сряда, 11 октомври 2017 г.

Уикендаши

Райска ябълка
1. Сутринта като станах в хотела, Роси още спеше и понечих да запаля джетбойла за кафе, но погледнах през прозореца и видях, че освен дъжда, е паднала и мъгла - нещо което винаги ме влудява - искам да ходя да я снимам. Изтичах навън. Санданската природа ми пусна няколко гледки, но веднага след това мъглата рязко се вдигна и предложи не по-лоши гледки, но бях нервиран и не ми се снимаше вече. Прибрах се, направих кафе, погледнах навън - баси, пак паднала мъгла. Е не, няма да им позволя да ме ебават, няма да им ходя, няма да им снимам.
С мъгла


2. Оттам отцепихме към Керкини, да снимаме птици. На границата гръцки митничар изглежда си излекува някаква травма с мен, защото внезапно реши да ми тършува в багажника, търсейки загадъчен стек цигари. По какъв икономически механизъм бих си носил стек цигари в Гърция, бе Русос, митничарю мой?
3. На Керкини, по дигата беше оживено - слънцето пече, бърдуотчъри дебнат, велосипедисти, обикновени хора, овчари с биволите и др. Избрах си място и седнах да чакам горските птици. Никоя не долиташе. Сетих се, че на телефона имам запис на някакви птичи гласове, файлът се казва "Сутрешна градина". Беше към два, но все пак го пуснах, може пък някоя да долети. В записа преобладаваха гугутки, реших, че ще им действа умиротворяващо и скоро ще ни накацат отмалели, но не дойдоха. Примамих само някакъв прилеп, които летя около нас както те умеят - бързо и със светкавични пикирания.





4. На връщане решихме да видим какъв е тоя феномен - църквата на Преподобна Стойна в село Златолист. Пътят е кофти, но се стига лесно. Както подозирах, църквата и вътре и отвън двора беше кич и отблъскващо грозно и писюресто. Вътре имаше кръщене, което те наричаха "кръщенка". Баси народностното, баси българското. Отпред продаваха вино, вафли и тръбички с бял крем, които едно време на варненския плаж се наричаха "Ракети" - отхапваш от едната страна и тя веднага те блъвва от другата. Ония бяха вкусни, тия - не.










Няма коментари:

Публикуване на коментар