Книга: Кармен Мачадо

1. Търсих да прочета едни есета на Кармен Мачадо “Нейното тяло и другите” (“Her Body and other parties”), защото някой ми я нахвали. Намерих я, но вътре какво да видя: първият ми секс, вторият ми секс, двайстият ми секс... После - първият ми хомосексуален, вторият ми, etc. После слизаме надолу - емоциониране върху некоректно поставен проблем с епизиотомията. После - малко по-нагоре - зациклен експириънс с частичната резекция на стомаха с цел отслабване (имаше такъв идиотски метод по едно време). Може би есето за майките е малко по-вълнуващо, но ако ще четем за майки, препоръчвам ”What My Mother And I Don’t Talk About: 15 Writers Break The Silence” (2019)
2. Изобщо тази литературна експлоатация на женското премълчано (разбирай сексуалност) взе да ми става мизерабъл. Досущ онези американски сериали, където със стилистиката на софтпорното се опитват да отговорят на “Защо ми е толкова самотно?”
3. Иначе, да - женските сексуални фантазии мисля, са по-богати и по-спонтанни, по-внезапни и появяващи се по-директно от нищото, в сравнение с мъжките. (“Нищо” е друга дума за Несъзнаваното). Интимни са, невероятно е да се обсъждат групово, а и дали трябва? Те са и някак автохтонни - слабо инспирирани от външното, някакъв вид тайно знание, неясно увличащи, идващи отвътре и оставащи вътре. Белетризирането им, според мен ги опошлява и те придобиват неприятен мъжки дух - състезателна конкурентност. Дали ще го наречем феминизъм или ще използваме новото “wokeism”, някак ми е безразлично. Наистина, Мачадо не ме възхити, но както често става и в живота - очакваш вълшебна пръчица, а получаваш дистанционно за телевизора

Ентропия и секс

1. Следвайки вродената си тяга към ентропия и умерена социалнa перверзност в рамките на закона, смятам, че сексуалният акт се дели на тактилност (галиш), биологичност (разменяш биодобавки) и истории (разказваш ги по време и след това).
Доколкото в бъдеще ще остане само професията Разказвач на истории и всички други ще бъдат роботизирани, тази трета част на акта ще остане единствено човешки приоритет. Разбира се, един качествен андроид също ще ти разкаже куп пост-коитус истории, но изключително според алгоритъма си и конфигурацията на сървъра си, примерно:
1 from django.http import HttpResponse
2
3 def hello (request):
4 return HttpResponse ("Hello world")

2. А човекът какъв алгоритъм има? Едва ли е един, а според кой от тях ще разказва история? В този смисъл, при секс е препоръчително да се избягват ботовете. Релакс, пипъл - има едно изключение - при секс между два бота говорещи на Django (език за програмиране)
3. Както ни учат изворите (Рамаяна и др.), един сравнително бърз начин да станеш Буда е да шамаросаш Буда. Затова, когато ти ударят шамар (за предпочитане психологически) винаги прави ривърс, (почти реверанс) и се запитвай: “Като Буда ли ме припознаха? Явно екстремните ми занимания с айкидо през есента на 1986-та, не са били съвсем безсмислени”

* ил.: Laura H. Rubin

Наивизъм с динозаври - the best

 О, колко открития чудни...

Григорий Грязнов – както сам се определя: руски палеохудожник - креационист, изследващ в творчеството си възможностите за преодоляване линейността на времето и освобождаване от физическата причинност и детерминизма.

"Сам, отново сам. Уралозавър"

"Диметродон"

"Масоспондил"

"Александър"

"Отлитаме, но пак ще се върнем"

"Каква нощ - не мога. (Есенин)"

"Не се бой, ние сме приятели"

"Руско поле"

"Аз съм руснак"

"На сенчица"

"История с дицинодонт"

