вторник, 1 февруари 2011 г.

Таблетка Филантропин

1. Напоследък, когато имам време за мислене, постоянно класифицирам хора. Да увеличаваш наличните класификации е безмислено, изнервящо и ентропично занимание. Единствено ме успокоява фактът, че моите са максимално опростени. Ето сега пак: току що дефинирах два типа хора - тези, които са открили нещо смислено и веднага са се заели да го вършат и тези, които са открили нещо смислено, но като начало започват с нещо безмислено, за да могат после на спокойствие да започнат да правят смисленото. Пример за първи тип.
2. Един български анархист - Георги Константинов, на 3 март 1953 г. /бидейки 19 годишен/, се опитва да взриви паметника на Сталин в Борисовата градина и успява - краката на 4 метровият колос се счупват и той пада на земята. Това става вечерта в 19.30, по време на митинг по случай 3 март. После следва предателство, съд /народен, естествено/ и разминаване на косъм със смъртта - с 20 години затвор и лагери. Оцелява.
3. Винаги, посред хаоса на някоя масова психоза има хора, аз ги наричам "атрактори на нормалност", които по някакъв начин се опитват да възстановят здравия смисъл, най-често с цената на живота си /физическия или психологическия/.
4. Втори тип. Помня едно интервю на Слави Трифонов, тъкмо бяха изчерпани проектите "Ку-ку" и "Каналето", които започнаха като аналог на Монти Пайтън и бяха доста качествени. Оказа се, че постепенно Слави запя едни песни, за които са необходими доста сложни вътрешни движения за да си повярваш, че не са чалга. Обаче въпросите бяха в полето на здравия смисъл, т.е., интервюиращият направо го попита защо пее тези чалгии? Пичът каза, че да, малко се е отклонил, но се налага, за да може в един прекрасен ден да пропее или да направи /не помня точно/ правилните неща. Някак си, още е рано за тях, необходимо е първоначално натрупване.
5. Е, това е позната теза. Това е то, блатото на отложените добри намерения, в което бавно и неспирно затъваш. Но е приятно, някак си.
6. Вчера, неочаквано попаднах на възхитително изпълнение във Vbox7 - нарича се "По ръба", изп. Слави и Люси.
Предполагам, че с текст като този:
"Искам нещо по ръба,
пускай нещо по ръба
хайде поиграй си с моя огън,
със първичността".
гарниран с достатъчно пубиси в едър план, се изкарват доста добри пари.
Още стотина такива песньовки и можеш да направиш нещо по текст на Верлен.
7. "Киса, я хочу вас спросить, как художник — художника: вы рисовать умеете?", пита Остап Бендер, докато преследват поредния стол от колекцията. Това пък откъде ми дойде?
8. Разбира се, думичката "първичност" ме привлича неудържимо, но не ми накланя везните, не. Не се гордея с тази песничка. Обаче, се гордея с анархиста Георги Константинов. Той разбира се, ще остане неизвестен. Няма шанс да стане национален герой, защото не е убил никого за каузата си. Нито физически, нито психологически.

* на снимката: цитруси и други екзотични плодове

Няма коментари:

Публикуване на коментар