събота, 15 октомври 2011 г.

Октомври - фрагменти 2

1. В последния филм на Уди Алън, /Полунощ в Париж/, главният герой, /писател/ е в Париж и попада от настоящето, в 20-те на миналия век, където си общува с Хемингуей, Пикасо, Дали и т.н.
Уди разиграва ситуация, която и мен винаги ме е вълнувала. Героят среща Бунюел и му предлага сюжет за филм, след което му разказва накратко "Ангелът унищожител" на самия Бунюел. Бунюел по никакъв начин не може да схване идеята - защо някакви хора, събрали се на купон, искат да си тръгнат и не могат, въпреки че, вратите са отворени и формално никой не ги спира. "Нищо не разбирам", казва той.
2. Често става така - искаш да помогнеш на някого и той иска, а още не е дошъл момента. Напъвате се и двамата и не става и не става, хаха!
3. Валеше много и за да не се намокря съвсем, се напъхах в една книжарница на Графа. Вътре практически нямаше купувачи, но видях около десет равномерно разхвърляни из салона девойки-консултантки, които ме загледаха с копнеж. Познавам този блясък в очите, той за жалост, не е еротичен, а се дължи на една безмерна скука, която тези момичета са натрупали през деня. Нагласих си асоциална външност, защото исках да поостана и да поразглеждам малко. Повечето от тях усетиха посланието /не ме закачайте, хапя!/, но една, явно по-неопитна, се опита все пак да ме консултира. Дистанцирах я  меко с баналното: "само ще погледам".
4. Това ме подсети за един познат, които бил в Лондон /ако не се лъжа/ и влязъл в турска баня, за да я разгледа и евентуално да почувства атмосферата.
Някакъв излязъл да го пита "кен ай хелп ю?" или нещо подобно, а приятелят му отговорил с калката "Only to see!" Това заинтригувало служителя и той се заел да го развежда из заведението, т.е. ефектът бил точно обратен на желанието му да го оставят на спокойствие.
5. Виц /икономикс/: 
- Предлагам да закупим партида китайски часовници и с машина на времето да се върнем двайсетина години назад, да ги продадем и да купим долари по 80 стотинки! После се връщаме в настоящето и...
- Или може би да изобретим ксерокс за предмети, да вземем кюлче злато и да го ксерокопираме, ксерокопираме...
- И така, господа министри, заседанието приключва. Има ли още предложения за развитието на българската икономика?

* на снимката: дух-куче

3 коментара:

  1. Отново брилянтен пост. Само ми е жал за горкото дух-куче, че не може и то да влезе в някоя книжарница, ами трябва да стои на дъжда...

    Филма на Уди Алън действително беше добър, за мен е филмът на годината. Аз пък блогнах за друг момент - онзи с Дали и носорозите :)

    Следващия път като те попитат дали могат да ти помогнат ги прати да търсят някой obscure том от някой автор от средновековието (примерно), и докато тя се рови из каталога ти си погледай на спокойствие. Така тъкмо и ще изглеждаш дори още по-авторитетно интелектуален и това ще има потенциала да отблъсква отегчени консултантки.

    Не знам за българската, ама световната икономика още я мислят - Occupy Wall Street е най-доброто нещо, което се е случвало на гореспоменатата световна икономика от антиглобалистките протести в Сиатъл в началото на 2000-те.

    Поздрави от Калифорния!

    ОтговорИзтриване
  2. Това, нали:

    Buñuel: A man in love with a woman from a different era. I see a photograph!
    Man Ray: I see a film!
    Gil: I see insurmountable problem!
    Salvador Dalí: I see rhinoceros!

    Е даааа.

    ОтговорИзтриване