какъвто е, "етикът" се стреми към самопознание и търси промяна в съответствие със съзнателните си избори. Той се стреми да стане "идеален".

3. Така както е, не ми се връзва добре - защо да не мога едновременно да съм и едното и другото, в различни пропорции (примерно - сутрин повече етичен, вечер - чист естет)? Можеш, казва К., от синтеза на двете (нали Хегелианец) се появява третият светоглед - религиозния. Киркегор на датски означава "църковен двор", хубава фамилия, говореща

4. А много ми е интересно, кой съм аз, че да споря с Киркегор? От друга страна, той не е имал такъв мощен съпорт като тъпотронните соц. мрежи (Фейсбук), а аз имам.

* на сн.: Регине Олсен - годеница на Киркегор, два дни след годежа им, Киркегор върнал пръстена и избягал в Берлин. Там стоял година време.

Приложна психосоматика - банализми

1. Проблемът на психосоматичното е в тази сравнително внезапна смяна на метафорите и съответно, на езика, с който те биват описвани. Частта "психо" в настоящата му трактовка изпълва съвсем друг - немедицински модел, в сравнение с частта "сома". Доказателствата са много прости и достъпни - послушайте диалог, в който психиатър обяснява на интернист за психичните проблеми на пациента му и ще разберете. Това обяснение, при което психиатърът коварно повежда терапевта към "отсъствие на дело", (квинтесенцията на лудостта според Фуко и аз приемам тази теза), довежда последния до furor therapeuticus (терапевтичен бяс), крайната му форма, както знаем е желанието да се излекуват всички хора на света (започвайки с болните, все пак и чак след това се минава към "здравите")

2. Очевидно е, че приемайки такава теза, релевантният подход към болния би бил изчакването или на лекарски жаргон - "динамичното наблюдение". 

В континуума от максимално неинвазивни (напр. интернист) към максимално инвазивни медицински специалности (например хирург), това стоп-действие, наложено от психиатъра усилва (отляво-надясно) изнервящо-тревожното чувство на неразбиране и неприемане и често предизвиква съмнения в компетентността на последния. Наистина, хората идват на лекар за да поискат намеса и ако може, не с думи, а с нещо магическо (таблетката) или нарушаващо целостта на тялото им - инжекция, "система", etc. Думите са много по-опасни, защото биха могли да нарушат целостта на психичното и пациентът интуитивно усеща риска, затова изпъчва телесното и си глътва психичното

3. Разбира се, формално всеки от двамата спецове знае, че в описанието, което пациентът дава на симптомите си, винаги става дума за съотношения между проявите на психичното и соматичното и че в различни моменти тези съотношения са различни.

4. Една сериозна спънка е, липсата или страха от самонаблюдение и рефлексия в процеса на диагностицирането. С прости думи, това означава лекарят да си зададе въпроса: "защо в момента аз съм склонен да диагностицирам именно тази група заболявания, а не друга". Разбира се, при психиатрите работи същия процес - това се вижда от наблюдението, че едни психиатри диагностицират по-често депресии, други - панически и дисоциативни разстройства, трети афективни и т.н.

5. Един от проблемите на психосоматичния подход е как интернистът да включи в оценката си и психичния сегмент, без да трябва да става психиатър, същото важи и за психиатъра. Вероятно това е свързано с желанието и ресурса да поемеш риска да напипаш и проговориш на онзи метаезик, който няма да ти генерира страх от некомпетентност в диалога или още по-неприятно - да не се открои внезапно, че и Богът - лекар има подобен на пациента си проблем.

Интуиции

1. В градинката на Графа, докато чаках да стане време за една среща, изпих някво късо кафе от капсула, след което се почувствах като в оня момент от "All that jazz", дето героят ходи и пее: "Бай-бай лав, хелоу лоулинес, ай тинг аим гона край". А в Рим, след късото кафе се чувстваш като "Ай кант стоп лъъъвин ю" на Рей Чарлс. Това е разликата. 

2. Всеки знае, че като си купиш нов уред в замяна на остарелия, старчокът поработва още закратко и се разваля тотално. Учените предполагат, че се касае за "електронна ревност" (Invidia electronica, лат.) - унищожително и унизително чувство, когато несъмнено надарените с душа уреди, демонстративно умират от безисходица. Някои психолози приемат, че човек усеща интуитивно кога уредът ще се развали и своевременно изтичва за нов. Предполагаме, казват те, че фините предсмъртни промени в електрониката резонират в мозъка (серотониново-калцитонинова тревожност) и човек си купува нещо, за да се успокои, като в статистически значим процент от случаите, си купува подобен уред и значително по-рядко - мотор Харли-Дейвидсън с кош, примерно.

3. Четох някъде за филма "Отнесени от вихъра", според автора, любимата реплика на зрителите била: "Ще помисля за това утре". На второ място слагали фразата на Бътлър: "Frankly, my dear, I don't give a damn" (нещо като "Честно казано, скъпа, пет пари не давам"). Това обаче, звучало твърде грубо и филмът бил глобен с 5000 долара. Кой ги е глобил - някакъв американски СЕМ сигурно, може би American Council for Electronic Media - ACEM.

