1. На 14 ноември, израелските военни, с точен изстрел от самолет, ликвидираха поредния палестински откачалник - шефа на Хамас. Коя нормална страна би търпяла някакви идиоти периодично да я обстрелват с ракети, защото считат, че тя не трябва да съществува?
2. Схемата е проста: към Израел излита ракета - спътникът засича откъде - предава координатите на ВВС - дежурен изтребител изстрелва ракета към мястото - там където е бил палестинския стрелец и /за жалост/ съседите му, се образува дупка с диаметър 3 метра и също такава дълбочина.
3. Така, стреляйки се, симетрично или не, насилието ескалира, умират невинни хора, после постепенно то стихва, за да се възобнови пак след известно време. Броячът се занулява, но следващия път - тарифата е друга, етц. Проблемът се решава временно и лошо. И все пак, оказва се, че има смисъл, терористични организации от типа на Хамас, да бъдат мачкани периодично. Попаднах на интересен анализ, какво се случва след убийството на такъв лидер.
4. Естествено, мястото на убития лидер веднага се заема от заместника му. Ясно е, че терорът няма да спре. И все пак - внезапната смърт на ръководителя /даже и най-посредствения/ е болезнена дори и ако структурата е легална. Босовете, обикновено не информират заместниците и помощниците си за много неща. Например - какви са реалните цени на купени стоки и услуги, колко е комисионната, при какви условия е сътрудничеството с определени партньори. Много често, само босът знае кому, колко и за какво трябва периодично да се плаща.
5. В нелегалните структури, степента на информираност на заместниците е още по-ниска. Излишното любопитство е подозрително и се наказва със смърт, затова всеки знае само това, което му се полага да знае. Това минимизира вредите от предателство или внедрени агенти. В подобни организации винаги има остра борба за власт и за контрол над партийната каса. Освен широко рекламираната идеология за борба с външния враг, лидерите водят постоянна и безпощадна борба с вътрешните си конкуренти. Босовете на тези организации, като правило не се отчитат пред никого и сами се разпореждат с партийните финанси/пример: съпругата на Арафат, известна с разточителството си/. Откъде и какви средства постъпват, често не знаят и най-близките съратници. Смъртта на лидера, в подобна ситуация прекъсва твърде много информационни потоци.
6. Тя е болезнена за структурата и поради това, че активизира борбата за постове и влияние в ръководството. По този начин, който и да заеме лидерския пост, той ще трябва първо да стабилизира властта си, така че, на първо време, външния враг /в случая - Израел/ ще получи временен релакс.
Няма коментари:
Публикуване на коментар