Литовска приказка

0. Бил съм в Литва преди години и ми се стори доста особено място, имах интересни преживявания там. И как иначе - само погледнете Чурльонис или пък Музея на дяволите в Каунас и ще разберете какво имам предвид. Но тези дни попаднах на литовска приказка, която ме разби окончателно с очарователната си символика и елегантен подход към инцеста. (Превод от руски е).

Сестрата и дванайсетте и братя

Една девойка имала дванадесет братя. Всеки си имал отделна стая. Веднъж най-големият брат решил да се жени. Ходил навсякъде, по целия свят, но не намерил толкова красива девойка колкото сестрицата им. А тя била наистина много красива - на челото и греело слънце, на тила и - луна. Братът казал:

- Хайде да се оженим.

А сестрата отговорила:

- Как ще се оженим, нали сме брат и сестра? И казала - ти тръгни, намери си девойка и се ожени за нея.

Братът избродил целия свят, но не намерил такава като сестра си. Върнал се в къщи и казал:

- Не намерих такава като теб, трябва да се оженим. И веднага обявил годежа.

Вече приготвили всичко за сватбата и щели да тръгват за венчавката. Какво да прави? Отишла тя в килерчето, облича се и плаче:

- Отвори се земьо! Отвори се дъбов под! Разлъчи ни Боже, мен младата с братчето ми!

Изведнъж се отворил подът и тя пропаднала. А братята чакали, чакали - не идва. Отишли в килера - вратата заключена. Отворили - вътре празно, сестрицата им я няма. И вече не им било до сватба.

А тя намерила една пътека, вървяла, вървяла по нея и стигнала до една къщичка. Влязла вътре и видяла друга девойка, също толкова красива, която и казала:

- Вещицата ме доведе тук да съм и за дъщеря. Но ти защо си дошла? Вещицата ще долети и ще те разкъса. Тя скоро ще се върне. Неволницата я намазала с хлебна мая и я скрила в нощвите.

Вещицата долетяла и попитала:

-  Тук защо ми мирише на човек?

А девойката рекла:

- Кой може да мирише? Сигурно в устата си имаш някакъв човешки крак.

Вещицата казала:

- Погледни детето ми, може би ще го намериш?

Девойката взела машата, поровила и в устата, и извадила един човешки крак.

- Сега - казала вещицата - ми донеси да обядвам. 

След като се нахранила, вещицата казала:

- Сега детето ми, заминавам за седем месеца.

Седнала в хаванчето и заминала. А девойката взела четка и кърпа и двете приятелки хукнали да бягат. Но вещицата усетила и вече не и било до пътуване - нали трябва да ги догони! Девойките, като видели, че вещицата ги настига, хвърлили четката. От нея поникнала толкова гъста гора, колкото била гъста четката. Вещицата стигнала гората и не може да мине! Бързо се върнала вкъщи, взела брадва и направила просека. Не искала да остави брадвата за да не я открадне някой, отнесла я вкъщи, върнала се и хукнала по пътеката. Девойките видели, че вещицата ще ги догони и хвърлили кърпата. Тя се превърнала в безкрайно море. Вещицата долетяла с хаванчето си и като видяла, че няма да може да премине, казала:

- Пий хаванче вода и аз ще пия! Пий хаванче вода и аз ще пия!

Вещицата пила, пила и се пръснала. А девойките отишли в оня килер. Гледат пода - не могат да излязат отгоре. Започнали да викат за помощ. Дошъл най-големият брат, разглобил дъските и те влезли в килера. А сестрата му рекла:

- Ти толкова дълго си търси жена и не намери. А аз само за малко отидох и ти доведох.

После братът се оженил за тази девойка и живели щастливо.

* на сн.: М. Чурльонис, "Грузински пейзаж"