1. Според Харари в "Sapiens. Кратка история на човечеството", интелектуалците се появяват след като човек съумява да се запаси с храна по-задълго и не трябва всеки ден да излиза да къса насъщния от дърветата ("аграрната революция"). Сега пък, на фона на якия консумеризъм, който ни троши (че лошо ли ми е?), нуждата от този вид специалисти отново става съмнителна. По този повод, интересен текст в амер. философски блог "The Electric Agora"
2. Робърт Гресис, професор по философия в Калифорнийския университет, в есето си "Is Philosophy OK?" се пита, кому са нужни неговите занимания и ако отговорът е "Никому", струва ли си да заема тази длъжност? Гресис счита, че философът евентуално може да бъде полезен с:
- преподаване/обучение
- административна дейност
- изследванията си
3. При цялото си желание, пише Гресис, не вярвам, че мога особено да повлияя духовността на студентите си; за административните услуги няма какво да говоря, а за изследванията си: "Наистина, статиите ми се четат от други философи, но явно приносът ми е в това, малко да помогна на някои изследователи на Кант, които прекарват дните си в изучаване на "какво именно е искал да каже Кант". Ако това е всичко, не е учудващо, че не се считам за човек с принос към философията"
4. Логично е, разсъждавам си аз, ако отпаднат философите да насочим средствата към хонорарите на Роналдо, а там е истинският адреналин, ендорфин, допамин, серотонин, гиберелин, екстазин, амфетамин и др. А философът какво - само те ръчка да не си мислиш, че си велик и даже по-лошо - да не си мислиш, че си.
*На сн.: Воланд, Берлиоз и поетът Бездомни беседват за Кант ("Майсторът и Маргарита", версия Бортко)
Няма коментари:
Публикуване на коментар