неделя, 27 февруари 2011 г.

Мухобойките на дядо ми

1. Дядо ми имаше няколко развлечения за следобеда.
Главната беше дрямка в червеното кресло с кръстословица в ръка. При нужда от по-интелектуални занимания, изваждаше един "Регистър на малко и среднотонажните кораби на БМФ" с твърди, черни корици, голям формат и замислено го разглеждаше, а понякога внасяше и корекции. През лятото, до него като вярно куче, винаги стоеше любимата му мухобойка. Във Варна, на първият етаж имаше добри прайдове с мухи, няма да крия.
2. Въпреки че беше незлоблив по характер, дядо ми имаше сериозни достижения в конструирането на мухобойки. Тези, с късите дръжки и малка гумена бойна глава, бяха за близък бой, т.е. - бързи поразяващи серии, със ставане от креслото и безшумен подход към врага. Далекобойните му бяха с дълги тънки дръжки, с по-голяма, но по-твърда бойна част и му позволяваха да сее муша смърт без ставане от креслото.
3. Докато се мотаех около този Вагнер на мухобойките и се развличах с някой от петте тома на Кратка българска енциклопедия, понякога се опитвах да разнообразя мудното му соцежедневие /а и своето/ с малко съспенс.
4. Еталон за изтънчен домашен лайт-садизъм в семейната митология е историята, когато уредих на дядо ми усещане за слепота при една следобедна дрямка.
5. Работата е там, че тогава много ползвах бонбони Лакта, а те, под обвивката от прозрачно фолио имаха втора хартийка - матова, полупрозрачна. Веднъж, докато дядо ми похъркваше в креслото си, му залепих /с малко плюнка/ по една такава хартийка на очилата отвътре и зачаках ефекта.
6. При събуждането си, морският вълк - изобретател нададе средно силен вой. В обертоновете му долових обърканост - имаше и ужас и съжаление и обида. Явно реши, че внезапно е ослепял. После разбра какво става и обладан от, бих казал моно-чувството гняв, ме подгони за да ме наложи или шамароса, не помня точно.
7. Не искам да се хваля, но ето с такива истории е закърмено моето семейство.

* на снимката: приблизителната дядова визия при събуждането си

Няма коментари:

Публикуване на коментар