неделя, 23 февруари 2014 г.

Фючърсни сделки с щастието

1. Повечето хора живеят някакъв друг живот, не своя. "Ей сега, казват си те, още малко ще изчакам, да се случи еди-какво си и заживявам както аз искам". "Ей сега, да ме забележи шефът, да даде някой бонус и се махам - започвам нов живот". "Ей сега, да сменя колата с по-нова и..." Е хайде де, изненадайте света, покажете го този мощен дауншифтинг към мечтите и бликащото щастие.
2. Обаче изчакват - петнайсетина-двайсет години, после още десетина. Към края, една богата нюйоркска баба се похвалила: "живях дълъг и изключително скучен живот." А щастието се оказва тук и сега. Но ти си сключил фючърс с живота си за "там и тогава", да ти го запазят.
("Как кто убил? - переговорил он, точно не веря ушам своим, - да вы убили, Родион Романыч!")
3. Мимолетно е, милото - ту се появи, ту изчезне, ако не го усетиш на момента, иди го търси. Едно време на фризьорските салони пишеше "Студено къдрене. Перманент". Къдрав перманент - о, да, перманентен щастливец - о, не. Въпреки, че не е съвсем така. Ето групите на дълготрайните щастливци, в стил Борхес:
- най-щастливи са наркоманите, получили току що дозата си
- следват участниците в религиозни секти и подобни тоталитарни общности
- следват хора с умствена недостатъчност /олигофрения/
- после са хора нещастни, но не желаещи да си признаят и твърдящи, че са щастливи
4. "Живей незабелязано", е основната теза на Епикур, когато разсъждава за щастието. Бих добавил: и любопитно и добронамерено, но да не съм Епикур?

* на сн.: Дойранско езеро, мека конструкция от варени кости

Няма коментари:

Публикуване на коментар