край

Хората

1. Почти съм сигурен - човечеството е разделено на две неравномерни части. Критерият за разделянето се е загубил през вековете, можем само да наблюдаваме, как едната група деградира, а другата еволюира. Процесът е бавен и постоянен. Помага единствено, бих казал малко шизофренното умение, групите да контактуват, без да се забелязват една-друга. Това умение не е вродено, човек се учи на него
2. Също съм почти сигурен - човечеството се е затъжило за трикстери, търси си ги и което е обезпокоително - иска те да го управляват. И естествено си ги получава - “They're coming", както казва Хелмут Нютън по друг повод. Това съответства на едно старо мое наблюдение - колко много хора вършат неща, които не очакват от себе си. После казват: “Божкей, не очаквах това от себе си!”
3. Всичко това ме обърква и спирам. Нали се знам - най обичам да се занимавам с неща, към които не съм предразположен

* сн.: Marianna Rothen

Неудържимо привличане

1. Това е реката Ахерон, сещате се - Харон лодкарят, на отсрещния бряг - Царството на сенките и т. н. Бил съм няколко пъти (на реката) и винаги много съм внимавал. Там без скрупули ти предлагат разходка с лодка до отсрещния бряг, но аз внимателно оглеждах лодкарите и естествено не дръзвах - някои от тях доста напомняха сприхавия старец, какъвто е в представите ми. От друга страна се държаха коректно. Даже разсмиваха осмелилите се туристи със специфични за района шеги, за чието съдържание се досещах и без да знам местното наречие - по контекста
2. Явно се идентифицирах на моменти с Харон, защото веднага ми изникваха подходящи истории. Например: едни деца страшно искали мама да им купи детско барабанче, но тя знаела какво се случва с мозъка на околните при такова музициране или просто не била аудиофил и ги игнорирала. Но след дванайсетхилядното настояване, тя излязла и се върнала с барабанче. Децата много се зарадвали, но усетили, че това не била съвсем майка им. От една страна била телесно същата - снажна синеока жена с едри гърди, но очите! Очите и били стъклени. И се разбрало, че отсега нататък, децата могат да видят истинската си майка само един ден в годината и то само, ако си сложат маски на лицето. Карнавални маски, не от трипластовите

Loin d’ici - далеч от тук

1. Има някакъв мазохизъм в това, да се връщаш на предишните си места. Обичах да го правя, докато не се уверих - няма ме там предишният, не се намирам, безсмислено е да се търся там. Но все се надявах - ще се срещнем с тогавашния, ще поседим малко, той мълчи, на мен ми се увеличава налягането на слъзните жлези, мислите ми стават плоски алегории с неприятни спазми на вселенски откровения и след минута вдигаме чуковете

2. Но после напипах далеч по-терапевтична техника. Избираш си място, на което никога няма да се върнеш, поседяваш малко там, после ставаш и си тръгваш. Важно условие: мястото не трябва да е това, на което си в момента, иначе си е банален ескейпизъм.

И как, моля ви се, някои да успяват да направят от страховете си ветрило, а други се гърчат в мрачно сюжетостроене?

* сн.: Marianna Rothen

Ритуал и съблазън

1. Съществуването започва когато напуснеш автоматизмите си (наричат ги и “ритуали”). Преди това си “същност”. Да съществуваш е хубаво - изведнъж да почувстваш, че аз - това съм аз, че не чета за себе си в някаква перверзна книга и че всичко се случва действително с мен. Но има и минуси - ходиш ужилен от коприва с човешки бой и се опасяваш да не потънеш. Затова незабелязано се връщаш към ритуалите. В края на краищата, мухата, летяща в куфар също е донякъде свободна. Свързано е с големината на куфара и не толкова с размерите на мухата
2. Основният смисъл на ритуала е в повторяемостта. Пробивът към екзистенцията граничи с лек ужас, постепенно преминаващ в тъга. Гаденето на Сартр е културологично - което във Франция е гадене, тук не е
3. Съблазънта е интересен и чест мотив за сътрудничество във всички йерархични структури. И ето - отиваш съблазнен на обещаното матине с клавесин, чаша абсент и умни разговори с приятни хора, и виждаш странни украшения по стените. Разглеждаш ги по-внимателно и откриваш, че това са скалповете на предишните съблазнени
4. "Не са толкова дълбоки, колкото ги описват", както каза И., след като преди години случайно падна в един канал във Венеция

* На сн.: Пелион(Пилио) е мястото където обитават кентаврите, а този е с човешко тяло