Интересен проблем са хората запълнени догоре със скучни истории, но предполагам, че за тях в рая/ада ще има отделен казан (пълен с отровни благовония в единия случай и с лесновъзпламеним катран в другия). Дотогава - търпение и късмет. Естествено, моята теза е труднодоказуема в този формат - изисква твърде много текст, а ние помним Паскаловото: “Ако имах повече време, бих го написал по-кратко”. Знам, приемането на реалността винаги е било голям проблем по нашите земи, но в доверителен разговор мога да излъскам тази си идея до аксиоматичен блясък
2. Гледах едно филмче за Кант, в което за 10 минути ти обясняват какво е имал предвид и разбрах, че се бил опитвал да отговори на три въпроса. Два от тях си ги задавам постоянно (“Какво съм длъжен да направя?”и “Какво мога да позная?”), но третият ми е доста загадъчен: “На какво смея да се надявам?” На какво да се надяваш, наистина - ходиш постоянно като отвързано оръдие на галера (Генис). Това шега ли е?
* На снимката: първият електрически уред на Sony - оризоварка, 1946 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар