Академик в съня ми

1. Съдейки по продължителността на разходката ни, дължината на цялата сграда беше не по-малко от два километра. Казах, че идвам тук не за пръв път и че архитектурата е моя страст. Академикът внимателно ме изгледа и ме попита с какво всъщност се занимавам сега. “Темата, над която работя е ролята на страха в ежедневието и как той деформира...” 

- Винаги съм знаел, че от Вас ще излезе нещо смислено, въпреки всичките Ви философски завихряния - каза той. - Не като синовете ми, дето нищо не направиха.

- А Вие имахте и много красива дъщеря (даже си спомням как лежахме с нея на един кожен диван и си обсъждахме разни неща, но това не го казах - беше само веднъж). 

- Да, но тя никога не е била истински щастлива.

- Но струва ми се, че тя имаше две прекрасни деца и всичко е наред при нея.

- Не знам дали това означава, че всичко е наред.

2. Всички тези “Истински щастлива” и “Не знам дали това означава, че всичко е наред” - лексиката на бащите ни и въпреки, че част от това говорене премина и в нас, ние не пропускаме да го наричаме антропологична перверзия. Нещо като поговорка и заговор за спиране на лоши сбъдвания, нещо като опит за възкресение на бащите (усмивката на Н. Ф.); някаква приложна фатумология

3. Чувствах се по-скоро комфортно в присъствието на покойния академик, чийто гид се оказах неочаквано; при това оставаше и частица неопределеност в отношенията ни - не можех да бъда сигурен, кой на кого е гост - аз ли го бях поканил в своя сън или той мен в Царството на мъртвите, като при това знаех, че това е сън, но не знаех доколко той е наясно с това. Тази неопределеност се разреши неочаквано - академикът ме помоли да му дам нещо за ядене и аз незабавно тръгнах да търся организатора на конференцията - някакъв френски професор, за да разбера кога ще бъде обяда. Вместо него се появи досаден дебелак, който каза, че няма да има обяд, но “категорично ни препоръчва” да отидем до някой фастфуд - “отворен е 24 часа и сервират притоплени сандвичи”. Черна хумореска, бял Дворжак. После почтително взе под ръка академика и двамата се отдалечиха. Дочух, че предлага да му покаже цялата сграда отвътре, която той, бидейки директор тук, познавал до най-малки подробности.

4. Отвътре! До най-малки подробности!