сряда, 25 август 2010 г.

Игрички с GPS

Взех от един колега GPS за кола, да си поиграя. Настроих го да ме доведе от работа до вкъщи /4км/. Хладен женски глас веднага ми предложи маршрут, който аз избягвам. Когато разбра, че няма да я послушам, жената каза: "Преизчисляване" и обидено млъкна. После явно преглътна обидата и някак неутрално ме поведе по моя си път. Но не това е важното. Стана ми приятно от факта, че в моя чест, някъде там горе, са се задействали някакви спътници и то не един а пет! Заради мен! Някак си съм ги бъзнал и те са задвижили старите си телеса, мърморейки: "Уф, Сашо пък сега какво ще иска?". И т.н.
Доколкото в момента нямам възможност да полетя в космоса /не съм в отпуск/, това явно е единственият начин да се почувствам космонавт. И за какво ми е? Моите мечти са в съвсем друга сфера.

Няма коментари:

Публикуване на коментар