понеделник, 7 май 2018 г.

Приложна психосоматика - банализми

1. Проблемът на психосоматичното е в тази сравнително внезапна смяна на метафорите и съответно, на езика, с който те биват описвани. Частта "психо" в настоящата му трактовка изпълва съвсем друг - немедицински модел, в сравнение с частта "сома". Доказателствата са много прости и достъпни - послушайте диалог, в който психиатър обяснява на интернист за психичните проблеми на пациента му и ще разберете. Това обяснение, при което психиатърът коварно повежда терапевта към "отсъствие на дело", (квинтесенцията на лудостта според Фуко и аз приемам тази теза), довежда последния до furor therapeuticus (терапевтичен бяс), крайната му форма, както знаем е желанието да се излекуват всички хора на света (започвайки с болните, все пак и чак след това се минава към "здравите")
2. Очевидно е, че приемайки такава теза, релевантният подход към болния би бил изчакването или на лекарски жаргон - "динамичното наблюдение". 
В континуума от максимално неинвазивни (напр. интернист) към максимално инвазивни медицински специалности (например хирург), това стоп-действие, наложено от психиатъра усилва (отляво-надясно) изнервящо-тревожното чувство на неразбиране и неприемане и често предизвиква съмнения в компетентността на последния. Наистина, хората идват на лекар за да поискат намеса и ако може, не с думи, а с нещо магическо (таблетката) или нарушаващо целостта на тялото им - инжекция, "система", etc. Думите са много по-опасни, защото биха могли да нарушат целостта на психичното и пациентът интуитивно усеща риска, затова изпъчва телесното и си глътва психичното
3. Разбира се, формално всеки от двамата спецове знае, че в описанието, което пациентът дава на симптомите си, винаги става дума за съотношения между проявите на психичното и соматичното и че в различни моменти тези съотношения са различни.
4. Една сериозна спънка е, липсата или страха от самонаблюдение и рефлексия в процеса на диагностицирането. С прости думи, това означава лекарят да си зададе въпроса: "защо в момента аз съм склонен да диагностицирам именно тази група заболявания, а не друга". Разбира се, при психиатрите работи същия процес - това се вижда от наблюдението, че едни психиатри диагностицират по-често депресии, други - панически и дисоциативни разстройства, трети афективни и т.н.
5. Един от проблемите на психосоматичния подход е как интернистът да включи в оценката си и психичния сегмент, без да трябва да става психиатър, същото важи и за психиатъра. Вероятно това е свързано с желанието и ресурса да поемеш риска да напипаш и проговориш на онзи метаезик, който няма да ти генерира страх от некомпетентност в диалога или още по-неприятно - да не се открои внезапно, че и Богът - лекар има подобен на пациента си проблем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар