Литовска приказка

0. Бил съм в Литва преди години и ми се стори доста особено място, имах интересни преживявания там. И как иначе - само погледнете Чурльонис или пък Музея на дяволите в Каунас и ще разберете какво имам предвид. Но тези дни попаднах на литовска приказка, която ме разби окончателно с очарователната си символика и елегантен подход към инцеста. (Превод от руски е).

Сестрата и дванайсетте и братя

Една девойка имала дванадесет братя. Всеки си имал отделна стая. Веднъж най-големият брат решил да се жени. Ходил навсякъде, по целия свят, но не намерил толкова красива девойка колкото сестрицата им. А тя била наистина много красива - на челото и греело слънце, на тила и - луна. Братът казал:

- Хайде да се оженим.

А сестрата отговорила:

- Как ще се оженим, нали сме брат и сестра? И казала - ти тръгни, намери си девойка и се ожени за нея.

Братът избродил целия свят, но не намерил такава като сестра си. Върнал се в къщи и казал:

- Не намерих такава като теб, трябва да се оженим. И веднага обявил годежа.

Вече приготвили всичко за сватбата и щели да тръгват за венчавката. Какво да прави? Отишла тя в килерчето, облича се и плаче:

- Отвори се земьо! Отвори се дъбов под! Разлъчи ни Боже, мен младата с братчето ми!

Изведнъж се отворил подът и тя пропаднала. А братята чакали, чакали - не идва. Отишли в килера - вратата заключена. Отворили - вътре празно, сестрицата им я няма. И вече не им било до сватба.

А тя намерила една пътека, вървяла, вървяла по нея и стигнала до една къщичка. Влязла вътре и видяла друга девойка, също толкова красива, която и казала:

- Вещицата ме доведе тук да съм и за дъщеря. Но ти защо си дошла? Вещицата ще долети и ще те разкъса. Тя скоро ще се върне. Неволницата я намазала с хлебна мая и я скрила в нощвите.

Вещицата долетяла и попитала:

-  Тук защо ми мирише на човек?

А девойката рекла:

- Кой може да мирише? Сигурно в устата си имаш някакъв човешки крак.

Вещицата казала:

- Погледни детето ми, може би ще го намериш?

Девойката взела машата, поровила и в устата, и извадила един човешки крак.

- Сега - казала вещицата - ми донеси да обядвам. 

След като се нахранила, вещицата казала:

- Сега детето ми, заминавам за седем месеца.

Седнала в хаванчето и заминала. А девойката взела четка и кърпа и двете приятелки хукнали да бягат. Но вещицата усетила и вече не и било до пътуване - нали трябва да ги догони! Девойките, като видели, че вещицата ги настига, хвърлили четката. От нея поникнала толкова гъста гора, колкото била гъста четката. Вещицата стигнала гората и не може да мине! Бързо се върнала вкъщи, взела брадва и направила просека. Не искала да остави брадвата за да не я открадне някой, отнесла я вкъщи, върнала се и хукнала по пътеката. Девойките видели, че вещицата ще ги догони и хвърлили кърпата. Тя се превърнала в безкрайно море. Вещицата долетяла с хаванчето си и като видяла, че няма да може да премине, казала:

- Пий хаванче вода и аз ще пия! Пий хаванче вода и аз ще пия!

Вещицата пила, пила и се пръснала. А девойките отишли в оня килер. Гледат пода - не могат да излязат отгоре. Започнали да викат за помощ. Дошъл най-големият брат, разглобил дъските и те влезли в килера. А сестрата му рекла:

- Ти толкова дълго си търси жена и не намери. А аз само за малко отидох и ти доведох.

После братът се оженил за тази девойка и живели щастливо.

* на сн.: М. Чурльонис, "Грузински пейзаж"

Филийките на Хитлер

1. Попадайки в бензиностанция, винаги поглеждам към тезгяха с жълтата преса - искам да знам как живеят хората. Както обикновено, мяркам покъртително заглавие - "Хитлер е смятал да живее в Царичина" и красив монтаж - Адолф зареял поглед към тайнствения триъгълник Богьовци - Чибаовци - Церецел (околни села, с твърде подозрителна топонимика). Много внимавам, защото последният път заради едно такова заглавие си забравих дебитната карта и после се връщах от майната си да си я търся. Калчър шок

2. Представих си даже как е станало. Една сутрин Хитлер се събужда, готвачът му носи пържени на слаб огън филийкен (джиджи-папа) и зелен чай, zwei gebratene Scheiben und ein gruner Tee, а майнфюрер произнася тихо, почти умолително: "Искам в Царичина". И мигновено група "Туленщрасен" (свръхсекретен екип за търсене на Шамбала), се прекомандирова от Тибет в с. Дръмша, където с помощта на овчар-гид намират обект TG-911(Tzarichina gebraucht). Езомерите на немците (уред мерещ степен на езотеричност) регистрират силно езотерично излъчване (9 по скалата на Шри-Чинмой!) и те веднага наемат местни хора (при немците няма шест-пет, който е ходил в Берлин, знае) и започват да копаят.

