1. Някъде като ще ходя, нали гледам какво са писали другите за мястото - къде да отида, какво да видя. Естествено, чета препоръките на туристите с единствената цел да избегна местата, които трябвало да посетя и да направя точно обратното на raccomandazioni-те (ако става дума за Рим)
2. Не е ли смешно - едни туристи пишат препоръки за други туристи. Просто е - слизам от самолета, взимам совалката (сувлаки, на грц) до центъра и внимателно се вглеждам през прозореца. Слизам и вече съм готов да екскурзоводя - какво толкова, първо съм чел, второ - вече видях по-важните неща, трето - език не знам, но това само добавя красив, интимен щрих към уменията ми
3. Но, ако няма да водя група и да пътеписвам в графомански сайт, ми остава единствено да се правя на антрополог. Това е по-сложно. За успешна идентификация с Леви-Строс (при мъжете) и Мийд (при жените) ще трябва “автентичен опит на терен”. Логиката е проста - ако си в тълпата сред туристите - ти самият си турист - неавтентичен, нетеренен. Ако си сам - о, да, ти си Фробениус в делтата на Конго.
4. Забелязах, че хората в нормалните страни живеят приблизително еднакво и ако твърде се отдалечиш от хотела в антропологичен рауш, попадаш в някакъв вариант на Люлин 5, може по-луксозен, а може по-макабричен. Я по-добре се върни ("не выходи из комнаты, не совершай ошибку", Бродски) и обобщи данните в нежна апология на читавекиите и медините или стани мазен гастрофил, опиши гурме-откритията си, вкарай ни в евдемоничния свят на небце/разум транзакциите
5. И пак, банално - не е важно къде, важно е дотам. Пътят, с други думи.
* на сн.: родопската теснолинейка или някаква друга, но пак теснолинейка
Няма коментари:
Публикуване на коментар