Импр.

1. Веднъж с приятел искахме да свирим в едно читалище, защото ние си имахме инструменти (бас и солокитара), а те - апаратура, но те казаха, че вече си имали група към читалището, но можем да се запишем в театралния им кръжок и направо да почваме репетиции
2. За нас беше важно изкуството, все едно в каква знакова система ще е и ние веднага се записахме, и започнахме с една пиеса на Стриндберг - "Мъртвешки танц". Мисля, че това беше доста висок старт и за двама ни (нямахме никакъв сценичен опит дотогава). Играех Едгар - пенсиониран военен, а приятелят ми - Курт - братовчед на жена ми Алис (в пиесата, не в действителност) , постепенно навлизащ в сложна сексуално-вампирска връзка с нея (хапеше я по краката, например) 
3. Струва ми се, че тогава направих голяма роля, но щатният режисьор на читалището - др. Георгиев, все повтаряше:
- Това вече е било, това вече сме го виждали. Аз искам от вас да го направите различно, не да ми реплицирате текста, а да вложите характер! 
4. Страшно се разочаровах от себе си, докато приятелят ми Йоан-Курт не ми каза: "Ее, няма как, това е самодейност, тук се иска максимум характер"

Директивно

1. Склонността към пародиране надявам се, не успява да скрие главната ми мисъл: животът е много, ама много съблазнителен. Ако имаш (когато имаш) възможност за избор, несъмнено трябва да избереш “Да”. И за да не се окажеш в комичната ситуация на единствения, който съжалява за пропадащата красота, обърни внимание на:
- един букет от мокри листа
- астмата на Пруст
- римувай по-често - смисълът е в съзвучието
И се избави най-после от тази злощастна зависимост от числителните
2. Ууухххх

* Картина на Каръл Уейт /Carel Weight/

Направи си сам

Толкова красота има в парадоксалните подходи към тревожното Нищо. Обикновено са неизползваеми пряко, но колко цвят, колко идеи!
Немският милионер Винфрид Щьокер (Winfried Stöcker), лекар, между впрочем, си сготвил собствена ваксина срещу Ковид и опитал да я регистрира официално, но тъй като в института “Паул Ерлих”, нещо се бавели с решението - искали клинични изпитания и други глупави формалности, призовал желаещите да дойдат да се ваксинират при него. Имало доста навитарки (поне 20 000 човека до момента, сред тях доста антиваксъри) и понеже така не е прието в Германия, дошла полиция да ги разгонва. Действието се развива на летището в Любек, собственост на самия професор.
Професор Щьокер е максимално прозрачен - в блога си е дал рецептата за ваксината и даже предлага, който иска да си я изготви сам:
“Вземете три пъти по 15 микрограма рекомбинантен рецептор-свързващ домейн (Arg319-Phe541) за една доза. За адювант използвам алхидрогел на фирмата InvivoGen. Разбъркайте добре и наберете 200 микролитра в туберкулинова спринцовка. В друга, по-голяма спринцовка наберете 10 мл физиологичен серум, смесете с първия разтвор. За една доза са необходими 500 микролитра от получения разтвор.”

Интернет винаги много помага.

Различни фотографи, прод.

 Има важни неща на този свят. Една хаотична подборка.

Steven Klein

Leonard Freed

Ralph Eugene Meatyard

Robert Hаusser

Jens S Jensen

Leonard McCombe

Lillian Bassman

Michael Grieve

Nathan Coe

Rene Burri

Sally Mann

Volker Hinz

Фотография и психиатрия - Жан-Филип Шарбоние

През 1954 г. френският фотограф Жан-Филип Шарбоние (Jean-Philippe Charbonnier, 1921 - 2004 г.) прекарва в различни френски психиатрични болници шест седмици, след което публикува шокиращ фоторепортаж “Между два свята. Състоянието на психиатрията във Франция” с текстове на Ерве Базен. В Мрежата намерих няколко сета по трийсетина снимки, ето някои.

Тронно

Една източна притча.
До височайшите уши на Шаха достигнал слух, че някакъв просяк ходи из града и разказва на всеки срещнат колко лошо ги управляват и че ако той бил на мястото на Шаха щели да тънат в невиждано-нечувано благоденствие и практически - във вечно щастие.
- Доведете ми го този човек, да го видя - заповядал Шахът и не след дълго просякът застанал пред него.
- Казвал си, че можеш да управляваш царството по-добре от мен. Ето, ела, седни на трона ми и управлявай, искам да видя как става.
Разположил се просякът на трона, обърнал се към придворните и прошепнал с жалостив глас:
- Дайте нещичко на бедния човек...

Поводи

1. С някои хора не си се срещал дълго, а като се видите и продължавате пак от същото място, от което сте прекъснали; с други - докато не сте се виждали и двамата сте се движили в някакви посоки, но като се видите - о, чудо! - продължавате оттам, докъдето и двамата сте стигнали. Не мога да го обясня по-ясно
2. Това поражда въпроси - кое е по-доброто? А имаш ли избор? Трябва тутакси да се възползваш, при първа възможност. Защото, както е казал някой (дано Платон - обичам да го цитирам, не да го чета): “...доброто има предел, лошото е космос”
3. Търсих една книга за "онтологията на Aда", с прости думи - как различните култури/религии си го представят. Не я намерих - не знам ни автор, ни заглавие, но ми излязоха неща за Страшния съд. Почетох малко и разбрах - това не е събитие, което всички очакваме в бъдещето, а е тук и сега в теб - личен Страшен съд. Направиш нещо и започваш - правилно ли постъпих, неправилно ли и др. Спрямо какво? Спрямо диктатурата на посредствеността, естествено. Уж нищо не се е случило, а е страшничко (Дж. Хелър, неточно). И е съд.

* сн.: Richard Sandler