Импр.

1. Веднъж с приятел искахме да свирим в едно читалище, защото ние си имахме инструменти (бас и солокитара), а те - апаратура, но те казаха, че вече си имали група към читалището, но можем да се запишем в театралния им кръжок и направо да почваме репетиции
2. За нас беше важно изкуството, все едно в каква знакова система ще е и ние веднага се записахме, и започнахме с една пиеса на Стриндберг - "Мъртвешки танц". Мисля, че това беше доста висок старт и за двама ни (нямахме никакъв сценичен опит дотогава). Играех Едгар - пенсиониран военен, а приятелят ми - Курт - братовчед на жена ми Алис (в пиесата, не в действителност) , постепенно навлизащ в сложна сексуално-вампирска връзка с нея (хапеше я по краката, например) 
3. Струва ми се, че тогава направих голяма роля, но щатният режисьор на читалището - др. Георгиев, все повтаряше:
- Това вече е било, това вече сме го виждали. Аз искам от вас да го направите различно, не да ми реплицирате текста, а да вложите характер! 
4. Страшно се разочаровах от себе си, докато приятелят ми Йоан-Курт не ми каза: "Ее, няма как, това е самодейност, тук се иска максимум характер"