А ако...

А ако знаете колко е приятно, в разговор със слабо познат човек, деликатно да се осведомите за възможността да купите душата му.

* сн.: Renaud Coilliot

Фрагм. 06-18

1. Докато ходех из града, си пуснах някаква аудиокнига в слушалките и установих, че ми пречи - налага се да се вслушвам и не мога да си мисля нещо свое. Значи, като ходя - мисля! Какви неща се случват незабелязано за човека. А Джордж Коулмън (тенорсакс) примерно, не ми пречи да мисля, помага ми.

2. Олег Андреев, руски блогър:

Бетховен преобърна живота ми. Бях на 12, слушах си Абба, Супермакс и темподобни. А веднъж - връщам се от даскало и баси! - Петата симфония. И край. Взех от баща си пари и си купих всички клавирни сонати на тоя келеш. После Хегел, Достоевски и животът ми, общо взето не се получи. Можех да стана милионер...

Не бива да се дава на децата всичко това. Нека си живеят прецакани, нека се стремят към успеха. После ще се гордеете с тях.

Не, сериозно, не допускайте децата си до нормалната музика и литература. После ще им се повръща от ежедневието, а нали трябва да се живее.

Даже след Сервантес, да гледаш цялата тази бълвоч наоколо без да заплачеш, е невъзможно. Трябва нещо леко, оптимистично, за да може детето да стане прокурор или вицепремиер.

3. Из дневника на девойка

22.05. Впечатленията ми от вчерашния концерт на Деви Премал. Деви има много високи вибрации - анахатни, при това, достатъчно силни за да ги усетиш физически. Най-запомнящият се момент беше когато изправени пяхме мантра и всеки трябваше да гледа в очите на съседа си, а след това да се обърне към другия си съсед, като при това, се обръщаш към вътрешния му бог. Тогава получих усещане (то ми е любимото!), че съм център на огромна молекула, а всяка свързваща частица в нея е също център!

23.05. Днес е някакъв доста сив ден. Сутринта 108 пъти изпях Aad Guray Nameh Jugaad Guray Nameh Sat Guray Nameh Siri Guru Dayvay Nameh, обръщайки се към тези, които са успели да ме разстроят. Чувствам се прозрачна!

* сн.: Мери Елън Марк

Животът на кранистката

1. Тези дни видях истинска кранистка отблизо. Едричка, възраст - неопределима, седи на малка открита платформа на десетина метра от земята, под плажен чадър. Единият и крак се клати свободно в нищото, главата клюмнала надясно - гледа си телефона или дреме. Над нея се извисява кулокранът - стоманена, петдесетметрова ажурна кула, застинала неподвижно. От куката лениво висят някакви дебели ленти, които биха хванали и вдигнали нещо

2. Изведнъж осъзнах, че става дума за огромен оранжев фалос, който изпива цялото либидо от околността и го изстрелва към ноосферата - един обратен гръмоотвод на желанието. Наоколо щъкат работници - мъже, копаещи метро. Мога да си представя тяхната печал - с това постоянно безсилие, вялост и дисфункционални оргазми.

3. Дълбокият смисъл на това, всички кранисти да са жени, очевидно е в опита кранистката частично да поеме/отрази натрупващата се либидинозна енергия на ниско ниво, за да осигури поне относителен комфорт на работниците, което пък, в крайна сметка би повишило работоспособността им.

4. В така конструираната парадигма, ние виждаме кранистката като жертвата-терапевт, един наранен огледален обект, който според мен трябва да получава надбавки към заплатата си не за “височинен труд”, както грубо се изразява Кодекса, а за “либидна вредност” или “свръхлибидитет” (и двата термина са предложени от мен, в по-ранни текстове). Кранистката - едно късно копие на Наранения лечител

5. Изтръгнатият въпрос, неприятен и вадещ ни от серията заблуждения за живота на кранистката е - както един естет от XVIII в. пита – „как се случва така, че всички започваме живота си като индивидуалности и завършваме като копия?“ и намира отговор, че копието е това, което после се индивидуализира отново. Кога после? В смъртта, естествено, както намеква Брентано.

6. Разбира се, проблемът с посткоиталните разговори на/с кранистката е от съвсем друго естество и тук, най-малко е мястото за разискването му

* фото: Edward Nafva

Антигравитация и дизайн

Едно изключително красиво изобретение за борба с гравитацията, в датско изпълнение в Designmuseum, Danmark. Снимките не са мои, вероятно ще ме призоват в ДКС, Отдел за защита на столов дизайн (ДКС = Датски кралски съд). Двадесет броя.
1.

2.

3.

 4.

 5.

6.

 7.

 8.

 9.

10.

 11.

12.

 13.

14.

 15.

 16.

 17.

 18.

 19.

 20.

Данийка

1. Колко пътеписи изчетох за Дания и все едно и също - вижте това, посетете онова, много вали, много е подредено и чисто и проч. А колко по-просто е на място - веднага виждаш - не вали, горещо е, средната датчанка е красива, висока, руса, с дълги крайници и големи стъпала, качена е на колело и профучава край теб. Може би малко по-снажна е отколкото съм свикнал. Разбира се, моментално се идентифицирах с нея и след това ми беше лесно.

