Андроиди

1. Да, говорим си с един приятел, как любовта в крайна сметка се състояла от разговори и секс, а също така от секс и разговори, но едновременно наблюдавам и бебето Матей. Докато майка му е визуално достъпна, то веселичко ходи из стаята и току и подава тайни знаци за вечна любов, но в момента, в които тя отиде до кухнята да сръбне кафе, бебето заплаква неутешимо - очевидно е, че тя го е изоставила завинаги. После тя се появява и бебето се успокоява, но известно време ходи обидено ("Не съм длъжно, мисли си то - да понасям всички тези изпитания"). Ето - любовта може да бъде и трагедия

2. Скоро в един басейн в провинцията си забравих очилата за плуване. Хубави бяха - жълти, с тях си досущ андроид, но не като телефона, а като тия на Бостън Дайнамикс. След седмица се оказах пак там, а междувременно бях прочел текст за Япония. В него, един турист тръгнал да съзерци Фудзияма и по пътя си изръсил някъде картата за транспорта. На една междинна гаричка казал на гишето, без особени надежди и след седмица го намерили и му я върнали с извинения за забавянето. Оказвайки се в същия басейн, поплувах, очите ми станаха като чиниите от "Оловния войник" в двутомния Братя Грим и вдъхновен от японските нрави, проверих някой да не ми е предал очилата на рецепцията. Не ги беше, тук не е Япония.

Сн.: Malick Sidibe