петък, 18 февруари 2011 г.

Емблематично

1. Кореспондирам си вяло с една семиотичка от Тартуския университет. Преди година тя ми изпрати файла на книгата си "Емблема" /на руски/, която е много четивна и интересна за мен. Отварям си я понякога за десерт, след някой особено тежък текст, бил той на книга или в живота.
2. Неотдавна получих от нея мейл на английски, който доста ме озадачи. Пишеше, че е в Стокхолм и вътре имаше някаква безумна история как си загубила портмонето, задържали я в полицията и сега да съм и изпрател малко пари, колкото мога.
3. Писмото беше учтиво, но някак си прекалено простодушно написано. Помислих си, че човек, който е написал това:
"Аксиологичният проблем в процеса на прекодирането, показан в примера с портретния паметник, очевидно е съществен работен елемент в процеса на конструкция-деконструкция на емблемната двойка", не може да напише: "Моля изпратете ми малко пари, тъй като съм изпаднала в трудна ситуация".
4. Тя щеше да го каже така: "Йерархически-постъпателният принцип, по който е изградена собствената ми картина на света, при срещата си с вътрешните конструктивни противоречия на споделената реалност, ме накара да вляза в транзакция с неопределено количество знаци в техният паричен еквивалент".
5. Този прост стилистичен анализ, ми показа, че това е един от онези вируси, които ти влизат в пощата и разпращат писма на всички адресати със стандартно съдържание.
6. Жалко, че фантазията на хакерите в повечето случаи не отива по-далече от това, да си поискат мангизи. Ако владеех метода, какви приятни писма щях да напиша! Например:

"Уважаеми X Y,
Една отиваща си любов представлява толкова богато философско изпитание, че може да позволи на всеки бръснар да стане опонент на Сократ".
7. Когато всички от адресната ми книга получат подобен текст, те възбудено ще възкликнат:
"Ейй, тоя си е .... майката!
8. Това за Сократ беше от Чоран.

*на снимката: летяща гърда в стил Магрит

Няма коментари:

Публикуване на коментар