3. Не чета жълтури - веселя се по друг начин, а и би ме било срам (еднакво парещо чувство), но много харесвам идеята на "Мъже в черно". Там, в едно далечно бъдеще се оказва, че всичко което пишат жълтите вестн. е истина, а "норм." преса просто няма сетива за този тип информация и затова те занимава с банализми - кой коя банка ограбил и как мафията изсякла горите. Така някак си.

* на сн.: Родопите от влака. Гара Аврамово, 1267м, бар-ресторант Рай

Тайни местенца

Хубави заливчета има в Гърция, но труднодостъпни и пустинни. Човек там стои самотен, топи се в морето, разхожда се, мисли си, чете си, но му е самотно и туйто. Наоколо нито тълпи, нито родна реч омайна, нито бийч бар, нито бумс-бумс (музика). Поне един шезлонг с чадър да имаше, но и това няма.

Пинакатес

Vertigo

Любимата ми къща с вход откъм морето. Всеки път я снимам, не мога да се спра

И тук е много приятно, въпреки че е вечер и не е плаж

Накъдето и да тръгнеш все до Волос стигаш

fin

Разсъждение за метода

0. Временно бях спрял да се занимавам с личните си розенкранцове и гилдънстърнове, но ето че внимателно започвам отново
1. Някакви в подлеза се стреляха преди време. Всъщност, един собственик на магазин стрелял по друг собственик на магазин, защото кучето на втория се било изпикало пред магазина на първия. Вербалният дискурс е отстъпил на огнестрелния

2. Досущ двете нива в схемата на Лотман - на горното, ограниченията в поведението налагани от културата се поддържат от чувства на срам и вина, на долното (в подлеза) - започват да ни управляват страхът и принудата. С други думи, морал vs юрисдикция. Кога и защо се осъществява този преход, Лотман обяснява малко мъгливо, но си го знам и сам

3. И докоснал вселенската релевантност, тъкмо четях книга по етика и какво да видя: в ранния елинизъм (Сократ, etc.), се приема за невъзможно човек, който знае що е добро, да реши да върши зло. Нямало как някой искрено да твърди, че нещо е добро и едновременно да пречи на доброто. Следователно, злото може да е само едно погрешно съждение за доброто и толкоз. Злото е хтонично, т.е. земно, телесно, първично, близко до първоначалния хаос. Злото е външно слаба позиция, но вътрешно съдържа в себе си силни страсти и жестока разрушителност ("безсилието на мощта" на Киркегор, "Страх и трепет")

4. Значи, Собственик 1 е бил овладян от една хтонична злост и погрешно е отсъдил, че стреляйки в корема на Собственик 2, прави добро. Честа грешка при ранните елинисти, бих казал. Особено при тези, дислоцирани в подлеза

* сн.: Дания, замъкът Елсинор. Ранна пролет, затова и малко мрачно излезе
** Оригиналното заглавие на това есе е: "Разсъждение относно метода за правилното ръководене на разума и търсене на истината в науките"

Топлина и умножение

1. Колко е хубаво, че човек е топъл - като му пипнеш ръката и тя топла, и си представяш какви интересни химически процеси протичат вътре (особено на микрониво - в клетките), и се отделя топлина, и ти става приятно. А като е мъртъв, ръката му е студена и неприятна за докосване. А в горещ летен ден, като хванеш някого за лакътя - ръката му е хладна

2. Ако дойде някой и ми каже: "сменяй си вярата, иначе ти отрязваме едната ръка" - веднага казвам: "добре, ей сегичка". В края на краищата, те наблюдават само външните прояви, вътре какво си мисля, не знаят. Вярваш си мълчаливо в каквото ти е кеф и толкова. Съгласен съм, хората искат да са информирани, т.е. така да вяваш, че да са наясно и да им е спокойно. От друга страна, аз вярвам и в таблицата за умножение, но никога не го показвам. Просто нямам пряка необходимост да ходя по улиците и да заговарям минувачите вярват ли те, че 7х8=56, до каква степен са го осъзнали и колко дълбока е вярата им? Или: мислят ли достатъчно за Таблицата през уикенда и дали не искат да се срещнат с едноверци, да дискутират по въпроса. И най-готиното - дали не биха дарили 7% от доходите си за пропагандиране и популяризиране на таблицата за умножение, в която вярват?

3. При среща с реклама на "Нескафе с дъх на ягода", мога да реагирам по два начина:

- Даа, светът вече доста се е променил

- Даа, ебавката с мен става все по-извратена

Първият води към депресия, вторият - към параноя. Кой да избера?

* сн.: Robert Gotzfried

Симулираните оргазми

1. Може би изобщо не е важно, но все пак - когато една жена реши да симулира оргазъм, независимо от мотивите (от уважение, с идеална цел, прослушване за участие във филм, заболяване и др.), какъв модел използва за първоизточник? Дали са фантазии как би трябвало да бъде, дали е от киното, дали просто симулира свой истински оргазъм от предишен екстазен акт? Ако приемем, че е последното (не съм антрополог и нямам възможност да анкетирам минувачките пред блока, а и ще ме шамаросат, предполагам), то тогава, има ли значение, че е симулация, като е досущ като оригинала? Или за някого има значение?

2. Крайно рядко в литературата срещаме изследвания върху симулацията на оргазъм при мъжете. Явно това не е толкова разпространено явление, не става ясно защо. Според някои автори, стереотипите на мъжкото поведение (ригидност, дистанция от чувствата, задължително целеполагане), не позволяват проява на този така необходим допълнителен артистизъм в условията на краткотрайност, напрегнатост, сериозност и предвидимо рязък завършек на акта при мъжа. Очевидно е, също така, че ситуациите, в които възниква необходимост от симулативен оргазъм при мъжете са крайно малко и като цяло се изживяват болезнено от реципиента. Психоаналитиците от своя страна, говорят за характерен феномен, наречен "завист към множествения оргазъм" ("multiple orgasm envy"), имащ незадължителен (факултативен) и по-рядко викарен характер за средния кавказки  расов мъж (Caucasian race man). Лаиците/лаичките и феминистите/феминистките често, в свободна дискусия, употребяват "завист към утробата" на Хорни ("womb envy"), който е нетърпящ критика термин от вагиналната психология и няма общо с разглеждания от нас проблем

3. Един трети вариант, който също се среща рядко (некоректно е да уточнявам защо), е на жени, симулиращи мъжки оргазъм и обратното - мъже, симулиращи женски оргазъм. Парадоксално, но точно за този вариант на сексуално поведение срещаме достатъчно подробни описания у М. Мийд при теренните и изследвания на Тробрианските острови.

4. И както Дж. Камбъл някъде споменава: психотикът се дави в същите тези вълни, в които мистикът възторжено плува!

* сн.: Terry Richardson

Любими теми: еротика и аутопоезис

1. "Еротичният коефициент съпътства всички човешки дейности, доколкото те вънполагат субекта на дейността и представляват по принцип стремене към другия и другостта. Еротично може да бъде философстването, говоренето пред аудитория и занимаването с политика, възпитаването, колекционирането, страстта по вещи, правенето на изкуство, вярата в бога и участието в ритуали. Еротиката се поражда не само поради принципната устременост навън, а от постоянната необходимост да се справям с вътрешния проблем, че бидейки тяло, ставам нещо различно от него и отново, станал нетелесен, имам нужда да се уплътня и да си възвърна усещането за действителност. В този смисъл, еротизмът не е друго, а парадоксално стремене към нова телесност, която задоволява стремежите ни към същностност и обектност".

(От: Б. Богданов, "Промяната в живота и текста")

2. Много често се забравя (Матурана, естествено), че аутопоетичните системи могат да общуват взаимно, докосвайки се една друга в своите актуални когнитивни зони, като при това се образуват консенсусни области. Така например, при среща на две аутопоетични системи, ако едната каже: "Здрасти, здрасти, дай пари за пасти", за нас е ясно, че се прави опит за комуникация в консенсусната област на пастите и доброто времепрекарване в сладкарница. Впечатлява също, че доколкото системата може да се самоописва, при все нови и нови рекурсии, тя формира феномен, който ще наречем "самосъзнание". В случая с пастите, две взаимноописващи и взаимноопипващи се системи, могат да влязат в състояние "в сладкарница сме и вероятността да получим паста (джин?), клони към единица ", за което Фьорстер, сполучливо перифразирайки Декарт, казва: "ние мислим, че съществуваш, следователно съществуваш"

3. Но нека гневната премиса на Витгенщайн ("Поне веднъж не мисли за разбирането като за "душевен процес"! Защото начинът на изразяване е това, което те обърква"), срещнем със Сократовото питане: "Ами разполагащият със знание за справедливото, красивото и доброто според нас, по-разумно ли се отнася към своите семена от земеделеца?" И ултимейт-отговорът на Федър: "Дума да не става!" (Платон, "Федър")

* сн.: Martino Di Silvestro