История

1. Един старец ми разказа тази история и после исках нещо да уточня, но не го срещнах никъде повече. Допускам, че е умрял, но едва ли във връзка с това, че ми я е разказал. А може и във връзка, не знам
2. В Качуристан - мъничка, патриархална страна правели всяка година фестивал на традиционната (качуристанска, естествено) музика. Нея година особено впечатляващ бил Засун - млад кaчуристански виртуоз, в чийто ръце килмъдурът (народен кочуристански инструмент) пеел сякаш златострунен. Засун с лекота преминавал през стиловете - кеф ти лайкобо, кеф ти сарджонко и даже особено трудният и слабоизвестен махри!
3. След него, на сцената излязъл много възрастен, твърде смачкан от живота белобрад кaчуристанец, на име Удод. Изнемощял, залитащ, замята парцаливия си каламар, а килмъдурът му - нямам думи - целият издраскан, само с две струни - едната изглежда е от волска жила, другата - обикновена тел. Седи неподвижен, по едно време нещо сякаш изсвирва, после пак дълго седи и нищо не се случва. Накрая един мъж почтително го извежда навън
4. Журито - най-уважавани белобради старейшини, без дълго колебание, необяснимо как, му присъждат първото място. Засун тича при тях, суети се, разочарован е, иска обяснение - как така, какво става?
5. Ами какво да става - обясняват му - ти наистина свириш прекрасно - много по-добре от Удод, така си е. Но нямаш Зин, това е. Удод има Зин, ти нямаш. Това е.
- Зин! - вече здравата вбесен пита Засун - какъв за Бога, е тоя Зин, откъде се взима?”
- Ние не знаем какъв е тоя Зин. Нито пък знаем откъде се взима - отговарят мъдрите старци. Но Удод има Зин, ти нямаш.