1. Има някакъв мазохизъм в това, да се връщаш на предишните си места. Обичах да го правя, докато не се уверих - няма ме там предишният, не се намирам, безсмислено е да се търся там. Но все се надявах - ще се срещнем с тогавашния, ще поседим малко, той мълчи, на мен ми се увеличава налягането на слъзните жлези, мислите ми стават плоски алегории с неприятни спазми на вселенски откровения и след минута вдигаме чуковете
2. Но после напипах далеч по-терапевтична техника. Избираш си място, на което никога няма да се върнеш, поседяваш малко там, после ставаш и си тръгваш. Важно условие: мястото не трябва да е това, на което си в момента, иначе си е банален ескейпизъм.
И как, моля ви се, някои да успяват да направят от страховете си ветрило, а други се гърчат в мрачно сюжетостроене?
Няма коментари:
Публикуване на коментар