неделя, 27 септември 2015 г.

Фрагм. от 26 септ.

1. Вътрешните отделения на болниците наподобяват едни детски градини наобратно - объркани бабки и дедки ходят по памперс и ризка из коридорите и се опитват да разберат къде са и ако успеят - следващият тежък въпрос е - защо са /там/. Лекари и сестри, досущ лелички в този детски свят, ги хващат подръка и ги насочват към легълцата им. Но не мируват и там - телата са здрави и енергични /да живее съвременната фармацевтика/ и си търсят сатисфакцията, отмъщавайки ни с безумие. Това, което преди благо и разказвателно се наричаше  "атеросклеротични мозъчни промени", сега се отсича с груба команда: "деменция" и въпросът е приключен.
2. Научих за интересен статистически фокус, наречен "индекс на Робин Худ". Разделят се парите на най-богатия човек в страната, на броя на населението и виждаме каква сума би получил всеки гражданин. Не знам какво показва това и какво ми дава. Едва ли някой милионер би го направил за мен и познатите ми. Може би, ако съм марксист и реша да правя революция, с изтребване на богатите и експроприация на парите им, ще ми послужи като насочваща информация. Иначе ми е безполезно. Ето една малка таблица /оригиналът/. За България не намерих, пък и то, кой ли ще си каже.

(Изчисленията са на базата на Bloomberg Billionaire Index и CIA World Factbook). Индексът е в графа 5.
3. Фейсбук - целият текстов поток се състои от копия, копия на копията и копия на копия на копията, съпроводени с неискрено одобрение. И защо само текстов, визуален също. Като китайците. Но най ми харесват измислените цитати на велики хора. Примерно Фройд да е казал: "Невронните мрежи не правят от глупака гений". А Юнг, пък: "Живеенето в жилищен комплекс не те прави комплексар, но неминуемо те кара да хиперкомпенсираш".

* на сн.: кофти подход на пристанище Йерисос.

Няма коментари:

Публикуване на коментар