сряда, 23 май 2018 г.

Китара, добро, чичо Том, Витгенщайн

1. Не всички знаят, но китарата (и електрическата също) е направена от дърво и се влияе от сезоните, така както и всяко дърво - зиме заспива, свива се, звукът и става тих, глух, сгушен в себе си. После идва пролет - дървото се събужда, звукът става бравурен, сочен, с фиоритури (италианците знаят - fiore - разцъфвам). В края на лятото и есенес, звукът и става особено плътен (от думичката "плът"), тежък, сладък, после постепенно изтънява към стъклен като chapel през прашен прозорец, пясъчен и отново зимен.
2. Когато правиш добро в една по-късна възраст, в която вече скептицизмът не е поза, а ти е верую, можеш да прегърнеш следното по-радикално поведение: правиш доброто и веднага се хвърляш в морето, даже преди доброто да е полетяло натам. И защо? Три неща: обезопасен си, не ставаш свидетел на едно дразнещо обезценяване и не те обвиняват, че ти си го хвърлил в морето (доброто, юзъра). Не са малко три профита
3. Не мога да кажа, че съм израснал с "Чичо Томовата колиба" на Хариет Бичер-Стоу, но покрай Том Сойер и Хък Фин, доста я почитках навремето. Сега научих за хипотеза, че "Колибата" възможно е провокирала Гражданската война в Щатите. Южняците мразели писателката, пращали и множество писма със закани да я ликвидират, смятали, че е аморално да се пишат такива лъжи за робите, които били като деца и без ръководство от благороден бял господар, нямало да оцелеят. Възникнал даже цял литературен жанр "Анти-Том". Не съм им чел нищо.
4. И след като срещнеш своя пациентка на улицата, и тя подробно те осведоми за цикъла си видян хронологично, и как да не се почувстваш специален? И други знаци, но за цикъла особено. А така искам за Витгенщайн да ми сподели нещо, но не - за мензиса. Бих предположил, че това е нейният Витгенщайн наобратно: "За което не може да се мълчи, трябва да се говори"

* на сн.: Мечка търпи фиаско в зимния си сън, ез. Керкини, януари 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар