събота, 5 май 2018 г.

Интуиции

1. В градинката на Графа, докато чаках да стане време за една среща, изпих някво късо кафе от капсула, след което се почувствах като в оня момент от "All that jazz", дето героят ходи и пее: "Бай-бай лав, хелоу лоулинес, ай тинг аим гона край". А в Рим, след късото кафе се чувстваш като "Ай кант стоп лъъъвин ю" на Рей Чарлс. Това е разликата. 
2. Всеки знае, че като си купиш нов уред в замяна на остарелия, старчокът поработва още закратко и се разваля тотално. Учените предполагат, че се касае за "електронна ревност" (Invidia electronica, лат.) - унищожително и унизително чувство, когато несъмнено надарените с душа уреди, демонстративно умират от безисходица. Някои психолози приемат, че човек усеща интуитивно кога уредът ще се развали и своевременно изтичва за нов. Предполагаме, казват те, че фините предсмъртни промени в електрониката резонират в мозъка (серотониново-калцитонинова тревожност) и човек си купува нещо, за да се успокои, като в статистически значим процент от случаите, си купува подобен уред и значително по-рядко - мотор Харли-Дейвидсън с кош, примерно.
3. Четох някъде за филма "Отнесени от вихъра", според автора, любимата реплика на зрителите била: "Ще помисля за това утре". На второ място слагали фразата на Бътлър: "Frankly, my dear, I don't give a damn" (нещо като "Честно казано, скъпа, пет пари не давам"). Това обаче, звучало твърде грубо и филмът бил глобен с 5000 долара. Кой ги е глобил - някакъв американски СЕМ сигурно, може би American Council for Electronic Media - ACEM.

* на сн.: реклама на верига книжарници

Няма коментари:

Публикуване на коментар