2. Както някъде споменах, нещата са прости. Всяка страна има няколко силни места, които следва да се видят и като изключим Италия, обикновено са не повече от три-четири. Датските за мен бяха три - Елсинор, Киркегор и Музеят на дизайна. Естествено, на място виждаш още хиляди любопитни подробности в амалгамата среда-хора-бит. Например: екологичен фризьорски салон, цветята са много евтини и доста мъже и жени ходят с огромни букети по улиците, продават едни топки с обогатена храна за птици,  които слагаш някъде в парка, във вагоните на метрото има тиха зона - седнеш ли там - мълчиш, но затова пък, няма машинист и т.н. Абе готина е странатаааааа! Стига приказки, ето малко снимки.

0. Тихата зона във вагона, щиленахте и проч.

1. Данийки на колела

 2.

 3.

4. Всички са нормални, спокойни, усмихнати

5. Библиотекар е дошъл на работа с кабриолета си

6. Датско дворче

7. Андерсенови приказки

8. Площадче

9. Облагородяване на средата

10. Датският минимализъм in action

11. Отзивчивост и възпитание преди всичко

12. Копенхагенски подлез за улеснение на пешеходеца

13. Стандарт

14. Дотук беше главно Ерос. Необходим е и малко Танатос. Гробът на Киркегор. Можеше и малко паметник да сложат, все пак им е най-великият философ, но - минимализъм преди всичко

За Елсинор, друг път, сега нямам настроение

Unchained

1. Мъчителното освобождаване от лапите на Мтел. Мислиш си, че ще стане с две ходения и почти си познал - става с пет. Мислиш си, че няма вече нищо за плащане, но плащаш на два пъти криптогенни суми, изникнали от тайнствения търбух на тази чичотомова колиба на страданието. Поне да ги нарекат "Прощална такса" за да не гледат така тъпо като ги питаш откъде дойдоха тези пари. "I have a dream", както казваше един друг борец за права и задължения.

2. Докато изслушвам нови примамливи оферти, се опитвам да постигна дзен, представяйки си равна сива повърхност, но все пак ще трябва да отговоря на въпроса "защо искам да се откажа от Мтел". Тук вече съм силен. Обяснявам, че нямам настроение да продължавам този разговор, но не е тайна, че отдавна ползвам броудбенд ISDN канал през Амстердам чрез VPN. Това ми е специален безмислен текст за подобни случаи (цитирал съм го и друг път) и момичето млъква озадачено. 

3. После внезапно ме натъжава с въпроса дали нямам познат, който би искал да вземе и да ползва моя номер. Отново ме сварва подготвен - по пътя към офиса им, съм запомнил имената на покойник от случайно мернат некролог и им го предлагам. Момичето нещо проверява и после мълчи едноминутно. Предлага да дойда утре, докато се подготвели документите, тогава и ще платя още някаква сума, не знае каква.
4. Идвам утре, попадам на друг служител и понеже в Мтел е забранено да си предават информация (а работнически династии вече няма), всичко започва с две стъпки назад. Две от пет, както някъде намекнах. Успокояващото е, че сега не ми искат пари. По едно време момчето (дали е чело или спонтанно) възкликва кафкиански: "Освен това Мтел вече не съществува!" Баси, за момент си помислям, че е свързано с мен, но после се сещам, че правиха някъв ребрандинг

5. Добре де, победен съм - вирвам лапички и показвам лъскаво коремче. През сън чувам нещо за едномесечен срок - значи още един месец болезнена тревожност и очаквания да ми поискат кеш за част от телескопа Хъбъл или недайсибоже от новия, панорамен "TESS", той май е доста по-скъп. Само предполагам - не работя с NASA, нали съм към Мтел

Китара, добро, чичо Том, Витгенщайн

1. Не всички знаят, но китарата (и електрическата също) е направена от дърво и се влияе от сезоните, така както и всяко дърво - зиме заспива, свива се, звукът и става тих, глух, сгушен в себе си. После идва пролет - дървото се събужда, звукът става бравурен, сочен, с фиоритури (италианците знаят - fiore - разцъфвам). В края на лятото и есенес, звукът и става особено плътен (от думичката "плът"), тежък, сладък, после постепенно изтънява към стъклен като chapel през прашен прозорец, пясъчен и отново зимен.

2. Когато правиш добро в една по-късна възраст, в която вече скептицизмът не е поза, а ти е верую, можеш да прегърнеш следното по-радикално поведение: правиш доброто и веднага се хвърляш в морето, даже преди доброто да е полетяло натам. И защо? Три неща: обезопасен си, не ставаш свидетел на едно дразнещо обезценяване и не те обвиняват, че ти си го хвърлил в морето (доброто, юзъра). Не са малко три профита

3. Не мога да кажа, че съм израснал с "Чичо Томовата колиба" на Хариет Бичер-Стоу, но покрай Том Сойер и Хък Фин, доста я почитках навремето. Сега научих за хипотеза, че "Колибата" възможно е провокирала Гражданската война в Щатите. Южняците мразели писателката, пращали и множество писма със закани да я ликвидират, смятали, че е аморално да се пишат такива лъжи за робите, които били като деца и без ръководство от благороден бял господар, нямало да оцелеят. Възникнал даже цял литературен жанр "Анти-Том". Не съм им чел нищо.

4. И след като срещнеш своя пациентка на улицата, и тя подробно те осведоми за цикъла си видян хронологично, и как да не се почувстваш специален? И други знаци, но за цикъла особено. А така искам за Витгенщайн да ми сподели нещо, но не - за мензиса. Бих предположил, че това е нейният Витгенщайн наобратно: "За което не може да се мълчи, трябва да се говори"

* на сн.: Мечка търпи фиаско в зимния си сън, ез. Керкини, януари 2018