* на сн.: реклама на верига книжарници

Звездно небе над мен и мравояд вътре в мен

1. Колко е хубаво - само лекичко отпускаш моралните юзди и светът се изпълва с нови и неочаквани чудеса. Бразилският фотограф Марко Кабрал печели първа награда в престижния  "Wildlife Photographer of the Year 2017" със снимка на мравояд похапващ фосфоресциращи мравки (светещи ларви - какви ли чудеса няма в Африка). После се разбира, че мравоядът е препариран, стои за красота на входа на националния парк и Марко го е взел за малко да си направи кадъра и после пак го е върнал на мястото му, защото охраната е строга и не обича такива местения. 

2. Ама и така ли може, пипъл? Да, ето - вече може! Ходиш си, лъготиш всички по пътя, с някаква цел или с идеална цел, просто така, заради самото изкуство, със страх, че ще те хванат, без страх, че ще те хванат, самоутешаваш се, че си участник в някаква тотална игра с криви правила, понапръскаш се с нежния шанел на терминологията - практикувам posttrue, брo и ето те - спокоен, доволен, яхнал глория мунди и тъгъдък-тъгъдък.

3. И тежко, с тъмна страст: "Ако няма Бог, всичко е позволено" приписват на Иван Карамазов, но в романа той никъде не казва такова нещо. Е, специалистите отдавна знаят - това е фраза на бразилския пич Марко Кабрал. Или както аз предпочитам да му викам - Марчони Кабралчони

След

Преди

Frozen

1. Напоследък пушат едни странни устройства - подгряват специални къси фасове до температура 860 по Целзий, при което изгарят фосфените и фенолфталеините, образува се кобалтов нитрат и СО2, и двата безвредни.

2. Аз пуша обикновени, практически без подгряване на основното тяло. А пуша, заради следните четири неща: 

- заради красивия жест с цигарата, когато я поднасям към устата си

- заради гъстия бял дим, който издишвам, каращ ме да се чувствам като огромен, груб локомотив ("мощност, обвита в агресивен дизайн", както прочетох по друг повод)

- заради солидната доза никотин

- заради абстиненцията, която ме прави трудноизтърпим, ако ги спра

3. Днес ги подгряват, а утре, поглеж - взели, че ги изстудили. Сигурен съм, че скоро ще открият, че ако ги замразяват (цигарите), до 3 по Келвин, (което си - 819 по Целзий), те стават фригидни, т.е. още по-безвредни. За съжаление, устройствата с охлаждане ще са доста по-сложни и скъпи, но пък сравнително леки - около 2 999 грама (но ги продават с много удобен безплатен каиш през рамо), работят с фреон (но еко, не вреди на озона) и не трябва да се докосва с ръка червената точка - дето е карго-рефрижераторния модул, защото там температурата е 8К, т. е. - 6950 по Целзий. Зареждат се от слънчева батерия (фотоволтаична система), която е удобна и лека, но площта и не е подходяща за малки деца (колкото два разпънати чадъра е, с остри краища), но няма проблем, като свикнеш, още повече, че има вграден хелиоцентричен робот и като ходиш примерно по Денкоглу (тих център), сама търси и се насочва към слънцето.

Чипс

Прочетох интересен (за съжаление, само за мен) текст за етапите на съветската електроника. Всичко напомня увлекателна детска игра. Ето екстракт.

1. Краят на XX век. Поради ембаргото КОКОН, източните социализми и СССР нямат достъп до новите електронни технологии. Затова се процедира така: открадва се от някоя нормална държава или САЩ интелски чип (процесор) и някой могъщ, засекретен НИИ започва да го срязва на слоеве по няколко микрона, като всеки срез се фотографира. По този начин успяват да определят логическата и физическата архитектура на чипа, след което той се възпроизвежда в зависимост от способностите на съветската промишленост. Този процес по принцип се нарича "обратно инженерство" (reverse engineering) и е болезнено добре познат на юзърите расли при соцарта

2. Новополученият чип изглеждал като всяка руска техника, ако някой помни основните и свойства:

- доста по-голямо от западния си аналог
- тежко, четвъртито, грубо
- не се пести метал или друг материал
- нефункционално
- неикономично, ненадеждно
- винаги е приложена подробна инструкция в имбецилиански стил
- може да работи в тежки условия
- разваля се често, но дава възможност да си го поправиш сам, ако имаш златни ръце, пластилин, канап и използван презерватив

3. Та, чипът наподобявал "сандък с крачета", според автора, но за нуждите на военните ставал. Всичко вървяло прекрасно при чиповете Intel 086, произведени по 3 микронната технология, но в края на 80-те излязъл i286, изработен по 1.5 микронната технология, което огорчило руската инженерна мисъл, но все пак, с доста мъки, успели да го разрежат и русифицират. После идва i386 пак по 1.5 мк, но доста по-сложен технологично. Него вече не съумяват да го разгадаят. Има даже екзотична хипотеза, че невъзможността за ривърс енджин... на електрониката е една от причините за разпада на СССР и др. източни социализми 

4. През 1989 се появява чипът i486 по 0.8 микронна технология и съвсем им го забиват. На този етап, развитието на съветската (а предполагам и българската) микроелектроника приключва.

5. Проверих за всеки случай: сегашните процесори на Интел се изработват по 0.35 и 0.25 микронната технология, каквото и да значи това. Няма да го режа да търся чий го крепи вътре. Изразът е просташки, но затова пък никога не ползвам анцуг-долно или, както казват немците: "Ich benutze nie einen Trainingsanzug niedriger!"