събота, 11 август 2018 г.

Разсъждение за метода

0. Временно бях спрял да се занимавам с личните си розенкранцове и гилдънстърнове, но ето че внимателно започвам отново
1. Някакви в подлеза се стреляха преди време. Всъщност, един собственик на магазин стрелял по друг собственик на магазин, защото кучето на втория се било изпикало пред магазина на първия. Вербалният дискурс е отстъпил на огнестрелния
2. Досущ двете нива в схемата на Лотман - на горното, ограниченията в поведението налагани от културата се поддържат от чувства на срам и вина, на долното (в подлеза) - започват да ни управляват страхът и принудата. С други думи, морал vs юрисдикция. Кога и защо се осъществява този преход, Лотман обяснява малко мъгливо, но си го знам и сам
3. И докоснал вселенската релевантност, тъкмо четях книга по етика и какво да видя: в ранния елинизъм (Сократ, etc.), се приема за невъзможно човек, който знае що е добро, да реши да върши зло. Нямало как някой искрено да твърди, че нещо е добро и едновременно да пречи на доброто. Следователно, злото може да е само едно погрешно съждение за доброто и толкоз. Злото е хтонично, т.е. земно, телесно, първично, близко до първоначалния хаос. Злото е външно слаба позиция, но вътрешно съдържа в себе си силни страсти и жестока разрушителност ("безсилието на мощта" на Киркегор, "Страх и трепет")
4. Значи, Собственик 1 е бил овладян от една хтонична злост и погрешно е отсъдил, че стреляйки в корема на Собственик 2, прави добро. Честа грешка при ранните елинисти, бих казал. Особено при тези, дислоцирани в подлеза

* сн.: Дания, замъкът Елсинор. Ранна пролет, затова и малко мрачно излезе
** Оригиналното заглавие на това есе е: "Разсъждение относно метода за правилното ръководене на разума и търсене на истината в науките"

Няма коментари:

Публикуване на коментар